Човекът е висше творение на Бога, създаден с любов, по Негово подобие. Човекът има дух,душа и тяло. Духът има нужда да създава, да твори. Духът се поддържа с изкуство, душата – с вяра, а тялото – спазвайки биологичните ритми на природата. Нарушаването на това триединство води до дисбаланс, болести и смърт. Основна потребност на хората е принадлежността към даден народ. Общност от хора, обединени въз основа на няколко признака, се определя като народ. Народът като единен организъм има нужда от памет – това е историята му, народът има нужда от корен – това са езикът и традициите му, и от вяра – в Бога и в собствените си сили. Нарушаването на това триединство води до обезличаване, чуждопоклонничество и чувство за малоценност. Държавата се превръща в територия,подвластна на друг, по-силен народ. Ние, българите, малко се подценяваме и това е голям бич за нас. Една от причините е унищожаването на знатните български родове по време на османското робство. Част от болярските родове са били избити за назидание на тези, които са оказали съпротива на завоевателите. Други са били преселени в далечните източни земи на Османската империя, където са претопени от многобройното ислямизирано местно население. Малка част от българските боляри успяват да избягат в Генуа и Венеция, с които са търгували преди османското нашествие на Балканите. Някои от знатните ни мъже и жени се женят за обикновени хора от народа, за да оцелеят. Толкова много са се страхували поробителите от могъществото на българския народ, че буквално за няколко години ни омаломощават, като ни лишават от водачите, от най-образованите, от цвета на нацията. И за да заличат напълно спомена за величието на българската държава, задължават народа да строи къщите си с камъка от красивите български дворци и богатите болярски къщи. Така са разрушени и унищожени уникални шедьоври на българската архитектурна традиция. Многодревни култури са се разтворили в морето на историята и са изчезнали, някои дори завинаги.Но ние, българите, сме корав народ, древен и мъдър, силен и войнствен, когато се налага да браним територията си и не само нея. Наричат ни „селски народ“, защото с плодовете на нашата земя и умението ни да я обработваме сме изхранвали население пет пъти колкото нашия народ. Защото сме направили от страната си градина и сме научили на градинарство цял един континент. Патриархалното българско село е съхранило традициите и коренът ни там е най-здрав. А и не бива да се забравя, че ураганът се заражда именно в периферията. Хората в града са толкова силно завладени от матрицата, че често подражават и следват модата, налагана от запад, сънуват „американската мечта“. Мнозина, силно повлияни от матрицата, дори не осъзнават, че има българска мечта, дори не подозират, че там някъде в едно българско село, на изток, се кове българската мечта на свободните хора и това е село Неофит Рилски, община Ветрино – Земята на свободните, земята на смелите българи създатели. Когато хората посещават Исторически парк, осъзнават какво е да си  българин. Начинът, по който се реализира този проект, ни кара да се чувстваме горди и ни помага да повярваме, че всеки едни от нас е способен да твори чудеса. Тъжно е, когато осъзнаваш силата и възможностите на нашия народ и същевременно виждаш липсата на вяра в собствените ни сили. През вековете са ни накарали да повярваме, че сме малки,незначителни, неспособни и слаби. Но днес, безстрашните хора, които създават и градят в Земята на свободните, вдъхновяват все повече сънародници да вярват в себе си и да правят изключителни неща. И така, стъпка по стъпка, започват положителните промени.

„Няма по-добро доказателство за това, кои сме ние като народ и на какво сме способни, от изключителните постижения на все повече българи“, казва Ивелин Михайлов, създател и вдъхновител на проекта.

Духът на българите е жив, набира мощ и хората, които посещават Исторически парк, го виждат и усещат с всичките си сетива. Симеонка и Валентин са семейство от 52 години, живеят в Разград. Тя е била лаборант-химик в завода за антибиотици, вече са пенсионери и двамата. Дошли са на посещение в Исторически парк с дъщеря си и зет си. Имат и син, който живее в Карлово. Те искат обезателно да доведат в парка и внуците си. „Такава хубава енергия има това място, че аз сякаш олекнах, не чувствам никаква умора, след толкава много ходене мога още толкова време да обикалям тук. Като че ли нещо се махна от мен, аз съм ходила на толкова много места, такова нещо не ми се беше случвало. Както когато влизаш в църквата и някой път се разплакваш, от само себе си и това място (Исторически парк) има такава енергия. Радвайте се, че работите на такова място. Това място е радост за душата, то е за душата, истина ви казвам, нямам думи да се изразя. Дори розмаринът вече ви цъфти“, развълнувано споделя Симеонка и продължава: „Този човек (Ивелин Михайлов) е избран от Господ и всичко това, което той прави тук, е благословено от Господ, Той го води, свише му се дава. За сина ми ще е много интересно тук, той е такъв патриот. Да сме живи и здрави, пак ще ни доведат тук и през лятото.“ Развълнуван споделя впечатленията си и Валентин: „Възхитен съм от това, което видях, но съм възхитен и от умението на екскурзовода да ни потопи в историята. Голям майсторлък има този екскурзовод. Господ й е дал дар слово да омайва и да разказва.“

Екскурзоводите в Исторически парк работят от сърце и душа, приели са работата си като мисия. Преживяването е много силно, когато опитен екскурзовод потопи посетителите в епохите – те изцяло се откъсват от ежедневието и се пренасят в свят, изпълнен с красота, величие и героизъм. Изкуството се усеща със сърцето и душата и е от Бога дадено. Различните видове изкуство съставляват културата на един народ и тук, в Исторически парк, се съчетават по неповторим начин архитектура, паметници, статуи, изобилие от предмети на бита, накити и оръжия с историческа живопис, възстановки на бойното изкуство, ездата, бита и храната на хората по нашите земи през различните епохи. Именно тази извечна, древна красота носи в себе си Божествената енергия, която посетителите усещат с душата си в Исторически парк.

Да бъде!