След падането на социализма България навлезе в една нова политико-икономическа система на развитие, която се основава на капитала и частното предприемачество. Просперитетът на хората и парите в държавата в този строй зависят от възможността предприемчивите да организират икономическите процеси и да направят система, в която можещите, желаещите и тези, които могат да поемат риск, да произвеждат блага за общото добруване. За съжаление, се случи нещо различно. Държавната собственост се усвои от определена прослойка и част от тях загубиха парите и активите, които им бяха дадени, други успяха да ги задържат и станаха новият икономически елит на държавата. Постепенно те овладяха и политическата система и я настроиха така, че възможностите да се изкарват пари да бъдат само за тях и за приближените им. Всички останали постепенно бяха подложени на репресии и ограбване. Това доведе до напускане на умните, талантливите и готовите да поемат риск, което разруши съвременната българска икономика.

 

 

Винаги първо се започва с медийни атаки, а вече са на мода и различни влогъри с влияние, като или им се заплаща за услугата, или се притискат чрез компромати, за да изпълнят поръчката. После, след като в обществото вече е добре очернен образът на набелязания човек или организация, се включва и държавният апарат. Формалната причина за това е „общественото недоволство“, предизвикано на практика от техните медии или влогъри. Започва разследване, което шумно се обявява по официалните им канали. Включват се ДАНС, КПК, НАП, икономическа полиция и всички други институции. Блокират се сметките на фирмите и физическите лица, забранява се достъпът до банкови институции, инвестиционни компании и всички възможности за финансиране на дейността. Отблъскват се клиентите, които спират да работят с дадения бизнес, защото се страхуват, че може все пак да има нещо нередно, а също така се опасяват от репресии на властта и срещу тях. Бизнесът (който и без това в по-голямата си част е техен) също се отдръпва, защото и срещу него ще започнат репресии. Показателен е случаят с голяма икономическа групировка в България (да кажем, че е в топ 5 на най-могъщите организации в страната), която почти уволнява висш служител, защото е публикувал снимка с Ивелин Михайлов. Притесненията на представителите на бизнеса са да не бъдат взети на мушка и корпорацията им да бъде унищожена, ако управляващите си помислят, че имат нещо общо с Михайлов.

 

Това е показателно за силата на властта и модела, който властва в страната. За съжаление, всичко това води до постепенно съсипване на държавата, обезлюдяване и унищожение на природните ресурси. Поединично никой човек или организация не може да достигне нужната сила, да произведе кадри и да пребори порочния модел. В тази ситуация възниква и кооперация „Защитниците“, която е единственият начин да се противопоставим на организираните държавно-престъпни капитали. Чрез обединението на много хора, които напълно съзнателно влизат в задруга, могат да се създадат необходимите условия за икономика, която да се противопостави на мафиотско-олигархичното управление.

 

 

За да се пробие дадена организация, основно се използват вътрешният разкол и завистта. Ако предприемач печели добре от дадена дейност, престъпниците веднага започват черна информационна кампания и насъскват хората около него, че той има повече от тях, разчитайки на завистта и озлоблението, за да го изоставят. Така бизнесът е унищожаван и заплахата е премахвана, след което обикновените хора отново остават сами, без водачи и подкрепа, и биват системно тормозени. При кооперацията печалбата отива при всички, а не само при един. Всеки има право на глас и по този начин е трудно да се фиксира атаката срещу определен човек. Кооператорите имат силата и осъзнатостта да обединят усилия срещу репресията и ударите се посрещат от мнозина, а не от един. Това позволява по-голяма устойчивост на този тип организация спрямо всички останали.