В публичното пространство могат да се открият множество разнообразни възможности за инвестиране, голяма част от които изглеждат наистина привлекателни на пръв поглед. В същото време има най-различни системи, през които може да се участва в разнородните инвестиционни направления. Съществува и многообразие от курсове, обучения, семинари и литература, даващи детайлни насоки и инструкции как точно да се работи с определена система за инвестиране, за да може „всеки“ човек да се превърне в успешен инвеститор.

В допълнение са налични и сравнително стандартните и по-скоро обичайни модели на инвестиране в недвижими имоти или земя, които са по-лесно достъпни и значително по-разбираеми за обикновения човек. Независимо от всичко това обаче – видимо за всеки един човек е, че над 99% от хората, които инвестират, всъщност нямат успех в тази посока или резултатите им са изключително слаби и незначителни. Ето защо постигането на по-добри резултати се свързва с предприемането на по-високи рискове или залози, създаващи усещането за сходство на инвестирането с хазарта или пък изискващи задължителното наличие на хищнически инстинкт и тарикатско мислене. В настоящата статия ще научите как в действителност да достигаме до истински добрите възможности за инвестиране и каква е причината те да не могат да бъдат достъпни за обикновения човек през стандартния общодостъпен модел за инвестиране.

В света на инвестициите съществува принцип за успешните инвестиции – това са инвестиции, които позволяват удвояване на средствата на всеки 5 до 7 години, като успехът може да се измери, в случай че тези резултати се повтарят за дълъг период от време, т.е. десетки години. Най-известният и успешен инвеститор на всички времена – Уорън Бъфет, има над 40-годишна история на средна възвръщаемост от порядъка на 20% годишна доходност. Въпреки това е видимо, че огромното количество хора, които търсят възможност да реализират подобни резултати – не успяват да го постигнат.

Причината за тази трудност всъщност се крие в нещо на пръв поглед незначително, но с голямо отражение за хората, притежаващи малко капитали. В световен план съществуват определено общо количество блага и ресурси, които са на разположение за осъществяване на икономическите взаимоотношения между хората. Част от тези ресурси са свързани с наличните услуги и продукти, докато друга част представляват определени капиталови активи, подобно на наличните парични средства, които спомагат задвижването на световната икономика. Единственият проблем е, че количеството капитал, с който разполагат едрите му притежатели под формата на банки, корпорации, фондове и други видове мащабни финансово задвижвани институции, е значително повече от наличните и достъпни блага, които биват експлоатирани в икономически план. Това е една от причините за появата на разнообразни финансови инструменти, които да усвоят този капитал и да го преформатират по начин, позволяващ създаването на изцяло изкуствени инструменти, зависещи от други такива без директна и/или реална връзка с действителната икономика, която на практика бива задвижвана от полезността и истинската стойност на самите блага.

Когато реалната стойност на определена стока или продукт е в размер например на 20 млн. лева, а притежателите на крупен капитал разполагат със значително по-голямо количество средства, то те могат да си позволят придобиването на тези ресурси за значително повече средства, както и възможността да загубят голяма част от средствата си, в случай че придобитото не бъде реализирано по възможно най-ефективния начин и неговата пазарна стойност спадне например на 5 млн. лева. С други думи, притежателят на голям капитал може да си позволи значителна загуба, без това да се отрази в посока намаляването на действително притежаваната полезност, съобразно реалните стоки и услуги, които биват придобити със самия капитал. В крайна сметка маржът за грешка на хората с големи капитали е огромен, като единственото, което могат да загубят те, са само пари – от които те имат в прекомерно количество, а потенциалът за печалба за тях идва от действителната стойност и полезност на това, което бива придобито с тези пари. По този начин става изключително лесно за големите финансови учреждения да правят залози и да поемат рискове, които обикновеният човек не би могъл да осъществи. Все пак залогът на нормалния човек е неговото бъдещо утре и възможността му да просъществува или потенциалната опасност да се обрече на живот, изпълнен с мизерия и бедност, превръщайки се в роб на своите дългове или в модерен консуматорски труженик, разменящ най-ценния си актив – своето време и здраве, за напълно безсмислени притежания.

В същото време богатите събиратели на капитали нямат тези рискове, тъй като погрешните им решения биха могли да доведат в най-лошия случай до фалит, който би унищожил работните места на хората, които изграждат техните фирми – разбира се, ако не са успели междувременно да „уговорят“ спасителния си пояс чрез държавите за сметка на данъкоплатеца или на благоденствието на останалия свят, тъй като са „прекалено големи“, за да се провалят.

Ето защо потенциалната възвръщаемост, достъпна за обикновения човек, винаги е незначителна в сравнение с действителната полезност, която може да бъде произведена от изграждането на блага и правилната експлоатация на ресурсите. Съответно държачите на капитал нямат стимул и причина да споделят от своята печалба и в същото време са склонни да търпят загуби, защото все пак загубата е винаги за сметка на обикновения човек.

Всичко това прави така, че достъпността до истински добрите възможности остава скрита и недостъпна за търсещите подобни инвестиции, тъй като единствените съществуващи начинания на пазара, който големите финансови институции управляват, са или неефективни, или силно изкривени и в най-добрия случай – носещи възможност за сравнително ниска средна годишна доходност във времето. В същото време истинските възможности за създаване на полезност и развитие постигат значително увеличение на средствата, като това може да се види във всеки един бизнес или начинание, в което се създава успешна система за производство на добавена стойност.

Лесно е да се направи съпоставка на действителните разходи за истински добрите стоки или услуги и реалния финансов резултат, който те генерират. Добавената стойност, която предоставя един добър бизнес, често се равнява на хиляди или дори милиони проценти увеличение на капитала за сравнително кратък срок от порядъка на само 5-10 години – именно поради причината, че се създава действителна полезност за хората. В книгата си „От нула до едно“ Питър Тийл ясно показва, че всъщност най-големите корпорации, изграждащи световната икономика и съставляващи по-големия процент от пазара, успяват да осигурят значително по-малка част от брутния вътрешен продукт (БВП) на съответната страна, защото едва 0.2% от БВП, вложен в рисковите инвестиции на изграждащи се нови компании, успява да осигури над 21% от общия БВП. Въпреки това дори професионално специализиралите се инвеститори в подобни експоненциално развиващи се бизнеси, пропускат да видят тези възможности. Причината за това е, че единственият начин да се видят тези възможности е чрез прякото участие в самите дейности още по време на тяхното изграждане и развитие.

Ето защо ключова роля за достигането до подобни възможности играе контактът с хора, които действат в подобни посоки и са ангажирани със създаването на нови дейности и начинания. Не е възможно намирането на подобни решения в интернет пространството, тъй като моментът, в който те станат по-достъпни за хората, е едва след като те вече са се доказали на практика и пазарният интерес за участие в тях е вече толкова висок, че не е възможно да се осъществи ръст на развитие за инвеститора, който да бъде способен да умножава резултатите в пъти, а в най-добрия случай би могъл да поддържа средна възвръщаемост в диапазона между 10% и 20% на година.

Най-интересен е фактът, че често участието в подобни инициативи не изисква значителен капитал или наличието на сериозни спестявания, или дори свободен висок паричен поток, а даже напротив – единственото, което има значение, е горещото желание за участие, тъй като ключова роля в подобни проекти играе обединението на хората в обща посока, на база на което е възможно достигането до уникални и неповторими резултати. Благодарение на ефективното организиране на хората в система е възможно постигането на резултати, които да позволят на всеки човек от обществото, в което бива развивано даденото начинание, да получи повишена полезност – за някои под формата на възвръщаемост, за други под формата на удовлетворение, а за трети под формата на висококачествени продукти или услуги.

Исторически парк, община Ветрино и дейностите около село Неофит Рилски са пример за постигането на този експоненциален икономически растеж, който все още е в етап на развитие и въпреки това вече е докоснал живота на десетки хиляди хора, които имат щастието да бъдат част от различните инициативи, които биват осъществявани, както и да обединят усилията си за изграждането на едно по-добро бъдеще за България и общността, в която живеем. А какво по-добро от това да бъдем част от създаването на това бъдеще, като допринесем със своето участие и намерим своето място в пъзела на тази уникална система за постигане на благополучие в съвременния свят. Така ще се превърнем в пример за хората около нас, като им вдъхнем нужната вяра и кураж да предприемат действия и животът им да тръгне в една много по-добра посока, даваща шанс на нашата родина да се превърне в земя на истински свободни хора – такава, каквато ни е била завещана от нашите предци и каквато е предопределена да бъде за поколенията след нас.