Трети март е празник на свободата. Той събужда и поддържа живи изконни ценности и висши добродетели като признателност и благодарност у нашия народ. Трети март е празник, който в последните години се радва на все повече и все по-интензивни усилия да бъде обезличен и умъртвен. Основната причина за това е, че той не пасва на актуалната към момента политика на изличаване на националната ни идентичност, защото създава емоционално, културно и историческо пространство, в което оцелява българската историческа памет. Днес е категорично ясно, че политическият елит у нас не служи на интересите на България – той заработва своето лично и частно бъдеще при чужди работодатели, за които България е само територия. В Европа и в света понятието Човек целенасочено се размива, всички котви, които го придържат към смислен и пълноценен живот, като пол, религия, морални ценности, семейство, приемственост, национална идентичност и национална гордост, са атакувани, принизявани и отричани. Днес ни се внушава, че е срамно и неправилно да бъдеш и да вярваш в това, което са били и в което са вярвали и умирали дедите ни. Днес искат от нас да не помним историята си, като с това се опитват да отрежат корена ни и нашата памет. Но колкото и да ги отричат, именно историческата памет и моралните устои правят от човека Човек. Политическото говорене против тях отдавна звучи абсурдно на българина, защото противоречи на здравите му разбирания за живота и отрича основните морални ценности, благодарение на които сме устояли през вековете, бидейки най-старата държава в Европа и една от най-старите цивилизации в света.

Колкото и да изопачават историята, колкото и да я огъват, за да бъде някому изгодна – българската държава получава нов шанс да съществува благодарение на Русия. Наричайте това както си искате, но този исторически шанс заслужава вечната признателност на българите, защото по това време, като изключим Русия, българите нямат нито един поддръжник сред Великите сили – Франция, Германия и Англия въоръжават турската армия и директно финансират бойните действия, с което създават условия да се увековечи робското ни положение. Каквито и интереси да е имала Руската империя по това време на Балканския полуостров – слава Богу в този исторически момент те са съвпадали с нашите национални интереси – това е било необходимото и достатъчно условие – останалото е пролята кръв и планини от храброст за правото днес да имаме държава и да се зовем българи. Нашият исторически път след Освобождението заслужава правдива и трезва оценка, както и поемане на собствена отговорност. Пролятата кръв заслужава уважението ни. Без действията на Русия тогава нямаше да я има българската държава. Днес е модерно да се говори за Русия с езика на омразата, но нека за момент си представим, че днес можеше да сме някой вилает в Турската република. И нека не стигаме дъното на политическото угодничество, твърдейки, че нашите освободители били украинци начело с украинския владетел Николай Втори.

БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД НЕ ЗАСЛУЖАВА ПОДОБНО УНИЖЕНИЕ! МНОГО СМЕ ГУБИЛИ, НО ЧЕСТТА СИ – НИКОГА!

Затова не бива да оставяме безродници, които измерват света с финикийски знаци и са способни да мислят само в единствено число, да петнят националното ни достойнство. Слава Богу не това е съхранило българската държавност и култура. Признателността не е капан за националното ни самочувствие, така както благодарността не омаловажава усилията и не обезсмисля постиженията. Признателността и благодарността са добродетели, които българите носим в кръвта си. Те са част от достойнството ни на древен народ, за което сме били уважавани от приятели и врагове. Това се отнася както за обикновения човек, така и за държавата. Предателите и неблагодарниците нямат чест и следователно – достойнство. Ето защо единственото, на което могат да се надяват, е да получат презрението на приятелите, враговете и историята.

Този срам българинът няма по челото си! И не тази история пишем днес с делата си!

3 МАРТ В ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ ОПИТВАТ ДА НИ РАЗЕДИНЯТ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ СЕ ОБЕДИНЯВАМЕ, КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ ОПИТВАТ ДА ПРИНИЗЯВАТ БЪЛГАРИТЕ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ СЕ ИЗВИСЯВА ДУХЪТ БЪЛГАРСКИ.

Националният празник на 3 март тази година събра българи и техните семейства на красив и вълнуващ празник на духа. Няма по-подходящо място от Исторически парк да бъдеш на този ден! Дори Природата притихна и слънце огря българската земя, а прогнозата за дъжд отстъпи място на един кристално ясен слънчев ден, в който цветовете бяха по-ярки, а усмивките – по-широки.

Празникът започна с вдъхновяващите думи на изпълнителния директор на Исторически парк Ивелин Михайлов. Зарядът от неговото слово вдигна вибрацията на публиката и даде старт на празничната програма, която продължи до късно следобед. Тази година празничният ден беше планиран различно, с добра подготовка и организация, като програмата беше обявена предварително, а между отделните й части посетителите имаха време за много и различни атракции – да пояздят кон, да стрелят със средновековен лък, да наблюдават демонстрация със соколи, да се снимат с воините възстановчици, да се разходят, да отпочинат или да опитат уникални ястия и напитки по оригинални древни рецепти единствено в Исторически парк. Най-щастливи бяха децата и младежите – те участваха лично и помагаха в демонстрациите на древно тракийско оръжие, доспехи и ритуали на тракийските царе. Трудно е да се опишат грейналите очи на децата, когато се събраха за снимка с бойните соколи, чието обучение е древно изкуство по нашите земи. Това, както ездата и общуването с коня, стрелянето с лък остават в съзнанието и докато снимките напомнят, преживяването остава завинаги. Този най-празничен ден – Трети март, положи много силно начало на сезона, като постави рекорд по посещаемост не само на парка, но и на всички атракции в него – активност, сравнима с фестивален ден от богатия летен календар. Много млади семейства заедно с децата си избраха на този ден именно Исторически парк – този дом на българския дух. Опашката за обиколка на парка с екскурзовод се простираше от касите до входа на парка, като след края на обиколките посетителите идваха да благодарят. Хората бяха с приповдигнат дух, което личеше във въпросите, които задаваха, искаха да знаят, да научат, да запомнят. Екскурзоводите бяха затрупани с въпроси и с удоволствие споделяха, че не са имали толкова наситен и удовлетворяващ ден, разчетен до минута. Впечатляващо много млади семейства с децата си бяха за първи път в Исторически парк, като споделиха за красотата на това място и големия смисъл, вложен тук. Всички разказваха как ще доведат през лятото роднините си, които живеят и работят в чужбина. Празничното настроение можеше да се вдиша заедно с красотата на това място, събрало множество наслади за всички сетива. Денят не стигна за всичко, което може да се преживее тук, и много хора дойдоха и на другия ден, за да почувстват отново красотата и заряда на това място.

Днес на нас, българите, има нужда да ни се напомни, че сме потомци на древен народ и държавност, които сме съхранили, защото сме стъпили на здрава морална твърд, от която не можем да отстъпим и сме длъжни да опазим. От това произтичат достойнство, чест и стари добродетели, които текат във вените ни и греят в сърцата ни. Те ще ни съхранят като човеци, като народ, като държава.

На Трети март младостта приветства историята, красотата и величието в Исторически парк, за да празнуват свободата. България ще я има!