„В свободните правителства управниците са слуги и народът е техен господар и суверен“, пише през XVIII век Бенджамин Франклин – американски политик, общественик, учен, издател, дипломат, изобретател и един от бащите основатели на САЩ. „Суверен“ е лице, на което напълно принадлежи върховната, висша власт в държавата, т.е. народът. Често чуваме българските политици да жонглират с тези думи по време на избори – „такава е волята на суверена“, разбирай „така иска народът български“. Но дали наистина е така? Върховният закон в България – Конституцията, гласи: „Цялата държавна власт произтича от народа... Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“. В научното определение за „народ“ ключовите думи са „хора, обединени“. Думи, които всяват страх и ужас в управляващата класа днес и така наречения политически елит, които си позволяват да си присвоят цялата власт и да я споделят с шепа богати хора, като по този начин си осигуряват пълен комфорт безнаказано да нарушават върховния закон в държавата.

Една малобройна част от населението, или по-точно малцинство, което е неразривно свързано с властта в държавата – политическа и икономическа, е прието да бъде наричано „елит“. Елит не в смисъл на „най-добри представители“ на даден народ, а в социално-биологичен смисъл – хора, които се оказват на върха на социалната и хранителната верига. България, за съжаление, не прави изключение от това правило. Това са определени лица, окупирали държавата и създали власт, обслужваща техните интереси. Те най-много се страхуват от това народът да се събуди, да се обедини и да се надигне, защото осъзнават, че всъщност народът е суверенът – истинският господар на държавата. Именно заради това политиците днес държат хората в разединение и това се е превърнало в модел на мислене и поведение, приложим във всички сфери на нашия живот. Властта би трябвало да е на суверена, без каквито и да е ограничителни условия и в течение на неопределен срок. Върховната, висша власт в държавата би трябвало напълно да принадлежи именно на народа, като запазва правото си да бъде последна инстанция при взимането на решенията относно държавното управление. Това толкова много ги плаши, че те умишлено, без никакъв срам пред дедите ни, демонстрират разделение дори на най-светлите български празници, като Деня на Освобождението – 3 март, Деня на българската азбука, просвета и култура – 24 май. Дори паметта на Апостола на свободата – Дякона Васил Иванов Кунчев, не е в състояние да ги събере заедно пред един паметник, в един град. В българския спорт има разделение, в културата ни бушуват грозни скандали на политическа основа, Светият синод е разединен по „украинския въпрос“. Разделени и ежедневно разтърсвани от корупционни скандали, свързани именно с този така наречен елит. Що за морал и що за етичен кодекс имат тези хора, този „пази боже елит“?

Справедливост за народа може да има само ако той сам си я създаде. Държавата трябва да е така устроена, че между облагите за единици и облагите за обществото да няма разлика, но реалността е друга. Богатите хора в света днес имат повече права. Изгодните държавни сделки се пазят за определена група фирми от близкия кръг на влияние на управляващите. Държавните постове са запазени за хора от господстващата клика, на ключови места в държавата също поставят свои приближени. Определени сектори в икономиката, които са много печеливши, също са собственост само на богатите. И по този начин те контролират свободния пазар и си осигуряват безнаказаност. 

Всяко поколение трябва да открие своята мисия и да я изпълни.

Нашата мисия днес е да се противопоставим на управление, функциониращо в угода на едно псевдоелитарно малцинство, като покажем с делата си, че можем да бъдем единни и да постигнем всичко, че заедно можем да направим България райско кътче за живеене. И това не са само думи или предизборни пожелания, това са реални действия на истински българи, които живеят и работят в община Ветрино и са част от Исторически парк и Земята на свободните.

В това време разделно Исторически парк е бялата лястовица на България. Всички действия на хората тук са насочени към съединение, обединение и единение. Съединението произлиза от жизненоважна, но физическа, материална необходимост и затова е повече механичен акт. Обединението обикновено събира духа и материята. Най-висшата форма на обединение е божествената – единение, т.е. всички да бъдем едно, да станем цяло, да мислим и действаме като един дух, една душа и едно тяло.

Събитията, които се организират в Исторически парк, в община Ветрино, събират хората, които мислят по един и същи начин. Тук съмишлениците се обединяват около една идея, имат една и съща цел – да изградят по-хубаво място за живот, да има справедливост, да има равни права за всички.  

Обединяващите символи на българската държава –  трибагреникът, гербът и химнът, тук са светини, а не просто атрибути на властта. Героите на България, историята и езикът ни са непреходни ценности, а не инструменти за пиар кампания. Тук хората ценят традициите и обичаите ни, държат на българщината и не се срамуват от нея, уважават чуждите култури, но не са чуждопоклонници. Тук никой не е по-голям от хляба. Общността привлича четящите, спортуващи, развиващи се и трудолюбиви млади хора. Това е земята на силните и свободни създатели на съвременна България. Във всички фестивали от богатия и разнообразен календар на Исторически парк се усеща непобедимият български дух. Следващото най-скорошно обединяващо мероприятие е Четвъртото издание на авто-мото изложбата конкурс „Ние сме България“. На 8 и 9 април т.г. на паркинга на Исторически парк отново ще се съберат най-българските автомобили, тези, които носят цветовете и символите на България. Красота, величие, мощност и скорост, събрани в едно, летят по прашните друмища у нас и по света и прославят България.

Да бъде!