В средата на тази седмица започна един от най-светлите мюсюлмански празници – Курбан Байрам, който ще продължи до 30 май. По този повод отправяме сърдечни благопожелания към всички празнуващи и споделяме една истинска история от община Ветрино, която показва, че добротата и уважението между хората са по-силни от всяко разделение.

Става дума за Доброплодно – село със смесено население, където повече от 140 години християни и мюсюлмани живеят заедно в мир, добросъседство и взаимна почит.

Повод да разкажем тази история е публикация в социалните мрежи на кмета на селото Мариян Неделчев. В нея той споделя случка отпреди няколко дни, която дълбоко го е трогнала. Потърсихме го, за да научим повече.

На 21 май, Спасовден, в Доброплодно по традиция бил организиран курбан в църквата, дарен от местни животновъди. В събирането на средства се включили и мюсюлмани, въпреки че празникът е християнски. В самия празничен ден кметът получил обаждане от Зюлбия, добре позната в селото със своята доброта и гостоприемство.

„Чух камбаната и разбрах, че имате празник. Направих питка, ела да я вземеш, преди да отидеш в църквата“, казала му тя.

Домашните погачи на Зюлбия отдавна са известни сред местните хора не само с вкуса си, но и с вниманието и топлината, които носят, казва кметът. По думите му този жест е естествено отражение на отношенията в селото, които са изградени върху взаимно уважение, съпричастност и човечност.

„За пореден път бях трогнат от желанието ѝ да дарява радост“, споделя той. И допълва, че доброто съжителство не се случва само с думи, а се изгражда всеки ден. С малките жестове, с уважението към празниците на другия и с готовността да подадеш ръка. Или да поднесеш питка, направена от сърце.

Подобни истории заслужават да бъдат разказвани, защото напомнят, че отвъд религиозните различия стоят човешките отношения. В Доброплодно хората винаги са били заедно – и в трудните моменти, и по време на празници. Помагали са си в работата, споделяли са радостите и тревогите си и никога не са допускали етносът или религията да ги разделят.

„Добротата и съпричастността са в основата на приятелските взаимоотношения, които сме наследили от нашите предци“, казва кметът. И цитира думите на поп Добрю, водач на първите български заселници, дошли в Доброплодно през 80-те години на XIX век, когато селото все още се е казвало Елес Факъ:

„Турчин, българин – все хора сме. Душа носим. А душата плаче, когато я изтръгнеш от корена ѝ.“

Историята от Доброплодно е пример, че разбирателството между религиите не се гради с декларации, а с ежедневни човешки жестове, с уважение, взаимопомощ и добро отношение. Именно в такива малки прояви на човечност се ражда истинското единство между хората.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК