Малко са хората на земята, които да не са чували израза "Липсват ти първите седем". Обикновено тази забележка се отнася до възпитанието, но е възможно да се има предвид, че даден човек е невеж. Но така или иначе двете обстоятелства до голяма степен вървят ръка за ръка. Има ли обаче начин този израз да не бъде насочен към нас? Истината е, че има и това е (само)образованието.

Често децата, които все още не могат да говорят добре имат прилични компютърни умения. На 4-5 години мнозина от тях могат да сърфират в мрежата, да теглят игри и да се обаждат на своите родители. Именно тези умения се оказват нож с две остриета понеже според някои експерти поднасянето на информация по този дигитализиран и накъсан начин поражда фрагментирно мислене, а от там - бедно въобръжение и нежелание за търсене на решение за справяне с проблемите. Това е видимо при вече порасналите деца, родени през този век. Едно от многото определения за тях в социалните мрежи е "скрол поколение".

В много от случаите обаче има изход и той е в книгите. През последните години голяма част от детските книги са съобразени с потребностите на днешните малчугани. Съществуват цели поредици от книги, които са богати на илюстрации, за да помогнат на децата да си представят образите, а текстът е или сбит, или написан в стихотворна форма. Тези похвати са изключително ефективни при работа с деца от детската градина и с ученици от началните класове, които все още четат трудно. И макар да изглежда като стъпка назад в еволюционното стъпало на цивилизацията, трябва да се отчете фактът, че е по-добрият вариант от аудио-визуалните начини на общуване като анимационните филмчета. Мнозина учени преди нас са забелязали, че четенето създава съвършенно различни невронни вериги от гледането. А в шеметноразвиващия се свят, какъвто е нашият, се иска не толкова фина моторика и физическа издържливост колкото творческо мислене и боравене с информация. Причината за това е, че постоянно отпадат професии и по новините четем, че е създадена машина, която прави определен труд излишен. Заради това библиотеката трябва да бъде един от домовете на децата заедно с родния дом и училището. Тя трябва да работи като лечебница, в която (или благодарение на която) малчуганите да се откъсват от световете на правила и да се пренасят във вселени, които ще провокират начина им на мислене, ще ги подтикват какво биха направили ако бяха на мястото на своите любими литературни герои и биха започнали да си задават въпроси. Именно въпросите са и по-важни от отговорите.

Но истината е, че библиотеките предлагат и други неща освен книги. Някои от тях имат места за игра, в които малчуганите биха могли да играят настолни игри като шах или да подреждат пъзели. Други биха искали да се включат към някой клуб по интереси или да поискат урок по компютърна грамотност или по програмиране. Трети пък биха проявили интерес към летните работилници, които се провеждат в стотици библиотеки и позволяват на децата да разберат какво обичат да правят.

Именно поради тази причина библиотеките не могат да бъде окачествени като отживелица. Те са настояще и необходима част от бъдещето, която трябва да се съсредоточи върху работата си с деца, защото децата са бъдещето и единственият билет към вечността, който имаме.

Още от същата рубрика можете да прочетете тук

Присъединете се към нашата общност в Телеграм тук