Учудващо e колко малко е научил човекът от дългата си история досега! Уж сме най-силните и най-умните същества на планетата, а само в последните сто години се самоизтребваме методически, като се избиваме един друг или унищожаваме средата, в която живеем. Упорито отказваме да проумеем, че колкото и да сме могъщи, всеки път, когато започнем да си играем на Господ, да раздаваме правосъдие от негово име и да решаваме кой има право на живот и съществуване, всъщност сме фатално близо до смъртта. Днес сме отново опасно близо до ръба, от който няма връщане назад, и имаме твърде малко време да осъзнаем, че сме гости на тази земя и се намираме в сложна система от взаимносвързаности в съвършената структура на природата и най-доброто, което можем да направим, е да не рушим да изтребваме, за да ни има. Вместо това ние пребиваваме в поредното опиянение от технологичното си могъщество, което е размътило преценката ни до степен, в която пренебрегваме основните репери на живота, а основни морални понятия губят очертания и се превръщат в дъвка – пластична, мека и удобна за всякаква употреба. Едно от най-тъжните неща, които днес виждаме, е войнстваща алчност и стремеж на всяка цена да се печелят пари. Ние сякаш сме загубили знанието за това, че сме част от по-голям жив и сложен организъм и няма как да разболяваме или да изрязваме непрекъснато негови важни органи и да повреждаме негови жизненоважни системи. Противно на очакванията на много политици и бизнесмени, природата няма да промени законите си, за да обслужи техните бизнес интереси. След като сме избили птиците, набоцкали сме земята с ветрогенератори и сме я покрили със соларни панели, най-вероятно няма да сме живи и здрави да разберем каква огромна грешка сме допуснали. Ето защо, когато говорим за екология и за екосистеми, ние всъщност говорим за отношението на частта към цялото, на малкото към голямото, на човека и неговото място в природата. 

ЗАЩО СМЕ ПРОТИВ ВЕТРОПАРКОВЕТЕ В БЛИЗОСТ ДО ХОРАТА?

Изграждането на ветроенергийни паркове в Европа и по света започва бурно около 2000 г. Световната икономика потребява все повече енергия и става все по-зависима от изкопаемите горива и ядрените централи, които единствени могат да й я доставят. Не всяка държава обаче разполага с нефт, газ и обогатен уран, докато с вятъра не е така. Енергията от вятър обещава независимост и ниска производствена цена, затова в началото предизвиква повече еуфория и ентусиазъм, отколкото точна информация за евентуалните вреди. Днес, повече от 20 години по-късно, в света има достатъчно данни, факти, изследвания и статистика за въздействието на вятърните турбини върху човека, природата, непосредствената му среда, както и огромно количество данни за икономическата (не)ефективност от това „зелено“ производство. Няма обаче никакво желание те да бъдат отчетени. 

ТЪЖНАТА ИСТИНА Е, ЧЕ ХОРАТА, КОИТО ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯТА, СА ИЛИ НЕВЕЖИ, ИЛИ НЕЗАИНТЕРЕСОВАНИ ДА НИ ИМА, ИЛИ СА НИ ПРОДАЛИ.

След повече от двайсет години експлоатация в света има достатъчно доказателства за болести по хората и животните, шум, вибрации, полета, визуално замърсяване на пейзажа, срив на цените на недвижимите имоти и обезлюдяване на селища и съсипване на поминък. Общоизвестно е, че те замърсяват чудовищно почвите, защото се заравят в земята след едва 25 години експлоатация, че имат огромен въглероден отпечатък само докато се произведат и транспортират до мястото на използване, че нарушават естественото обдухване на планетата и движението на въздушни маси по нейната повърхност. Известно е, че вятърните турбини са със спорно въздействие върху климатичните промени. А самите климатични промени са вероятно най-голямата далавера на последното столетие. 

НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ПОДКРЕПИ БЪЛГАРИТЕ И ДА ЗАСТАНЕ НА ТЯХНА СТРАНА, ПОДКРЕПЯЙКИ ИСТИНАТА. 

Бизнесът отдавна се радва на подкрепата на политиците.

Проектът за ветроенергиен парк Добротич на фирмата „Добротич уинд“ предизвика голямо вълнение сред жителите на община Ветрино, нещо повече – пробудената гражданска съвест и активност предизвикаха интереса на централните медии към този проект и съвсем естествено насочиха прожектора на общественото внимание към един принципен проблем, който никога не е бил дискутиран по този начин. Екологичното сдружение „Човек – природа – живот“ няма как да остане безучастно към случващото се. Бетонирането на Добруджа, опасността за световно застрашени видове птици по трасето на втория по важност прелетен път в Европа и особено вредните въздействия на ветрогенераторите върху хората, земята и животните са повод за незабавни действия. Незабавно се свързахме и потърсихме становища, като се обърнахме към най-уважаваните и компетентни специалисти по темата за опазване на биологичното разнообразие, от което човекът като вид също е част. Натъкнахме се на един проблем, който не можем да подминем без притеснение. В кореспонденцията ни с различни професионалисти от България получихме предупреждение да не се обръщаме към конкретен специалист, който е станал известен с това, че без да има специализирана експертиза, пише такова становище, за каквото му се плати. След като получихме компетентни експертни оценки, които недвусмислено показват, че мястото, което са избрали от „Добротич уинд“ за ветроенергиен парк, е неудачно и с потенциално вредно въздействие върху птиците, се установи, че от фирмата инвеститор също разполагат с мнение на специалист. В своето становище той посочва, че международният прелетен път Виа Понтика, известен с това име, дадено му от български учени през 70-те години на двадесети век, имал по-скоро условен характер. Ученият твърди, че птиците си прелитали навсякъде и не се движели по магистрали и пътища, както и че избраното място за изграждане на ветроенергиен парк било перфектното място за птиците, хората и (най-вече) за инвеститора. Същият учен посочва, че ветрогенераторите нямали никакво отношение към птиците, въпреки че и ветрогенераторите, и птиците ползвали вятъра на едно и също място. 

С огромно съжаление установихме, че лицето, за което ни предупреждаваха, и ученият, автор на тези твърдения, са един и същ човек. Не сме наивни, не вярваме да е единствен.

Явно професионалното, а и човешкото достойнство на българския учен са вече на пазара, където не се радват на особено висока цена. 

ТОВА ОБАЧЕ ГОВОРИ КРАСНОРЕЧИВО ЗА МЕТОДИТЕ НА ИНВЕСТИТОРА И ЗА „ЧИСТИТЕ“ МУ „ЗЕЛЕНИ“ НАМЕРЕНИЯ. 

Не виждам каква цена си струва последствията. Това е в състояние да разочарова и обезвери мнозина. Но ние не вярваме в това. Сдружението „Човек-природа-живот“ е във връзка с много добри професионалисти – хора с достойнство, които не се продават. И не е вярно, че всички са корумпирани, че всички са продажни. В България въпреки всичко винаги е имало българи с чиста и неопетнена съвест. Те не спират да работят и да служат на един по-висок от кумирите на днешното комерсиално време идеал. Ето защо сдружението ще продължи своята работа по информирането на заинтересованите българи за техните права да живеят в чиста природа и в хармония с нея. Ние работим и разширяваме своята активност в различни посоки. Продължаваме да търсим и предоставяме цялата налична информация, за да може хората от община Ветрино и всички заинтересовани да направят информиран избор за своето населено място. Това е нашата мисия и цел, която ни вдъхновява във времена, в които хората трябва да поемат лична отговорност за съдбата си. 

Днешният егоизъм е алчен, патологично късоглед и е добил космически размери. Нека не му позволяваме да властва необезпокояван.