Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Преди време започнахме да описваме придобиването на хижата в село Доброплодно от фирми, близки до „Исторически парк“. Тя е построена на приказно място и в нея са вложени сърцето и душата на строителите. Била е създадена по времето на комунизма, когато се е мислело с по-голям мащаб и не се е търсила бързата печалба, а отпечатък във вечността. За радост на живеещите в община Ветрино „Исторически парк“ също мисли по този начин.
Преди години, когато на село някой съсед е трябвало да си оправя покрива или е имал нужда от помощ при обработка на земята, хората се организирали и отивали да му ударят едно рамо. Дали ще редят керемиди, или ще окосят или прекопаят, заедно са се справяли с проблема. Така те са споделяли живота си в неговите радости и предизвикателства, на които са устоявали заедно и задружно. Днес трудно можем да видим това. А то ни е толкова необходимо. Животът в големия град е доста по-самотен и всеки тайно в сърцето си копнее да се събере с хора, с които да споделя еднакви ценности и вярвания. Хората копнеят да бъдат част от общност и животът им да бъде изпълнен с повече топлина и задружност.
В света винаги са съществували два вида хора – добри и лоши. Едните имат желание да създават, да намират удовлетворение в труда, радва ги красивото и се стремят да са част от световната система, като с действията си я подобряват. Вторият тип са лошите хора, които поставят себе си и своите желания в центъра на света. Мързеливи са, неграмотни и поради тази причина се смятат за по-хитри от другите. Именно тяхното невежество им отнема възможността да помислят и от гледната точка на другите хора.
Изучаването на историята ни дава удобството да не повтаряме грешките на предците си. Ако на обществото са известни последствията от определени действия, то ще взима правилните решения и ще се движи в неспирен прогрес. Трудно е да се каже с точност невежество или глупост проявяват хората днес, в ерата на информацията, в която поуките от историята са на един клик разстояние. И в двата случая последствията са тъжни, но този път могат и да са пагубни. Лутането между прогреса и провала е наблюдавано безброй пъти назад в историята, като причината винаги е една и съща – не искаме или не можем да се поучим от предците си.
