Акционерното дружество представлява юридически способ, който позволява улесненото обединение на множество хора с общи интереси, свързани с реализирането на дадена стопанска и/или търговска дейност. Благодарение на този бизнес модел за сдружаване на малките инвеститори е възможно създаването на мащабни проекти и постигане на значителна рентабилност, тъй като едновременно позволява спазването на високи стандарти на работа, съхранението на устойчива екология в средата по отношение на извършваната дейност и постигането на добра възвръщаемост, съчетана с повишаване стойността на вложения капитал. В настоящата статия ще научите какво прави този модел толкова атрактивен и какви са различните специфики, които оказват влияние върху възможността за достигане до феноменални резултати.

На първо място нека да разгледаме произхода на тази форма на обединение в исторически план. Най-ранните прояви на формалното обединение на множество хора датира от ерата на Римската империя, когато за първи път е била призната възможността юридически образувания от хора да имат право да извършват различни правни действия чрез свои представители. Значително по-късно, в Средновековието, концепцията е възродена, когато търговците започват да правят общ бизнес на базата на партньорства, т.е. обединението на група хора с цел печалба.

Първите форми на модерните акционерни дружества възникват през Ранното средновековие, като първото значително акционерно търговско дружество е създадено около 1600 г. в Австрия под името „Източноиндийска компания“ (VOC). Целта на компанията е била да обедини търговците, които тогава са внасяли подправки и други разнообразни стоки, пренасяни с кораби от Индия. За целта е бил нужен огромен наличен капитал за финансирането на съответните кораби и екипаж, пътуващи дълго време в открито море и изправяни пред различни рискове като преминаването през бури и корабокрушения или сблъсъка им с пирати, плячкосващи морските ширини.

Именно акционерните дружества (АД) са предоставили възможност на съдружниците в тези начинания да ограничат своите разходи и постепенно да лимитират своята отговорност до размера на своето участие в капитала на дружеството. По този начин обединението на хората е позволило реализирането на значително по-мащабни пътешествия, даващи възможност на достатъчно голяма част от корабите да се завърнат благополучно и така да осигурят значителна печалба под формата на дивиденти за своите акционери.

Постепенно правното устройство на тази форма на обединение на хората еволюира до модерните законово признати дружествени образувания, като дори в настоящото съвремие на българската действителност са въвеждани още по-гъвкави организационни структури, например наскоро приетата юридическа форма „дружество с променлив капитал“ (ДПК). Тази форма позволява значително по-улеснен и по-модерен модел за осигуряване на капитал от множество акционери, без същевременно това да води до загуба на основния дял за основателите на компанията.

Едно от най-големите предимства на акционерните дружества е улеснената възможност за промяна на собствеността на акциите, без това да води до значителни транзакционни разходи, каквито например съпътстват сделките с недвижими имоти. В същото време акционерите имат право на глас, съответстващ на техния дял от компанията, и могат да определят свои представители в борда на директорите, който е основният управителен орган в компанията. Бордът е отговорен за вземане на ключови решения за нейната дейност и избира неин основен представител в лицето на изпълнителния директор, който да носи пълна отговорност за развитието на самото дружество и защитата на интересите на собствениците, вписани под формата на акционери.

Разбира се, в днешно време акциите стават по-известни и по-достъпни покрай развитието на фондовите борси, които позволяват уж по-улесненото им търгуване между различни хора, желаещи да притежават дялове от съответните дружества. Това позволява навлизането на актуалната обществена заблуда, че всъщност самото притежаване на акции от подходящи и подбрани компании предоставя само по себе си възможност за значително увеличение на капиталовложението, което акционерът е направил за придобиване на съответните акции. Въпреки това цената на акцията няма отношение към номиналната й стойност от капитала на дружеството, а търгуването на самите акции предоставя възможност тяхната пазарна стойност да се променя най-вече спрямо динамиката на тяхното търсене и предлагане. Цената на акциите няма толкова пряка връзка с действителната им стойност, която е свързана най-вече с реализираната полезност, която самата компания предоставя на крайните потребители, както и с бъдещите перспективи за нейното развитие.

Ето защо голяма част от хората погрешно вярват, че печалбата може да бъде осигурена най-вече от търгуването на акциите, а не от осъществяването на съответните дейности, които акционерните дружества извършват. Фактите показват, че повечето участници на фондовия пазар имат спекулативни подбуди и рядко поддържат дългосрочни вложения в акции от компании, в които истински вярват и виждат смисъл от тяхната дейност и развитие. Дори самият Уорън Бъфет споделя, че най-добрият момент да продадеш акции от една компания е никога.

Един от първите примери за погрешния модел на работа с този вид акционерно участие датира от 1720 г., когато създадената няколко години по-рано „компания на южните морета“ за търговия в испанските южноамерикански колонии повишава десетократно пазарната стойност на своите акции вследствие на очакванията за големи печалби. В действителност испанците не допускат повече от един кораб годишно и това не позволява ефективното развитие на самата компания, както и предоставянето на действителна полезност за крайните потребители. По този начин на база грешните очаквания компанията успява да увеличи своето богатство изключително много, без обаче да прави реален бизнес. Така бурното увеличение на акциите предизвиква желание на множество инвеститори да купуват акции от нея само поради желанието да ги продадат на по-късен етап на по-висока цена, което допълнително подклажда тяхното повишение, без да има реална полезност. Като следствие се получава един от първите балони при акционерните дружества едва стотина години след най-известния икономически балон – „манията по лалетата“.

В днешно време е възможно да бъдат наблюдавани множество подобни икономически балони на всяко десетилетие. Всеки един от тях е обусловен от разнообразни фактори, свързани с погрешни очаквания и желание за печалба, без да се търси действителна възможност за реализиране на полезност и допринасяне към обществото и потребителите. В много случаи погрешните инвестиционни решения са свързани и с очакването за постигане на значителни икономически резултати на база постигането на видима краткосрочна полза, без да се вземе под внимание дългосрочният ефект за обществото и човечеството като цяло. Дори модерните “екологични” насочености за зелена енергия са едни от популистките модели, чрез които се прокарват концепции и програми с единствена цел да осигурят улеснен достъп до парите на най-голямата общност от „акционери“ – данъкоплатците.

Всъщност единствената възможност за реализирането на действителна печалба от сдружаването на хората, чрез участието им в акционерни дружества, е възможна, когато хората се обединяват от идеята и възможността да бъде реализирана и предоставена полезност. В този случай печалбата е резултат от добре свършената работа, а не самоцел. Дружествата, които са осъзнали тази важност и които имат правилно разбиране за равнопоставеността между акционерите в лицето на инвеститорите, предоставящи капитала за развитие на дружеството, работниците в лицето на хората, извършващи основната дейност на компанията, и потребителите в лицето на клиентите, които ползват услугите или продуктите, които биват предоставяни – са единствените, които имат действителен потенциал за дългосрочно и устойчиво развитие с възможност за печалба на всички тези различни звена, действащи за общото благо. Това е и концепцията, която великите икономисти от ранга на Питър Дракър споделят в своите изследвания и практически проучвания. От друга страна, когато мотивацията е свързана с осигуряването на печалба – било то за сметка на потребителя или работниците, или пък за сметка на обществото като цяло – тогава устойчивостта и ефективността на съответната дейност е подкопана и тя рано или късно води до срив, какъвто регулярно наблюдаваме в световното икономическо пространство.

За съжаление много хора са възприели този погрешен модел като единствения възможен път за осигуряване на благосъстояние и са избрали да вярват, че единственият начин за постигане на печалба е за сметка на останалите, поради което просто трябва да бъдат по-бързи и по-находчиви от останалите, дори това да се отразява негативно на редица други хора. Това е причината и за възникването на войни и конфликти, на икономическите сривове и бедността – всички те естествени последици от неправилния модел на работа с тези инструменти.

От друга страна, има примери за истинската полезност на правилния модел за обединение на хората и сдружаването им чрез участие в акционерни дружества, които имат общи цели за реализиране на конкретна дейност. Исторически парк в село Неофит Рилски и дейностите, които се развиват в община Ветрино, са еманация на тази концепция, предоставяйки практически пример за потенциала, който е наличен при обединението на хората за общото благо на всички участници. Дори резултатите от наскоро проведените местни избори показват, че когато добруването на хората е поставено на първо място и се работи за техния интерес, манипулациите на властимащите и алчните печалбари в лицето на големите корпорации, които са склонни да унищожат живота на обикновения човек – нямат шанс срещу истинските борци за свобода, които от дълги години ежедневно работят за изграждането на място, което да бъде българският фар за връщане на вярата в доброто. А защо не и възможност за всеки, който иска да бъде част от тази общност, да намери своите съмишленици, с които споделя общи интереси, независимо дали става дума за инвестиции, предприемачество, доброволчество, поминък или възможност да отгледа децата си в среда, изграждаща истински ценности и вдъхваща надежда през предстоящите години на трудности, които хората от статуквото се опитват да ни заставят да преминем. Бъди един от нас – хората от общността в Неофит Рилски и община Ветрино те приветстват!