Исторически парк създава прекрасни условия за децата да придобиват нови знания, да повишават двигателната си култура, да развиват качества като чувство за отговорност, постоянство, самодисциплина и да усвояват нови навици. 

От тази година в Исторически парк се провеждат занятия за деца от 5 годинки нагоре, организирани от група „Сива“ със създател и председател Нина Янкова, в две дисциплини – традиционна стрелба с лък от земя и волтижировка за начинаещи. За традиционната стрелба с лък Исторически парк осигурява за най-малките лъкове, база и условия да тренират. Редовните тренировки са с продължителност около два часа. 

„Започнах с едно дете – Кубрат, който е на 5 годинки, той се справи отлично, хареса му, интересно му е и идва на тренировки с желание. Сега групата, която тренира редовно, е от 9 деца, на различна възраст“, с гордост споделя Нина.

Всичко това се случва, разбира се, с активното участие на майките, защото децата са малки и трябва някой да ги води и да ги прибира от тренировки. Майките проявяват постоянство и дисциплина, децата посещават тренировките редовно и това дава отличен резултат. Детският отбор на Исторически парк под ръководството на Нина Янкова участва за първа година на Международния турнир по стрелба с традиционен лък, проведен през месец септември в Исторически парк. В детската категория се включиха и деца от цялата страна, чиито родители участват в турнира по стрелба с лък.

В Исторически парк вече се провеждат и тренировки по волтижировка за начинаещи ездачи. 

Волтижировката е гимнастика на гърба на коня върху специално седло, която се изпълнява на алюр (ходом, първа скорост на коня), може да се изпълнява и на тръст (втора скорост на коня), конят се движи в кръг, треньорът го държи на корда и го управлява, докато ездачът прави упражнения. Волтижировката е различна дисциплина от джигитовката. Джигитовката също е гимнастика на гърба на коня, но се прави на писта, конят се движи в галоп (най-бързата – трета скорост), в права посока. 

 „Когато аз бях младша възраст, от V-VIII клас, в България беше задължително за децата, които тренират конна езда, да участват на три вида състезания – обездка, или дресаж (умения за подчинение на коня), прескачане на препятствия и волтижировка. Това са три дисциплини, които задължително участваха на републикански първенства“, споделя Нина Янкова. 

От думите й става ясно, че ние в България сме имали традиции в този спорт, с много добре разработена методология за подготовка на спортисти по конна езда, която е създала поколения добри ездачи, а днес сякаш всичко това е загубено и забравено. Тя има амбицията и намерението с група „Сива“ да популяризира този спорт, като възстанови добрите практики, които очевидно дават отлични резултати. 

Обездката (дресаж) е хармонично обучение, което развива пълен синхрон между ездача и коня. В резултат на това конят става уравновесен, а ездачът развива качества и умения да го подчинява и управлява. Това са дисциплини в конния спорт, с които всеки един млад, начинаещ ездач започва своето обучение. Волтижировката, както и прескачането на препятствия са дисциплини, които развиват други качества у децата – смелост, съобразителност, концентрация, тренират волята на детето и го възпитават в самодисциплина. Децата обичат животните и по един изключително неагресивен начин, като на игра, неусетно започват да развиват и да изграждат тези ценни качества. Волтижировката развива чувството за равновесие и за ориентиране в пространството. Децата стават отговорни към себе си, към тялото си, към коня, осъзнават се, движейки се върху гърба му, развиват двигателна култура. Конят дава възможност, когато ездачът е в правилна позиция, да се развиват всички мускулни групи, дори и тези, които обичайно в ежедневието или при други спортове не се ползват активно. 

Днес в обществото се смята, че ездата е „аристократичен спорт“, само за богати хора, каквото и да значи това, и затова трябва да бъде максимално безопасен. Смята се, че ездата е спорт за престиж, символ на социалния статус, в смисъл че трябва да си богат, за да си позволиш да имаш собствен, обучен вече кон и пълно оборудване с цел безопасност. „Тази практика доведе до това, че вече няма такива ездачи, каквито са се изграждали в миналото. Днес яздят само децата на богатите, но те няма да се занимават с езда. Те ще наследят бизнеса на бащите си, но няма да работят с коне, няма да развъждат коне и няма да ги обучават. Всичко днес в България е внос, всичко трябва да се купи от Запад, така работи системата“, със съжаление споделя Нина. 

Уникалното в подхода на Нина Янкова е това, че вместо да се налага хората да си купуват скъпи, обучени коне, тя им дава знания, умения и техники да развиват качества, които им позволяват да станат добри ездачи и да се наслаждават на това неповторимо усещане за свобода – ездата. 

От 2006 г. до 2014 г. Нина Янкова интензивно се занимава и с хипотерапия. „Огромният брой нуждаещи се от хипотерапия наложи аз да работя много. Работих със стотици деца – от домове за деца в неравностойно положение, сдружение „Бъдеще за деца с увреждания“, това са деца с физически и ментални увреждания“, разказва Нина. При тази терапия се работи в екип – задължително с кинезитерапевт и когато е необходимо – с психолог. Конната езда е помогнала на много деца в депресия – в пубертета, деца, на които им се подиграват заради наднормено тегло; деца, които изпитват страх да излязат от вкъщи, или деца в инвалидни колички, които конният спорт мотивира да започнат да ходят на фитнес, за да им укрепнат ръцете и да могат сами да се качват на коня. Конната езда възвръща увереността дори на такива деца. Нина се гордее със свои ученици, които са минали през трудности в пубертета и благодарение  на конете, конната езда и нейния подход към децата днес са пълноценни членове на обществото с отговорни професии – логопед, шофьор и др. Хипотерапията показва много ясно, че конете и ездата действат много добре на човека. 

Когато най-красивата и най-голяма конна база на Балканският полуостров – конна база „Величие“ към Исторически парк, стане готова, тогава малки и големи ще имат възможност масово да се наслаждават на това прекрасно изживяване – конната езда, която за нашите прадеди е била начин на живот и която те са владеели до съвършенство. 

Да бъде!