Най-сигурният начин да убием един празник е като го принизим и превърнем в рутина. Това неизменно става с формално отношение и липса на осмисляне. Денят на българската писменост и култура не заслужава това.

НА НАЙ-БЪЛГАРСКИЯ ДЕН – 24 МАЙ – НЕКА 
ПОМНИМ СВЕТИТЕ БРАТЯ И ТЯХНОТО ДЕЛО! 
НЕКА ДА ГЛЕДАМЕ НА СВЕТА С ГОРДОСТТА НА НАРОД 
С ВЕЛИК ПРИНОС КЪМ ЧОВЕЧЕСТВОТО!

Няма друг народ, който да е разпространил цивилизационния си код сред повече от 300 милиона души, без да пролее капка кръв. Всички българи помним, че имаме най-старата държавност в Европа, със сигурност една от най-старите и богати култури в света и сме дали писменост, дух и шанс за израстване на много други народи. Бидейки носители на искрата на знанието и вярата, ние сме двигател на човешкото развитие и духовното извисяване. Нека знаем колко много чест и достойнство има в тази мисия, която ни е дадена в света. Но и колко много отговорност също. Защото този принос към израстването на човечеството ни отрежда място сред духовните му водачи и изисква от нас да бъдем на тази висота винаги. 

Езикът, който имаме, е свещен и трябва да го пазим като очите си от чуждици и забвение. Българското слово е създавало пътища и мостове там, където е имало разруха, с него сме градили и съхранявали постиженията си, предавали сме ги на поколенията и сме преминавали през теснините на историята. Буква по буква, дума по дума, изречение по изречение и сказание по сказание е била предадена и вярата, със силата на която сме се обединявали и сме устоявали един до друг в тежки времена. Защото няма по-силен от човека със знание и вяра. 

Българската култура е извор на вдъхновение, чрез българските букви са се изграждали княжества и царства на изток и на запад, на юг и на север. Завладяването на нови територии се е осъществявало не с огън и меч, а чрез просветление, надграждане и израстване. 

НИЕ СМЕ НОСИТЕЛИ НА СВЕТЛИНАТА, ДЪРЖАВА НА ДУХА, КРЕПОСТ НА ВЯРАТА и ДОБРОДЕТЕЛТА.

Днес ние нямаме право да отстъпваме от висотата на тази мисия и участ. Днес нямаме право да предаваме своите предци – апостоли на знанието, и техния завет. Колко други народи имат древен и свещен собствен език, древна и богата култура? Кой кове националния ни дух? Кой оцелява без знание? Защото именно знанието кара човек да се движи, да иска повече от живота и да опознава и подобрява света. Образованието носи вяра в способностите ни и желание за развитие. Без тях човек не би градил за поколенията след себе си. Заслугите е редно да се помнят всеки ден, всеки час, да се отстояват с гордост и да се изпълват със съдържание. 

НЕУКИЯТ Е НЕСВОБОДЕН

А несвободният човек винаги ще носи оковите на подчинението и нуждата от чужда помощ. Свободата духом носи непреклонност, самодостатъчност и желание за подвизи. Ние сме длъжни пред следващите поколения, пред нашите деца, да отворим очите им за света, да им предадем всичките си духовни съкровища и да ги направим пазители на свой ред. Нека не ни „пришиват“ към никого, защото ние никому не сме длъжни. Даже напротив. Трябва само да помним, да пазим, да отстоим, да предадем. 

Да държим главите си високо вдигнати и не просто да маршируваме и да пеем на 24 май, а да творим всеки ден с вдъхновение и гордост!