В старите хроники се намират безброй доказателства за красотата и величието на българските градове през Средновековието, които са били много по-богати и по-красиви от тези в Европа. Преслав е съперничил по красота на Константинопол. Днес в Неофит Рилски всеки може да се увери в това – вече трета година тук се разказва тази архитектурно-строителна приказка, белязана от мощта и величието на българската държава. Още една уникална къща от тази епоха е готова да посрещне своите гости. Това е къща „Воденичарски“ – каменна, едноетажна къща, която носи духа на изискания средновековен български болярски стил. Красотата, казват древните философи, е в простите неща. Тук тя е представена в изчистените форми на раннохристиянската архитектура. Отвън се редуват дялан камък с плоски червени тухли. В допълнение към тази изчистена византийска стилистика нашите майстори добавят една българска шевица от ръчно направени керамични панички, които греят като малки слънца, преплетени с четирилистник, за да има късмет и щастие в този дом. Според старо българско предание, ако човек има в градината или в двора си четирилистна детелина, то тогава има късче от рая. Ние, българите, сме слънчев народ, почитаме слънцето като върховна сила, която бди над нас от хилядолетия. Над българската шевица, в подпокривното пространство, старият майстор е поставил два реда „вълчи зъб“. Това е червена тухла, монтирана с острия ръб навън, наподобяващ острите зъби на вълка. Вълкът за древните българи е свещено животно и символизира воински качества като сила, безстрашие, преданост, лоялност, винаги готов да брани своя род, родина и кръвна линия. Къщата е изцяло изградена от естествени материали – тухла, камък и мрамор, с инсталирано подово отопление и монтирана дървена дограма. Уютна и много кокетна къща, с две огледални спални, всяка със собствена баня и гардеробна стая – мечтата на съвременната жена. Стените са покрити с материал на варова основа, което прави къщата дишаща и екологична, тъй като варта е естествен антисептик, не позволява да се отлага влага. Във всекидневната две стъклени сводести врати – символ на лукса и богатството, водят към градината. Подът е покрит с мрамор, а пред вратите са изработени две мозаечни пана – 120/120 см, всяко от които представлява произведение на изкуството – изработката им е отнела около 3 месеца. Всяко камъче е ръчно сечено, но най-трудно е да се направят две еднакви мозайки. Това е все едно да накараш художник да нарисува една картина два пъти по абсолютно еднакъв начин. Мотивите в мозайката са заимствани от раннохристиянски църкви от VIII – IX в. Таванът е облицован с висококачествено дърво и е великолепно допълнение към мозайките. Мебелите са семпли, от дъб, и елегантно допълват интериора. Мотивите, използвани за декорация на шкафовете, са взети от рамката на Сандъка от Терачина. Това е уникален артефакт от Първото българско царство. Сандъкът е подарък на папа Николай I от българския княз Борис I и е използван за пренасяне на кореспонденцията помежду им. Той се съхранява в постоянната експозиция на музея „Палацо Венеция“ в Рим. За декорация на вратите са използвани модели на елементи от цветно стъкло, открити при разкопки в Преслав край Кръглата църква на цар Симеон. Къщата съчетава в себе си съвременен лукс, уют и удобство със средновековна стилистика и орнаментика. Детайлите във вътрешната декорация разкриват една изтънчена християнска култура, всеки детайл е добре премислен и прецизно изработен. Предстои стените да бъдат изрисувани със стари български мотиви и да бъдат поставени картини. В двора има малка техническа къщичка, в същата стилистика, която заедно с голямата къща правят един впечатляващ архитектурен ансамбъл. Къщата има собствена пречиствателна станция, охлажда се и се затопля от термопомпи, които са изключително енергоспестяващи, има и хидрофор, който не позволява къщата да остане без вода при евентуална авария във водопреносната мрежа, и авариен генератор за ток. Всички тези модерни системи я правят надеждна и още по-комфортна за живеене. Това са единствените къщи в България, които са продължение на българската архитектурна традиция, спряла да се развива през 1396 г., когато България пада под османска власт.

Възрожденските къщи у нас са повлияни до голяма степен от архитектурата в Османската империя, за тях не може да се каже, че са характерни за българската култура. Архитектурата на Копривщица например прилича много на архитектурата в Бурса. Къщите в Неофит Рилски допълват пъстрата архитектурна мозайка на България. Тук се възражда едно забравено, изключително българско културно наследство. В Неофит Рилски хората по правило полагат повече усилие в работата си, отколкото на пръв поглед е необходимо, такава е тяхната философия. Тези принципи важат и в строителството – къщите са с по-устойчива конструкция и са по-сигурни за живеене. „Има неща, за които не бива да се скъпим и това са животът и здравето на хората – на първо място са сигурността и безопасността“, казва вдъхновителят и двигател на проекта Ивелин Михайлов. Те създават това място в полза на хората, за да може човек да се изчисти от натрупаните негативи на градската джунгла, да се разтовари от стреса и напрежението, заедно с това да се зареди с добра енергия и да бъде в мир и хармония със себе си и с природата. 

Дори и през зимата дворът е застлан с мек зелен килим, градината се поддържа в безупречен вид. Оградата е иззидана от камък, арките са осветени в различна светлина от тази на оградата, така че къщата грее нощно време. В двора е предвидено място за паркиране на два автомобила.

Тротоарът пред къщата и паркоместата са майсторски направени от перфектно подредени гранитни павета. От външната страна на оградата, под арките, е засадена леха с красиви градински цветя. Гледайки тази красота, човек се изпълва с радост, гордост, нова надежда и в съзнанието изникват думите на Йоан Екзарх в неговия труд „Шестоднев“. И когато някой гост отседне в тези къщи в Неофит Рилски и после се завърне в своя град и го питат: „Какво видя там?“, ще рече: „Не зная как да разкажа това, защото само със собствените си очи бихте могли достойно да научите за тази красота и ред“.

 Да бъде!