Ако сте минавали по магистрала „Хемус“ в района край село Невша тази събота и сте видели да се надигат огромни сиви кълба, навярно сте ги взели за есенни облаци, вещаещи буря. Но не природата тук се бе заиграла, а нехайната човешка ръка, която предизвика цяло бедствие.

Край китното село, в близост до жп гарата, тръгна пожар, който вятърът пое и разнесе в различни посоки така, че да не могат пожарникари и доброволци да угасят навреме разрастващите се пламъци. Красивата природа в района не бе пожалена от огнената стихия – 600 декара горски масиви изгоряха; изпепелени бяха няколко пчелина, също лек автомобил, фургон, имаше и пострадал човек. Огнеборците изнемощяха от сблъсъка с пламъците, които продължиха повече от 10 часа, а хората от селото тръпнеха да не тръгне огънят и към къщите им. Четири пожарни екипа се отзоваха на мястото на огнения ад - два екипа от РСПБЗН Провадия, като втория екип работи в почивният си ден 10 часа. Идва на помощ и един екип от Пожарната от Девня , както и още един екип от пожарната във Варна. И докато не можем да споменем техните имена, сме длъжнни да отбележим решаващата роля на старши пожарникар Юлко Костов, вече пенсионер, но с огромен десетилетен опит, който е координирал четирите екипа на терена на пожара. В тези страшни мигове редом до пожарникарите бяха и много доброволци от Исторически парк, а един от тях – Петър Иванов, получи леки изгаряния, приклещен за момент от огъня. Това не попречи той и останалите му колеги да са от първите, които поеха борбата и останаха до самия край на спасителната дейност, а и доста след нея, хвърляйки вода по всеки тлеещ дънер. В потушаването дейно се включиха и синовете на местния кандидат за общински съветник от партия „Величие“ Драгийчо Ангелов. По-малкият му син Радослав е пожарникар и свърши огромна работа в почивния си ден. Като разбрал за случилото се, отишъл до службата и видял, че и двете пожарни коли ги няма. Тогава той подкарва стара, неизползвана от много години и ръждясала пожарна кола и с нея извършва истински подвиг, пристигайки на място да гаси наравно с останалите си колеги. По-големият син на Драгийчо, Владимир, е председател на ловната дружина. Той събира своите хора и слизат към гарата, за да попречат на огъня да стигне до селото. Оставя своя джип в разгара на пожара, за да се качи на трактор с цистерна. С тази техника успява да окаже безценна помощ на пожарната команда, но за съжаление от леката кола, която зарязва по неволя, останали само отломки. Драгийчо пък има опит с пожарите и знае от какво огнеборците имат най-много нужда след дългите часове черен труд. Достига сам до всяка от 8-те пожарни коли, за да раздаде на всички жадни вода, донесена бе и храна. 

Младен Вълчанов от Неофит Рилски помогна със своя цистерна, като от сондажа на селото се взимаше вода и се караше към Невша. От горското също се включиха в гасенето със своя техника, други помагаха с лопати, пожарогасители и разни подръчни средства. Никой не мисли за своето, когато на косъм виси цяло село! 

Мобилизацията на доброволческите отряди беше на ниво, но им липсваше още техника, защото само голямото желание, което имаха в излишък Радослав Иванов, Стоян Шейретов, Николай Кътев, ловната дружина и други още десетина души от Исторически парк, се оказа недостатъчно за голите им ръце.

С най-яростна съпротива и над всички бяха жителите на Невша, които извиха истинско опълчение за родното си село. Наред с Юлко Костов, Калин, Андрей, Мергюл, Росица, Васил и още смели и самоотвержени жители се бориха с огнената стихия наравно с всички. Само полицията ги спря да не тръгнат и по чукарите с лопатите!

Причината за пожара не е изненада за хората, които работят за реда и благоденствието в общината, защото те многократно са се сблъсквали с нежеланието на някои да спазват елементарни правила, като това да горят отпадъци както в този злополучен ден. Те алармират от доста време и за опитите на голям инвестиционен фонд да монтира ветрогенератори, които наред с многото вреди, които ще причинят на земята и на населението, само можем да гадаем какво би се случило със селото, ако перките бяха вече на терен, за да раздухват още повече пожарищата.

За огромно съжаление на жителите преди време бе закрита пожарната служба в общината и сега Исторически парк се видя принуден да закупи две нови пожарни коли и да обучи свои доброволци, които да са в постоянна готовност за бедствия, пожари и аварии от подобен мащаб. Жива сила има благодарение на това, че много хора се преместиха в последно време, дори и от чужбина, в станалата образцова община Ветрино.

Наскоро началниците на БНТ разпратиха свои журналисти да обикалят из общината, включително и в Невша, за свои поръчкови репортажи, но ние питаме: За 10-те часа огнен ад и денонощията след него как не можахте да намерите един с камера и друг с микрофон, за да измиете поне срама, пък ние щяхме да ги нагостим, задето са изминали „цели“ 45 километра по магистралата от Варна? Къде бяха „Дневник“, „Капитал“ и другите верни на Прокопиев медии, които не спират да плюят по община Ветрино и Исторически парк? Кой може да спечели от това, че плодородна земя се превърна на пепел, освен тези, които без това искат да я набучат с перки?! Как може и държавата да мобилизира 2500 полицаи, за да търсят призрака на „изборния туризъм“, а сега, по време на най-голямото бедствие в историята на село Невша, да са едва двама, на които забравиха да донесат дори храна в тези напрегнати часове? Къде се бе скрил и вечният кандидат за общински постове – дезертьорът Милен Георгиев? Има ли той поне една кърпа да се обърше на територията на общината, па да се сети да дойде да гаси пожар с подръчни средства от „далечна“ Варна?!

Е, на място да отразят бяха само „Красиво Ветрино“. Свободната ни медия направи репортажи на живо, за да следи цяла България битката по всички фронтове за смелата община Ветрино. Нека всеки да се замисли за себе си кой трябва да бъде подкрепен: действените и милеещи за общината си и за България хора или политическата върхушка и олигархическите кръгове, които могат да тъпчат народа само с престъпни средства, тъй като имат хора навсякъде – по комисии и по служби. Нека тези хищници, които се къпят в разкош някъде далеч от полето на бедствието, да надушат само миризмата на дим и изгоряло от нашата мила община, защото ако надушат и страх, тогава всички ние, обикновените хора, ще бъдем не само стригани като овце, но и заклани като ярета. Само обединението и подкрепата за тези, които милеят за родината, може да възроди българските села, градове и градчета.