Лилия Минчева се премести в Габърница и иска да сподели какво се случва в община Ветрино.

– Защо реши да се преместиш в община Ветрино?
Забързаният живот, трафикът, лошите отношения между хората и в институциите ме потискаха. Знаех за Исторически парк и бях посещавала много събития. Запознах се с много млади хора, напуснали родните си места и дошли да възродят община Ветрино. Приеха ме като приятел, когото са познавали отдавна. Участвах в доброволчества и различни инициативи и когато трябваше да пътувам обратно към дома, сякаш нещо ме дърпаше да се върна при моите приятели. Градът ставаше все по-сив и мрачен. Разбрах, че искам да бъда част от тази общност, и така взех своето решение.

– Какво ти дава животът тук?
Тук се родих отново. Чувствам се спокойна, свободна и щастлива. Вдишвам дълбоко чистия въздух. Наслаждавам се на огромното синьо небе, на жаркото слънце, на песента на сладкопойните птици. Имаш възможност да създадеш живот, да посееш семенца и да пораснат растения. Тук срещнах топлота и сърдечност.
Хората от селото се чудят как се справям сама, а за мен е удоволствие да си почистя двора, да си окося тревата, да си нацепя дърва. Имам време да творя и да майсторя различни неща. На село всеки те поздравява и пита дали имаш нужда от помощ – заедно сме в хубави и лоши моменти.
Намерих нови приятели и има на кого да разчитам, и те също разчитат на мен. Продължавам да доброволствам и да участвам в различни инициативи.

– Какво мислиш за работата на Ивелин Михайлов?
За мен Ивелин Михайлов е едно ГОЛЯМО СЪРЦЕ - всеотдаен, готов да помогне на всеки в нужда, да вдъхне вяра, сила и кураж. С изненада разбрах, че се е интересувал как живея, дали всичко е наред, дали имам нужда от нещо, без да е натрапчив, просто за да бъде спокоен.
За една Коледа ми изпрати българска национална кухня. Изумих се! На мен, една обикновена жена. Не беше за заслуга, а той просто е човечен към „малките хора“.
Прочетох, че девизът му е: „Минавам през всичко, защото съм българин.“ Това обяснява много за него.
Що се отнася до политиката - член съм на партия „Величие“. Изцяло подкрепям идеите и работата в парламента и извън него. Всички се борят лъвски, за да освободят Родината ни. Вярвам и знам, че ще успеят въпреки постоянните негативни кампании и трудностите, които срещат.

– Оказван ли ти е натиск да си купиш къща?
Не, по никакъв начин не ми е оказван натиск! Напротив. Дори синовете ми се зарадваха, когато разбраха за решението ми, въпреки че не бях споделяла с тях намерението си.
Както казах, ненавиждам града и за нищо на света не бих се върнала. Дори да ми подарят луксозно имение – не бих го приела. Смятам, че сме създадени да живеем в хармония с природата, а не в измислени градове, натъпкани с апартаменти и молове. Да не говорим за младите с техните операции и татуировки – това не е моят свят.

– Какво да посъветваш хората, които не са идвали и не знаят кое е вярно?
За да разберат кое е правилното решение, първо трябва да дойдат на място, да разгледат и да общуват с хората. Най-добре е да пренощуват, ако имат възможност. Да посетят събития и фестивали, за да усетят атмосферата.
Да се запишат на доброволчество – там ще се запознаят с други като тях.
Но преди всичко трябва да са готови да дадат от себе си за благото на общността.