Всеки се стреми към по-добър живот, но малцина осъзнават, че може да го имат само и единствено ако вземат отговорността за него в свои ръце. Държавата ни е прекрасна и ни дава много възможности за щастлив живот. Имаме природни дадености, отлично географско разположение, все още изобилие от обучени и стойностни хора, достъп до всякаква литература и липса на български или чуждестранни инвестиции в редица сфери. От времето на комунизма са ни останали много знания и бази за различни отрасли, както и връзки и контакти с различни пазари, които са готови да се кооперират с нас. Единственото, което е нужно, е да вземем отговорността за развитието на държавата ни в свои ръце. 

На първо време е нужно да се огледаме кой какво върши в нашата страна. Кои са хората, които извършват системно общественополезни дейности, и кои са тези, които просто експлоатират народа и държавата за своя собствена облага. След като установим това, е необходимо отново да поемем лична отговорност и да подкрепим тези, които допринасят, като не търсим роднинска връзка или лична далавера. 

Изключително впечатление ми правят хората по време на изборната кампания. Виждам, че има хора, които са се кандидатирали за кметове на населени места, без да са свършили нищо за тях през последните четири години. Ясно е, че тяхното желание е да получат кметската заплата или кметските облаги, или и двете. Не е чудно, че има такива хора, а странното е, че има хора, които да гласуват за тях. Някои от тях са техни близки, а други са хора, които са сърдити на другите кандидати или на старата власт. И има мнозина, които гласуват за някои напук на другите, а не защото тези хора са най-добрите за даденото място. Точно тук идва и личната отговорност. Ако избираме някого просто за да накажем другия, то тогава не можем да се учудваме на резултата.

За да управляваш, се изискват много качества и умения, като най-важното е да можеш да мислиш за общото. Ако човек на първо място не поема всеки ден отговорност за населеното място, в което живее, независимо дали е управленец или редови жител, то той никога няма да мисли за общото и от него не можем да очакваме да направи нещо, с което да подобри живота на всички ни. Тук се сещам за населеното място, в което живея. Всяка събота и неделя правим събирания, на които хора, които поемаме лична отговорност, извършваме редица действия, с които променяме околната среда. Започваме с най-елементарното – грижата за чистотата в населеното място. Само си представете какво ще си помислим за човек, който живее в кочина. Мнението ни за този човек ще е много ниско. Точно това се получава и с хората, които живеят в мръсно, обрасло и неприятно населено място. Влизайки в него, ще си кажем: „Боже, какви хора живеят тук!“. Все пак чистотата в населеното място зависи от хората, които живеят в него, а не от службата по чистота.

В нашето населено място има постоянно хора, които си изхвърлят опаковките от вафли, чашките от кафе, кенчетата от „Хел“, опаковките на хляба, цигарите и кутиите от цигари на улицата и в парковете. Ако оставим всичко това така, когато човек влезе, ще си помисли, че цялото село е едно боклукчийско кошче, и ще изхвърли и своя боклук на улицата. Няма да каже „какъв кмет управлява тук“, а ще си каже „какви хора живеят тук“. И в нашата борба за по-чист живот не сме видели новите кандидат-кметове да дойдат и да се включат. Все пак те трябва да са хората, които да дават пример на другите и да го правят не един месец, една година, а постоянно. Това, което виждаме от тях, е присмехулна усмивка за глупостта на тези, които го правят това нещо „безплатно“. И тези хора заявяват, че искат да управляват населеното място, но по-лошото е, че има някой, който ще гласува за тях. Не само че ще гласува, но после ще се оплаква защо от тази държава нищо не става и защо живее толкова зле. 

Отговорът е много елементарен и той е – защото не съм осъзнал своята отговорност и съм избрал неправилния човек, който да ме управлява. Ясно е, че децата обичат учителя, който нищо не изисква от тях, и мразят този, който изисква да учат и да бъдат по-добри. За децата е ясно, защото те не разбират последствията от този избор, но при възрастните е различно. Те вече знаят, че в живота ще получат само това, което наистина си заслужат, и че няма кой нищо да им даде даром. Истинските ръководители са тези, които успяват да ни организират и да изискат от нас винаги най-доброто. Вярно е, че в началото ни е трудно, но също така е вярно, че после живеем много добре и се гордеем с нашата организация, населено място или държава, защото всеки, който дойде, се пита как сме постигнали всичко това и отговорът е един – с лична отговорност. Избрахме да ни ръководи и да следваме човек, който изисква и от себе си, и от нас. Избрахме да поемем лична отговорност за това, което ни се случва, а не да искаме някой друг да се погрижи за нас.

Предстоят много важни дни и седмици и от нашите решения сега зависи нашето бъдеще после.

Бъдещето ни е в нашите ръце!