Твърдението, че собственото ни правителство изглежда назначено отвън да закрие държавата, като я лиши от базови мощности за производство на енергия, е трудно за вярване и предизвиква когнитивен дисонанс само у апологетите на евроатлантизма и Истанбулската конвенция у нас. За останалите това е очеваден факт. Това, което се случва, е закономерно, а не случайно, и ни притиска повече от всякога да решаваме по-мъдро и да действаме по-решително от всякога.

Бунтът на енергетиците показа, че нископодстриганият и отруден миньор, който не ходи на маникюр, не ползва нощен крем и не припка с панталонки тип молив и голи глезени по жълтите павета, бързо схвана какъв капан му залагат. За разлика от друг път, когато сметките на управляващите са по-сложни, а ефектът – по-прикрит и твърде късно видим, прозрението трагично и бързо настъпи след съвсем простата и ясна сметка какво очаква близо половин милион българи, след като им се отнеме поминъкът, какво социално и икономическо земетресение ни очаква.

Без да навлизаме в подробностите на Националния план за възстановяване и устойчивост, в които ще се загубим, ще използваме примера с бунта на енергетиците, за да илюстрираме проблем, който е отровил почти всяко обществено отношение в държавата, вертикално и хоризонтално. И е време да поставим диагноза, въпреки че не е много ясно кое е основното и кое съпътстващото заболяване – корупцията или

ГОСПОДСТВОТО НА ДРЕБНИЯ ЧАСТЕН ИНТЕРЕС НАД ОБЩИЯ ИНТЕРЕС

Тази патология е довела обществения организъм до състояние на почти пълна безпомощност, с риск от трайна инвалидизация и дори летален изход.

Цели райони ще бъдат буквално унищожени, стотици хиляди българи ще загубят работните си места в жизненоважен за държавата отрасъл, за да може да се вземат някакви дребни на фона на тези загуби пари. По прости сметки сумата на компенсациите за енергетиците, които ще останат на улицата, дори надвишава сумата, която се очаква да дойде по линия на Плана. Това единствено означава, че тези компенсации просто няма да бъдат изплатени – както вече се е случвало многократно. Надали някой у нас се съмнява къде ще отидат парите от Европа. Бунтът на енергетиците от комплекс „Марица-изток“ показва, че тук става дума за една гигантска и адски нагла далавера на няколко души и техни приближени фирми за сметка не просто на половин милион българи, а на държавата и нейната независимост. Защото без енергийна независимост държавата ни е обречена на бедност, подчинена е на чужда воля и е лесно колониално завоевание.

Същото, но с малко по-различен сюжет, от десетилетия се случва у нас и с унищожаването на Белене като стратегически проект, и с унищожаването на Кремиковци, и с почти всичко от така нареченото „раздържавяване“, когато държавата ни буквално беше разпродадена за жълти стотинки. Това се превърна в някакво правило, нежели изключение. Безброй са примерите, когато цели индустрии и отрасли, които произвеждат висока добавена стойност за България и й осигуряват независимост, биват системно унищожавани. По време на ковид пандемията стана ясно, че държавите могат да разчитат само и единствено на собствените си ресурси и никак не са склонни да се разделят с тях в полза на други държави от съюза. В момента светът отново е в криза, чийто край не се вижда, а ние се оголваме в енергийно и във всякакво друго отношение, вместо да се самоосигурим и защитим. Ако не можем да осигурим енергийно икономиката си, ние ставаме зависими от чужда воля и можем просто да закрием държавата. Няма пари на света, които да платят мизерията, на която няколко души и техните лични интереси ще обрекат българите за поколения напред. Смъртоносна е илюзията, че парите от непрестанно фризирания План за възстановяване и устойчивост, които ще отидат по частни джобове и в сметки на приближени фирми, ще могат да решат дългосрочно проблема, който ще бъде създаден. Неизбежна тук е и асоциацията с община Ветрино, където отново частен интерес иска да унищожи инвестиция, която възражда цяла община и се развива интензивно районът в съседство. Неистовото желание да се изгради огромен ветропарк близо до туристическата столица на България обрича цял един отрасъл като туризма. Съсипването на работеща многомилионна инвестиция, която е от полза за цялата община, за туризма в района и за България, е заради едни дребни пари, които са обещани, дадени и вероятно вече изхарчени.

БЕЗУМНА И НАЛУДНИЧАВА ИЗГЛЕЖДА СЪПОСТАВКАТА МЕЖДУ ДРЕБНАТА ЛИЧНА ПОЛЗА И ОГРОМНАТА ОБЩЕСТВЕНА ВРЕДА. ТОВА ПО ПРАВИЛО Е НЕРАВЕНСТВО, А ОСТРОТО НА ЗНАКА ВИНАГИ СОЧИ КЪМ ОБЩЕСТВОТО.

И колкото и да продават лъскавите дрънкулки на разни обещания за евтин ток, за разни дребни, но винаги краткосрочни придобивки, колкото и да плашат какво и колко ще изгубят местните жители, те се намират в не много по-различна ситуация от разбунтувалите се енергетици и миньори от мините „Марица-изток“. Истината зад зелената експанзия и агресивното изграждане на ветрогенератори и соларни паркове е все още добре прикрита, но съдраната й от алчност и корупция дреха вече започна да изтънява. Зад цялото настъпление на зелените съоръжения стои някаква скрита форма на експроприация, на заграбване на земя заедно с цялата инфраструктура на нея. Това е тенденция, която откриваме в новините за масово изкупуване на земя на всички континенти, дори във воюващата Украйна, където големи американски фондове притежават повече от половината от земята.

Навсякъде по света, където е допусната тази експанзия на ветрогенератори например, хората вече не могат да живеят спокойно в близост до перките или ВЕИ-тата. Те са поставени в условия, при които животът им там не може да продължи, а и да искат, не могат да продадат земята си, защото тя е загубила стойността си и вече не струва. На тях не им остава нищо друго, освен да я подарят на тези, които са я заграбили тихомълком от тях...

И ВСИЧКО ТОВА СТАВА ПОД БЛАГОСКЛОННИЯ ПОГЛЕД НА ВЛАСТТА, ЧИИТО ОТДЕЛНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ СА ПРОДАЛИ НАЦИОНАЛНИЯ И ОБЩИЯ ИНТЕРЕС.

Точно както се случва във Варненско, в община Вълчи дол и в община Ветрино. И тук става въпрос за намерение за съсипване не на някаква дребна инвестиция, а на многомилионно вложение, което доказано работи в интерес на обществото. Тази инвестиция е дело на обикновените хора и може би затова е толкова сладка за унищожаване. Целта тук отново е да се задоволи някакъв дребен частен интерес. Защото на централно ниво в София нещата вече са решени от личности, които управляват потоците на обществения ресурс – малки хора. 

МАЛКИ ХОРА – ВЛАСТ – ГОЛЕМИ ЩЕТИ

Колко тъжна метафора! Все по-малки хора се докопват до все по-високо във властта, за да управляват все по-големи потоци, от които да задоволяват дребните си частни интереси.  

В община Ветрино се заражда нещо истинско и различно и то трябва да бъде подкрепено. Защото е направено от обикновените българи за обикновените българи, които заедно могат необикновени неща. Исторически парк боде очите на мнозина, вместо да ги кара да светят. Защото той е като фар и пръска светлина надалеко. Само държавник може да види какво носи със себе си този проект. И само слепец може да му вреди с умисъл. За съжаление у нас държавници няма от половин век, че и повече – такива, които множат националното богатство, а не го разпродават, за да си напълнят джобовете. У нас отдавна не са се раждали държавници – мъже с исполински ръст, визионери, родолюбци. В централната власт у нас пребивават хора, които нямат никакво чувство за родолюбие, за принадлежност към общност, към род. Тогава се оказва, че след като на централно ниво няма начин да бъде запазен държавният интерес, остава той да бъде защитен на местно ниво, и то не като държавен , а като личен, частен, граждански интерес. Ето защо на българина отново му се пада да се самоспасява. Трудно е всички да се изсипят на жълтите павета в София. По места хората трябва най-сетне да разберат, че държат живота и съдбата си в своите ръце и точно там, у дома си, близо до земята си, те са най-силни. Накрая нека припомним, че всички революции са започвали от периферията. Нашата първа революция е в мисленето и тя вече се случва – бавно, но сигурно вече осъзнаваме, че не можем да разчитаме на никого другиго, освен на себе си. Че си е наша отговорността за земята ни, за живота и след нас – след години, дори след век. Че ако не държим изкъсо политиците си, биваме ограбвани до смърт. Защото рибата се вмирисва откъм главата. А там, горе, е смрад, която люти на очите. Там очевидно не мислят за нас, точно както избягват да го правят и мнозина местни велможи, които просто са се самозабравили. Време е да им се припомни колко е преходна световната слава.

Sic transit gloria mundi