Исторически парк чества Деня на храбростта

Настроението достигна своя връх с появата на средновековните български воини – стрелци с криви рогови лъкове, облечени в желязо мечоносци и бойци със свистящи бичове в ръце.

На 6 май Исторически парк отбеляза Деня на свети великомъченик Георги Победоносец (+ 303 г.), почитан в православната традиция като велик воин на вярата и конник змееборец. Като Ден на Българската армия празникът е официално учреден още на 9 януари 1880 г. с Указ № 5 на княз Александър I Батенберг, а на този славен ден с военния орден „За храброст“ удостоявали воините, извършили подвизи на бойното поле и прославили българската земя. 

Почитайки стародавните наши традиции, „Българска школа за старинни войнски изкуства – Величие“ при Исторически парк проведе празнична войнска демонстрация на площада пред Тракийския дворец, в която се включиха десетки нейни членове и съмишленици, събрали се да отпразнуват както светлия християнски празник, така и петгодишнината от основаването на сдружението. 

Демонстрацията започна с приветствено слово на ръководителя на школата Милен Петров към всички приятели на „Величие“ и гости на Исторически парк, които бяха решили да се включат в празника и да бъдат съпричастни към честването на този ден. Демонстрацията започна с представяне на древните традиции, мистичните ритуали и военното дело на конелюбивите траки, властвали по нашите днешни български земи от третото хилядолетие преди Хр. до падането на Балканите под властта на Рим в първите векове на новата ера. Гостите наблюдаваха царски ритуал за побратимяване, тракийски войнски танц „колабрисмос“ и яростна битка на воини пелтасти с щитове и бляскави копия.

Преди на бойното поле да излязат воините от следващата историческа епоха, посетителите можаха да се насладят на красотата и силата на сокола скитник Секира и бухала Вирджиния, едни от многото хищни крилати питомци на Исторически парк, отглеждани и обучавани от соколарите Милен Боев и Мартин Петров. Те разкриха пред любопитните гости тайните на дивата природа и предоставиха на мнозина снимка за спомен от красивото изживяване.

Настроението достигна своя връх с появата на средновековните български воини – стрелци с криви рогови лъкове, облечени в желязо мечоносци и бойци със свистящи бичове в ръце. Първи на стрелковото поле срещу мишените за стрелба с лък застанаха най-младите. В ръцете на 12-годишния Павел и седемгодишната Ася лъковете запяха своята първа песен и стрелите поразиха безпогрешно целта. След бурните поздравления напред излязаха опитните лъконосци на школа „Величие“ и демонстрираха своите умения в стрелба от място, в движение, от коляно и обърнати назад. Бързата групова стрелба на отряда от воини стрелци беше кулминацията на тяхното представяне и бе бурно аплодирана от публиката. И когато всички мислеха, че повече не може да бъде постигнато, зрителите станаха свидетели на яростна битка на стрелите, в която воини влязоха в истински двубой, използвайки лъкове и мечове за близка схватка. Скоро лъковете в ръцете на воините се смениха с дълги, оплетени от сурова кожа бичове и небето се разцепи от свист и гръмотевични удари. Бичовете плющаха по щитове, отнемаха брадви от ръцете на воините и заплитаха в смъртоносен възел железни шлемове и крайници. 

След сблъсъка на бичовете воините меченосци на школата построиха своите редици в две дружини и под звука на роговете и звъна на желязото се сблъскаха в ожесточен срещен бой. Три поредни пъти се разбиваха атаките им в стените на подредените щитове и три пъти воините отстъпваха и атакуваха отново редовете на врага, докато накрая едната от войските се огъна и мечовете взеха своето. 

Демонстрацията завърши и под бурните овации на приятели и гости воините на „Величие“ свалиха увенчаните си с железни шлемове глави и сториха поклон пред славното българско минало, пред светлия християнски празник и древните наши традиции, пред всички свои братя българи. Малки деца с лъкове в ръце и възторжени очи, младежи, облечени в желязо и със следи от яростните удари по челата, дългокоси красиви девойки с железни десници и водачи на мъжете с посребрени бради – всички те бяха героите на този ден, а в очите на Негово Величество зрителя – и истински герои от едни древни, отминали епохи. 

Нека образът и делата на св. Георги Победоносец – този велик борец за вярата, водач на мъжете на меча, покровител на земята и помощник на грижовните стопани – да ни закрилят и водят в борбата срещу злото, и да привличат непрестанно доброто! 

Св. Георги е името на победата! Честит празник, българи!
Споделете с приятелите си

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД