Често думата „инвестиция“ се тълкува по няколко напълно различни начина. От една страна, тя се възприема от гледната точка на риска за нейното осъществяване и реализация. От друга страна – има хора, които я интерпретират единствено като форма на спекулация, т.е. печалба за сметка на някой друг. Понякога дори я свързват с концепцията за измамна схема или хазарт. Въпреки това основните направления, в които влизат инвестициите, са две – едното обхваща предприемаческа инициатива, осъществяване на определен проект с цел печалба и доходност или задържане и повишаване на вложения ресурс, а второто направление е осъществяване на печалба вследствие на дадени обстоятелства или определени действия. В настоящата статия ще разгледаме особеностите на първото направление, а именно инвестицията като възможност за печалба вследствие реализацията на определена дейност.

На първо място е важно да разберем, че абсолютно всички реализирани под една или друга форма приходи са вследствие на извършването на някакви дейности, като понякога може да не са успешни за собствениците (инвеститорите), а друг път – да генерират сериозни печалби. Във всеки случай абсолютно всеки, който получава някакво възнаграждение или заплащане под каквато и да е форма, е участник в дейност, която се осъществява с основната цел тя да бъде успешна, печеливша и устойчива. Дори при държавата като структура се търсят начини финансите да бъдат впрягани за нейното положително развитие, осъществяване на икономически прираст, благоустрояване на територията и повишаване на благополучието на населението. С други думи, целта на всяка икономическа дейност е да процъфтява, като хората, влагащи средства в нейното осъществяване, се наричат инвеститори, а когато говорим за държавата като структура, ги наричаме данъкоплатци.

Ето защо бидейки инвеститори, трябва да имаме правилно разбиране за етапите, през които преминава дадена инвестиционна възможност, както и да сме наясно с нашите отговорности и задължения. Дори и като данъкоплатци ние имаме възможност да упражняваме право на глас и да търсим отговорност от управляващите, както и да се обединяваме с оглед избирането на водачи, които в действителност ги е грижа за страната и интересите ни като народ. По същия начин най-важният първи етап в развитието на една инвестиция или осъществяването на една идея, точно както и за съществуването на една нация, е правилното дефиниране на нейната цел, на смисъла и ползите, които трябва да носи. Когато говорим за нация, е добре да си припомним, че дефиницията на тази дума в тълковния речник е „исторически създала се група хора, възникнала върху общност на езика, територията, икономическия живот и културата“, т.е. ясното разбиране на тези ценности, съхраняването на традициите, опазването на културата, правилното водачество и общите и единни усилия по тези въпроси могат да подсигурят възможността една нация да просъществува във времето. Знаем, че България е успяла да просъществува хиляди години, което е показател и за истинския предприемачески дух, завещан от нашите деди.

Възникването на дадена възможност винаги е в съчетание с идея, концепция, крайна цел и посока, които е необходимо да се осъществят. В днешния материален свят огромна част от различните бизнес дейности възникват вследствие необходимостта да се спечелят пари, да се запълни определена ниша, да се задоволи дадена потребност или да се разрешат специфични нужди на хората – всички разглеждани като начин да бъдат спечелени пари от това. Въпреки това, истинските и устойчиви начинания, които будят възхищение и които понякога успяват да постигнат астрономически резултати, са тези, насочени към реализирането на самите идеи, а не към спечелването на парите. Именно това е причината на първо място при инвестициите да се запитаме за дългосрочната полезност, която дадената дейност би донесла за обществото, като винаги трябва да разглеждаме полезността през всички гледни точки. Сред тях са важни природата, земята и Божиите закони, тъй като много инициативи създават изключителна полезност за хората, но за сметка унищожаването на природата или създавайки непосредствени и непреодолими затруднения на бъдещите поколения – нещо, на което сме свидетели в днешно време. Дори огромното развитие на хранителната и лекарствената промишленост е следствие на редица проблеми, създадени поради пренебрегването на факторите с влияние върху дългосрочната полезност, отчитайки гледните точки, упоменати по-горе. В книгата „Икономика на общото благо“, издадена от „Тогедър Академи“, можем да научим повече за проблематиката, на която сме свидетели в настоящето. Тя ни очертава възможности да започнем да насочваме своите ресурси и усилия в посоки, които биха довели до наистина благотворни резултати за бъдещите поколения.

И тъй като при инвестициите е важно да минимизираме риска, е нормално да търсим възможности, които се осъществяват от хора с нужния опит и способност да изградят подходящия екип, които имат ясна и дългосрочна визия, както и нужните познания и специфично ноу-хау да създадат правилна система, която да позволи осъществяването на дадената бизнес възможност и нейното устойчиво развитие във времето.

Обичайно по време на етапа на планирането и изясняването на дадена инвестиционна възможност няма опции за участие и влагане на средства. Рядко има случаи, при които бихме могли да се включим в етапа на зародиш на една инвестиция, тъй като обичайно в този момент е изключително трудно да се направи правилна равносметка за участието и точните ползи, които биха могли да се очакват. Това е и причината на този етап да не успяват да се включат инвеститори, различни от самите основатели. Понякога обаче има ситуации, които позволяват и хората да участват още от този момент, с възможност да получат потенциален дял срещу своето вложение при достигане на етап, позволяващ реализацията на самата инициатива.

Ето защо най-често първият най-ранен момент, в който инвеститорите могат да се включат, е при реализацията на дадена бизнес дейност, когато има по-голяма яснота за самото участие. Разбира се, ранното включване на един инвеститор в реализацията на дадена възможност му позволява да постигне значително по-големи резултати, отколкото би могъл да осъществи при вече развити бизнес възможности, тъй като колкото по-развита и доказана на практика е една инициатива, толкова по-призната е от хората. Точно това позволява много по-лесното и евтино осигуряване на средства при необходимост от съществуващите банки и инвестиционни фондове или благодарение на фондовите борси. С други думи, значително по-лесната достъпност до средства създава невъзможност на търсещите добри възвръщаемости да успеят да си осигурят значителни резултати. Обичайно на този по-късен етап единствената възможност на инвеститорите е да изберат някоя от вече развилите се възможности и да се надяват, че ще има последващи скокове в тяхното развитие, за да успеят да осъществят сериозен резултат от своите вложения занапред. За пример могат да се проучат историите на компании като Apple или Google, които са се развивали дълги години, преди да бъдат общопризнати. За пример стойността на акциите на Apple за първите 20 години от излизането им на борсата през 1983 г. варират между 0.15$ до около 0.48$ за акция. Или нужни са повече от 20 години на компанията, която към днешна дата е световно призната, да постигне устойчиво развитие и да достигне до днешните 180$ на акция. В същото време от създаването на компанията през 1976 г. са минали 7 години, преди да бъде достъпна за „масовия“ инвеститор, а нейното развитие под никаква форма не позволява да се очаква някакъв резултат занапред. Дори след първоначалния по-сериозен успех на компанията през 2004 г. са нужни повече от 10 години, за да постигне устойчив ръст в своето развитие. Това показва, че хората, „навременно“ включили се в Apple преди години, пропускат да споделят, че всъщност за първите 30 години от нейното създаване тя не е имала нужните резултати, които да стимулират инвеститорите, и единствената причина да бъде подкрепяна и развивана е, че е успяла да изгради общност и среда от хора, вярващи в нея и имащи полза от нейните продукти. Още по-малко хора са запознати, че за цялото си съществуване компанията е увеличила акциите си 224 пъти, което е обичайната практика в сферата на финансите, при която се осигуряват нужните за компанията нови средства и по този начин се ограничава и минимизира делът на инвеститорите, които са предоставили подкрепа при първоначалното развитие на дружеството. За да бъде разбран в максимална степен този процес, може да се прочете книгата „Произведено в Америка“, която „Тогедър Академи“ издава и в която от първо лице е показано развитието през годините на друг гигант – Walmart. Това може да помогне на един човек да се научи какво е нужно, за да се установят навреме истински добрите възможности за инвестиране на пазара, но които рядко биват забелязани, когато е трябвало да се включим в тях.

В същото време е добре да се знае, че по време на етапа на развитие не съществуват възможности за изход от инвестицията, тъй като тя е в процес на реализация и няма ресурс, който да може да позволи подобна възможност. Изключителна рядкост са компаниите, които дават възможност на своите вложители да излязат от своята инвестиция през този период, като, когато говорим за публично предлагани компании на фондовата борса, има множество случаи на фалити вследствие бързото обезценяване на дадена компания, поради желанието на по-голямо количество инвеститори да продадат своите дялове, включително огромни банки и други милиардни институции. Причината за това е, че ликвидността и гаранцията за финансирането и разходите на компанията идват от способността компанията да поддържа съответните кредитни линии, да заплаща нужното възнаграждение на своите служители и да изпълнява поетите си ангажименти. Като пример лесно може да наблюдаваме масовите уволнения, които се случват в моменти на трудности при различните компании. Именно поради тази причина може да се наблюдават и немалко компании, които дълго време отлагат излизането си на фондовата борса, като дори успяват да израснат, без да се изложат на риска да бъдат потопени поради „слухове“ или когато има сериозен политически натиск върху тях. Един от най-известните милиардери от изток – Джак Ма, основател на Алибаба – китайския аналог на Амазон, е казал, че „когато парите се срещнат с политиката, това е равносилно на срещата между динамит и клечка кибрит – очаквайте взрив“. С други думи – лобизмът, политиците, притежаващите медии и скритите източници на пропаганда, които имат за цел да „управляват“ обществения ресурс на данъкоплатците, са сериозен препъникамък, който една публична компания няма шанс да преодолее. Именно това е и причината да наблюдаваме „огъването“ на големите компании в полза на „исканията“ на правителствата, когато трябва да бъде налагана определена политика за постигане на дадена цел. Има достатъчно примери и доказателства за всеки, който се интересува как биват „ограничени“ социалните мрежи, как биват „подслушвани“ определени устройства – разбира се, с цел защита на „националната сигурност“, макар че става дума за друга англосаксонска нация, а не за човечеството като цяло. Ето защо да се участва в икономически дейности, които благоустройват и подобряват живота на хората, но които успяват да устоят на подобен политически и медиен натиск, е огромно предимство и привилегия за инвеститорите. Това е така, защото единствено в подобна ситуация техните интереси биха могли да бъдат истински защитени в дългосрочен план, а не продадени за чужди интереси, подобно на сегашните политици, разпродаващи страната против интересите на повече от 70% от данъкоплатците, т.е. народа.

Логично е печалби и дивиденти да могат да се търсят след преминаване на етапа на реализация и при достигане на етап на производителност, при който вече има резултати и могат да бъдат разпределяни доходности от постигнатите успехи. Това е и етапът, при който за първи път можем да говорим за някаква стойност на вложенията, която вече може да бъде изчислена на база продуктивността и потенциала за бъдещо развитие на дадения бизнес.

След този етап стои единствено пазарният механизъм за остойностяване на дадена инвестиция. Той е свързан както с търсенето и предлагането на възможностите за участие в нея, така и с реализираната възвръщаемост и цената на алтернативните възможности за постигане на сходни финансови резултати.

Исторически парк и развитието на община Ветрино са пример за осъществяване на инвестиция, насочена към съхраняването ни като нация, опазването на културата и развитието на икономически отрасли, свързани с това, което отдавна се опитват да ни отнемат – нашата историческа принадлежност и славното минало, завещано от предците ни. Именно участващите в създаването на тази инициатива и хората, които ги подкрепят под най-различна форма, включително с инвестиционно участие, доброволчески дейности, професионално развитие в разнообразните трудови дейности и съпътстващи бизнес възможности, както и всички посетители и ползватели на този извор на духовна енергия – са истински благословени с възможността да се докоснат до духа на България – такъв, какъвто ни е завещан от предците и какъвто само заедно можем да съхраним за бъдещите поколения.