Това беше епична битка. Категорична победа за хората в три общини – Ветрино още на първи тур, Провадия и Вълчи дол на балотажа.
Победа на градивните сили в Провадия, където победителят от първи тур – кандидатът за кмет Димо Димов, имаше преднина. Рискът беше гласовете на третия в класирането да прелеят към претендента на балотажа и да надделеят над избраника на жителите. Но дори при ниската избирателна активност от около 30% кметът Димо Димов спечели убедително с над 1000 гласа.

Голяма победа удържаха градивните сили във Вълчи дол. Беше регистрирана висока избирателна активност за втори тур – близо 40%. Фактът, че политическа партия „Величие“ стана първа политическа сила във водещата по темпове на развитие община Ветрино, подейства като допинг за гласоподавателите на околните общини. „Величие“ участваше в местната коалиция „Свобода“ и даде силна подкрепа в предизборната борба и в изборния процес в деня на балотажа за точното прилагане на буквата на изборния закон.

ЗАЩОТО ЗЛИТЕ СИЛИ ОБИЧАТ ТЪМНИНАТА И НЕВЕЖЕСТВОТО

Битката във Вълчи дол беше на живот и смърт. Дълги години са провеждани избори проформа. Хората в избирателните секции са твърде често невежи по отношение на закона и неговото прилагане. В изборния ден се стигна до абсурдни решения на секционната избирателна комисия като това, че вместо болните и в невъзможност да дойдат лично да гласуват граждани, можело да гласуват техни близки с техните лични карти. Това би било смешно, ако беше виц, но уви, това е гротеска от времето на Тронков за начина, по който се провеждат избори в общината на мафията. В избирателните секции работят едни и същи хора, които в повечето случаи не познават закона и са там едва ли не за единия обяд и хонорара, който ще получат в края на деня. Това са хора без всякакво отношение към това, което се случва, без всякакво съзнание за важността му и за влиянието му върху техния и на всички жители живот. Най-мракобесните практики за сплашване на жителите от най-тъмните времена бяха вкарани в употреба. В бедните села на общината бъкаше от скъпи мерцедеси, аудита, БМВ-та на яки момчета с татуировки и черни качулки. Дилърите на гласове обикаляха през целия изборен ден и привикваха хората, като ги инструктираха как да си сгъват бюлетините, за да се отчете дали са гласували правилно. В дните преди вота Диана Великова и хора на Тронков обикаляха по къщите на бедните и болните, под предлог че им „мерят кръвното“, за да ги заплашват, че ако не гласуват правилно за Тронков и компания, ще им спрат социалните помощи и други плащания, както и дървата за огрев през зимата, че ще бъдат уволнени от общинските предприятия. Ето как печелят властта Тронков, „Добротич уинд“ и CWP.

Местната коалиция „Свобода“, която убедително спечели битката за кметското място на адв. Калоян Цветков, се формира въпреки политическите различия на участниците. Хората се обединиха срещу най-опасния си враг, за да спасят Вълчи дол от унищожаване. Оттук нататък спечелилите имат огромна отговорност. В борбата против перките се показа, че

ХОРАТА НЕ СА ГЛУПАВИ И МАТЕРИАЛЪТ НЕ Е ЛОШ, КАКТО КАЗВАТ. ИМА БЪДЕЩЕ ЗА ОБЩИНАТА, СЛЕДОВАТЕЛНО И ЗА СТРАНАТА

Ето как голямата цел стопява различията между хората. Октоподът на мафията беше победен и това е плод на усилията на всички. Всички заслужават по-добър живот само ако успеят да се обединят, да се преборят за него и да го отстояват. Въпреки че голяма част от хората са разочаровани от неспирните политически ежби, от смяната на едни политически кукли с други, могат да осъзнаят, че кукловодите не могат да купят всички. Победите на здравите сили в такива малки населени места доказват това. Хората просто са забравили колко много могат, когато са обединени, когато станат и се възползват от правото си. Ние все още имаме права. Такива като Тронков във Вълчи дол и другите кукли на конци на „Добротич уинд“ са възможни само защото го позволяваме. Денят на народните будители беше безсрамно или триумфално близо до деня на изборите. Всички те са работили за това българите да са будни и да живеят осъзнат живот – живот в желана от тях за децата им посока. Българските будители са се борили българите да носят отговорност за собствените си бъднини.

Това е само една спечелена битка, но войната още не е спечелена. Важните битки тепърва предстоят. Когато консолидираш армията си и бойният дух се вдигне, войниците добиват друга представа, влизат с друго намерение в боя. Тяхната нагласа се променя. Вълчи дол беше дълбоко потънал в прегръдката на мафията. На тези избори прегръдката на мафията се разхлаби. Но ще има много работа по откриването и разчистването на всичките й пипала. Засега имаме глътка въздух да напълним гърдите си, да напрегнем мускули, да счупим оковите и да ги изгоним, за да си върнем контрола над живота и над съдбата си. Ето защо перките преживяха голяма загуба. Това беше удар в муцуната, право в мутрата, ъперкът, от който някои губят равновесие и падат. Това беше удар за нокдаун, но мафията няма да се откаже толкова лесно и толкова бързо. Да не забравяме, че парите са вече раздадени и част от тях са вече похарчени. Част от тях няма как да се върне, а когато при мафията някой не може да върне пари, знаете какво се случва. Това обаче не е наш проблем, това е проблем на тези, които са се продали. Единственият начин да се върнем към живота, който искаме, е да се борим за него, да го отстояваме и да не се отказваме – с малки стъпки, с постоянство, обединени, непримирими към всяко зло, към всяка нередност – пуснем ли злото през задния вход, през малка пролука, то ще отрови целия ни дом. Трябва да сме много отговорни и много ангажирани с хората, на които плащаме да вършат работа в името на общото. Вече има доказан и работещ модел, който е показал жизнеспособността си от години в съседна община, който може да бъде приложен във всяко кътче на страната, стига хората да поискат живота, земята и държавата си обратно. Ние го можем. Тези, които избрахме, трябва да не губят фокуса. Еуфорията ще мине, но предстои работа, ангажираност, изриване на авгиевите обори. Да не забравяме, че Тронков и компания са все още във властта и ще се опитат да бранят това, което са взели. Те са поели ангажименти, обещали са нещо, за което им е платено с нашите пари, с нашата земя, с нашия живот, с нашето и на децата ни бъдеще.

Процедурата по изграждането на вятърния парк е влязла в решителна фаза. При старото ръководство на общината „Добротич уинд“ и CWP са задействали множество лостове, окопали са се в общината, която им беше предоставена на тепсия. „Добротич уинд“ бяха у дома си и те все още са си вкъщи, дори и след тези избори. Сега е редно да бъдат изгонени като нежелани гости, сега са вече натрапници. Ако досега са били скъпи гости, сега вече са крадци, спипани на местопрестъплението. Първото, което трябва да се направи, е премахването на опасността от загиване и обезлюдяване на общината – спиране на проекта и премахване на всяка възможност за неговото развитие. Оттам нататък пътищата за подобряване на Вълчи дол са безброй – наистина много и са безброй. Редно е всички жители да бъдат ангажирани с това. Това е собственият ни живот. НЕ може да се затвориш вкъщи и да очакваш, че някой друг ще се погрижи за общото. Ние всички трябва да мислим за общото ни в тази община. Наша е грижата да мислим за него, да работим за него, да не го изоставяме и изпускаме от поглед. Това е общата ни лодка. Ако тя потъне, каква е ползата, че сме имали луксозна каюта, след като е потънала?

Ето защо победата си е победа, но работата тепърва предстои и изисква обединение, воля, постоянство, непримиримост, и още от същото...

Да не забравяме, че Тронков е още във властта. Но сега армията ни е в друга кондиция.

Тронков, ти все още си във властта, но сега си с чатал на врата, приятелю. Гледай как преминава световната слава... Разказват хората, днес живееш срещу затвора, утре живееш срещу вас. Шарен е животът...

Независимо дали се казва Ветрино, Вълчи дол, Провадия или по друг начин, общата ни победа може само да ни мотивира да отстояваме правото ни на градеж и управление на собственото ни бъдеще.

Заедно можем повече. Всъщност заедно можем всичко.

Една българка от Вълчи дол