Всеки ден в социалните мрежи се срещам с голям брой хора, които се оплакват от липсата на справедливост, оплакват се, че политиците и държавните чиновници не си вършат работата, и призовават към Терминал 2 като единствен изход от този начин на живот. Срещайки се с хора в реалния живот, откривам същото. Повечето от тях ми се оплакват от живота, който водим, и обвиняват управляващи, бизнес и политици за състоянието, в което се намира държавата. Ако човек има уши да слуша, ще чуе огромното недоволство от начина, по който живеем. Ако има сърце, ще усети непреодолима мъка от цялата тази несправедливост. И тогава си задаваме въпросите: Какво се случва? Кой е виновен? Можем ли да променим нещо?

Отговорите на тези въпроси получих, когато реших да предприема нещо по въпроса и да помогна на хората да заживеят по-добре. Целта ми беше да променя едно населено място – да направим така, че всички неща, от които хората се оплакват, да бъдат премахнати и да го изградим красиво, в истинска българска стилистика. Когато в България има такова място, в което се живее добре, изглежда прекрасно и кара дъха на всеки българин и чужденец да спре, тогава у хората ще се върне надеждата, че нещата могат да се променят, защото е даден пример от група обикновени хора, които имат сърце, постоянство и решимост да го сторят. За целта избрах населено място, където да няма производство, да бъде западащо, за да започна стъпка по стъпка да го изграждам наново, но без компромис. В него да събера хора, които искат да работят на принципа на допринасянето, а не на спекулата и експлоатацията. И понеже цяла България в момента е място, където няма правила и по-силният изяжда по-слабия, то си мислех, че ако успея да опазя това място от силните на деня, ще имам подкрепата на слабите и онеправданите, защото те са видели колко е лошо и убийствено за всички да се работи по спекулативния и експлоатиращ начин. Или моят план се основаваше на вярата, че този, който е потиснат, желае свобода и равноправие, но тук сгреших. Оказа се, че голяма част от слабите и потиснатите не желаят свобода и равноправие, а имат желание да заемат местата на потисниците. Единственото им желание и цел е и те да ограбят някого или да придобият средства на гърба на общото. И ще разкажа конкретни случаи, които описват това поведение. Те показват, че не можем да делим хората на бедни и богати, на силни и слаби, а само по делата можем да установим кои са добри и кои са лоши. 

Населеното място, за което пиша, се нарича село Неофит Рилски и всичко започна в далечната 2010 г. Когато дойдох тук, в селото имаше два магазина, които западаха, и купувах парцел за застрояване за 1500 до 2000 лева. Къща с два декара двор струваше между 6000 и 10 000 лева. Тогава реших, че това е мястото, което ще променя, ще изкупя една по една къщите и ще ги направя само в хубав български стил за прослава на България и българите. Започнах с покупката на празни места и стари къщи, които събарях и на тяхно място започнах строителството на хубави къщи, които заблестяха като малки слънца. Първата ми работа беше да направя малко заведение за хранене, както и детски кът, за да има място къде да играят децата. За да устроим едно населено място, е нужно да създадем всички услуги, които са нужни на хората да живеят и да се развиват добре. Втората ми стъпка беше да започна да почиствам и поддържам парковите пространства. Държа да кажа, че всичко това е с мои средства и огромен труд. През всичките тези години не ходя на почивка, на ресторанти, по скъпи приеми, семейството ми живее скромно и се труди с мен, или аз се лишавам от всички удоволствия в името на общата цел. Следващата стъпка беше да се изчисти селото от боклуци. Започнахме уборка и стъпка по стъпка изчистихме селото от дребните боклуци. Всичко с лични усилия, средства и доброволстване, което беше определено като сектантство, експлоатация на доброволците от моя страна, защото само „балъци“ биха работили безплатно за общото благо. След това се заехме да спрем изхвърлянето на големите отпадъци в природата, което убива не само конкретното населено място, а цяла България. Това е тежка борба, която водим въпреки институциите, които не си вършат работата, и все още продължаваме да се борим всеки ден с огромни усилия и отдаденост. Едно населено място не може да е хубаво, ако в него хората не живеят спокойно. Продължихме с борбата да се намали скоростта, да спрат хората да карат пили, употребили наркотици, да се въртят гуми в селото, като това също беше дълъг процес, който продължава и до днес. Бяхме обвинени в самоуправство през това време, защото не било наша работа да питаме тези хора и органите на властта защо се получава така. Важно е да се знае, че не е имало физическо насилие срещу никого, а сме работили със събиране на доказателства, сигнализиране на полицията и твърдост в желанието ни да получим доказателства, че съответното лице е санкционирано. Тук много от роднините и приятелите на нарушителите започнаха да ни ненавиждат, защото притесняваме техните близки. Интересното е, че обикновените хора действат първосигнално тогава, когато те или техни близки са извършили нарушение – не желаят да поемат отговорност, искат за тях да не важат тези правила, но другите да ги спазват, за да може те да са добре. Всички си знаят правата, но малцина си знаят отговорностите. Продължихме с изкупуването и оправянето на централните сгради, които бяха в окаяно състояние. Не може да има добро населено място, ако няма прекрасен център. Направихме ресторант, спортна зала, хотелче, организирахме редица събития и фестивали, много кръжоци и уроци за децата, които желаят да се развиват. Правим пазар за натурални продукти, възстановяваме детската градина, изградихме прекрасна спирка с централни тоалетни, подпомогнахме възстановяването на църквата, правим парк до църквата. Изцяло изградихме прекрасен обществен парк с поливна система, райграс и паркови дървета, създадохме услуги за почистване и поддръжка на градини, натурално стопанство, кухня, от която да си поръчат хората храна, строителни услуги, авторемонтни, скоро и бензиностанция, станции за зареждане на електроавтомобили. Поддържаме общинското училище и детска градина, за да има едно добро образование, засадихме и поддържаме над 10 000 дръвчета, почистваме коритата на реките и деретата, грижим се за баланса на дивите животински видове и още много други неща, които правят мястото наистина все по-красиво и приятно за живот. В същото време имаме условия, които важат за всеки, който желае да се включи и да живее или работи в това прекрасно място за живот. При нас може да идват само хора, които допринасят, а не спекуланти и експлоататори. Всеки, който наруши това правило, няма да може да се ползва от изградените от нас блага. Цялата останала България е място, където може да грабиш на воля, нека поне това селце да остане зона на създаващите. Важно е да се отбележи, че имаме споразумение с големите акули и те не навлизат в тази зона на създаващите хора, а проблемите идват от така наречените обикновени хора. Случаите на опити за облагодетелстване са фрапантни и безскрупулни. Желанието да се спечели на гърба на действащите е огромно, като те тълкуват добронамереността като слабост, глупост и беззащитност и опитите за кражба са постоянни. Ще разкажа за конкретни случаи в поредица статии, защото е важно да знаем кои са хората и как, когато ние ги подпомагаме, унищожаваме възможността ние или нашите деца да живеем в един справедлив свят. 

Един от способите, чрез които се опитват хората да се облагодетелстват, е чрез обстоятелствени проверки. Това е метод, чрез който се придобива имот, защото си се грижил за него последните 10 години. Истината е, че за село Неофит Рилски аз и моята организация сме се грижили основно през последните 13 години, за да може то да е във вида, в който е днес, но тези, които придобиват имоти с цел да се облагодетелстват, са хора, които не са събрали една хартийка от улицата с нас, а камо ли да се грижат за нещо в селото. Последният случай е на Иван Иванов, който преди години е продал имот на англичани. Явно има човек в общината, който му е казал, че те не са си плащали данъците последните 10 години, и той е решил да се възползва от това. Този човек не се е вясвал в техния имот, не е направил нещо в селото, но намира трима приятели свидетели, че се е грижил за имота, и успява да си извади нотариален акт на негово име. В същия момент други хора научават за измамата и решават да я прекратят, като подадат друга обстоятелствена проверка, за да може да се стигне до съд и да се докаже, че тези хора са излъгали и са извършили измама. Иван Иванов разбира за това (явно отново чрез вътрешен човек в общината) и изпраща заплашително писмо, че щял да сигнализира „Капитал“ и Афера.БГ, че Ивелин Михайлов и Исторически парк му пречат да открадне имот от англичани и да го продаде, за да се облагодетелства. Интересното е, че тези две медии, както и още няколко, които са финансирани от посолството на САЩ, веднага ще пуснат статии срещу мен и ще „официализират“ версията, че аз съм местен феодал, който тормози хората, а те, милите, са ощетени добри хора. Обикновеният човек ще повярва, защото ще припознае себе си в лицето на онеправданите и ще каже – ето, и този прави нещо на гърба на другите, за да спечели пари, а истината е съвсем различна. Истинските измамници са бедни хора, които са бедни, защото искат да получават, без да дават нищо от себе си. Тези хора вземат пари, изхарчват ги за лични удоволствия и след няколко месеца отново няма да имат и стотинка. Те не мислят за създаване и постоянство, не мислят за лишаване днес в името на нещо по-добро утре. Ако по някакъв начин получат сила и власт, те стават много по-лоши от днешните насилници. Докато не се научим да делим хората не на бедни и богати, не на мои и твои, а на съзидателни хора, които мислят за общото, и на мошеници, които мислят само за себе си, дотогава ще живеем зле и няма да намерим място на света, където да бъдем добре. 

За да променим България и да бъдем достойни граждани на страната си и на света, е необходимо да променим мислите и действията си. Исторически парк и село Неофит Рилски са явление, на което трябва да се даде възможност да се развие. Подкрепата на хората, които създават, и отхвърлянето на търсещите полза за себе си за сметка на общото, са ключови, за да живеем в един по-добър свят. За да се справим с паразитите, ние ще направим система, която няма да им позволява да се добират до общите блага. От избора на обикновените хора кого да подкрепят, зависи и техният живот. Ние продължаваме да творим и да се борим за хората, които искат равни права и справедливост, за тези, които осъзнават, че общото е по-важно от частното. На всички останали желаем успех във вълчата борба, в която ще живеят, но нека бъдат доблестни и не ни проглушават ушите как някой е бил несправедлив към тях. Каквото посееш, това ще пожънеш! Божи закон, който е валиден при всякакви обстоятелства. Ако нещо не ви харесва в живота ви, е време да се замислите и да го промените. Време е да спрем да позволяваме на паразитите да смучат от кръвта ни!