През 1895 г. Алеко Константинов написва творбата „Бай Ганьо“, с която създава незавиден образ на българина, който за съжаление продължава да се тиражира и до днес. Всеки народ има своите възходи и падения, като неговият образ се определя изцяло от интелигенцията и ръководителите му. При силни ръководители българите са световна сила, за която най-силната империя по онова време пише, че са хора, които вярват, че светът е създаден за тях. След 1000 години мнението за самите нас е различно, за съжаление и мнението на чужденците се припокрива с нашето и причината за това са само и единствено съвременните водачи на България. Народът ни е доказал, че е повече от качествен, защото без водеща класа се е запазил повече от 600 години и през това време отново е сътворявал чудеса, макар и по-рядко. Съвременният проблем на българина е така нареченият ни елит, който ръководи държавата през последните 145 години. Липсата на качества на управляващите унищожава качествения български материал. 

За да осъзнаем абсурдността на днешната върхушка в България, е нужно първо да си припомним какво означава да си ръководител. Ръководителят е човек, който приема ролята на управленец и като такъв има задължение да доведе обещанията си докрай. Добрият ръководител определя материала, с който разполага, и го нарежда по начин, по който да изкара най-доброто от него. Днешното ръководство на страната ни участва в избори, като предварително знае точно кои хора ще управлява, и предизборно дава обещания, които после не изпълнява. Най-честите оправдания са, че „мат’риалът“ не става, че страната ни е малка, че е имало комунизъм и ДС още ни управляват. Интересното е, че болшинството участват в управлението повече от един път и са запознати с всичките тези факти, но въпреки това отново се явяват на избори, и то с гръмки обещания. Това е първото нещо, което ни прави впечатление и ни насочва към възможна измама. 

Второто, не по-малко важно качество на ръководителя е, че той е основният вдъхновител на хората, които управлява. При нужда първи е на работа и последен си заминава, лишава се от много неща и застава на всички позиции, за които няма нужните хора. За него няма срамна работа или много работа, а съществува само задачата, която се е ангажирал да изпълни. И ако не успява в това си начинание, той не си позволява да почива и за миг, защото чувства отговорността от поетото задължение. 

Нека се огледаме какви хора ни управляват днес. На първо място е трудно да ги видите при обикновените труженици. Те стоят в София и обикалят по чужбина. Гледат да се срещат само с „елита“ и да решават „важни“ неща, въпреки че е чудно какво въобще решават, след като не знаят как са хората, които управляват, и не са направили нищо, за да ги подготвят за нещата, за които са се договорили с други управленци. Също така ще забележим, че луксозните ресторанти, хотели, магазини, автомобили, дрехи, полети първа класа, скъпите университети за децата им и луксозните имоти, които имат, са на първо място в техните приоритети и не им остава време за действителна работа, защото са заети именно с тях. Говоренето им никога не се допълва от действия след това и много повече приличат на просяци, които молят „по-големите“ от тях или „шефовете“ да им отпуснат средства, половината от които да хвърлят на народа, а другата половина, естествено, да отиде за задоволяване на техните безкрайни потребности. Те не дават първо на народа и после да се задоволяват с това, което остане, а първо вземат за себе си и после дават на тези, които ръководят. Истинският ръководител припознава себе си като ангажиран с резултата, който е обещал да постигне, а днешните управници и аристократи гледат на хората като на добитък, който трябва да им осигури лукса и богатството, към които се стремят. 

Всичко това ни показва, че по някакъв начин на върха на нашата държава са се закрепили ловки мошеници, които успяват да залъжат народа, че те притежават нужните качества на управленци, но материалът не е достатъчно качествен, за да можем да видим истинските им способности. И тази заблуда мачка един невероятен народ, като го кара да вярва, че е създаден да рине обора и не е способен да достигне звездите. 

Изпаднали в тази заблуда, повечето хора нямат шанс да се измъкват от самосбъдващото се пророчество, в което сами са се вкарали, но вярвам, че все още има мислещи сред нас, които осъзнават, че с много малка промяна ще постигнем огромен ефект, и да си българин – ще стане най-авторитетната титла, с която човек ще може да се гордее.

На първо място е важно да осъзнаем, че хората, които се титулуват за елит, не са такива и резултатите показват тяхната невъзможност да се справят с тази задача. Те са жалки и комплексирани хорица, които имат остра нужда от позиция и власт, за да може някой да ги забележи в жалкото им съществуване. Те не вярват, че могат да се изправят сами срещу един конкурентен свят, в който да изпъкнат на база своите качества и умения, вместо да се крият в тълпата, да я използват и да привличат вниманието на една малка част благодарение на заграбените от тях средства. След като това е безспорно доказано във времето, е необходимо да снемем доверието си от тях и да започнем да се оглеждаме за хора, които имат смелостта да се изправят срещу най-добрите и успяват да постигнат заявените цели. Не са необходими мащабни революции, които да сменят едни самозванци с други, а са нужни системни стъпки, които да създадат така нужните ни ръководители, ако все още ги няма. И след като не можем да се гордеем със съвременните групови постижения на нашия народ, е необходимо всеки един от нас да покаже най-доброто, на което е способен, и по този начин да вдъхновяваме другите около нас, както и да заслужим нужното уважение от чужденците. 

Лично аз съм роден в обикновено семейство на хора, които като повечето българи са заринати от дребните проблеми, които сами си създават. Наблюдавал съм отстрани и съм виждал много качества у моите близки, но егото и желанието да си прав са надделявали, затова не са успели да покажат на какво са способни. От малък чета за великите ни предци и още тогава взех решението да бъда достоен син на Родината си. За мое съжаление не съм бил изключителен по рождение и съм бил заобиколен от по-можещи и талантливи хора от мен, но желанието ми да защитя честта да се наричам българин ми е помогнало да постигна изключителни неща. 

От малък знам, че трябва да съм най-добрият във всичко, с което се захвана, че само така ще спечеля уважението и на моите сънародници, и на чужденците. Реших да го правя, за да вдъхна вяра у много мои братя и сестри, които са я изгубили. Когато видят, че аз, обикновеният човек, мога, тогава и те ще разгърнат своите способности. И тогава, обединени, ще бъдем непобедими. Знам, че човек е тяло, дух и душа. Задължително е да се грижа и за трите, за да мога да постигна целите си. Трябва да имам здраво тяло – не за да показвам плочки и мускули, а заради силата, която то ще ми даде в постоянните борби, както и ще накара чужденците да ме уважават повече. Нужно е ежедневно да чета и да се развивам, за да стана по-умен и по-можещ от тези, които вече имат изградена система и черпят резултати от положения труд и постоянство. Книгите са единственото нещо, което може да ми даде възможност за кратко време да науча това, което на другите им е отнело столетия, и поради тази причина аз ще търся, превеждам и издавам литература, за да може и моят народ да се образова и да стане знаещ и можещ. Задължително е да опозная вярата на дедите си и да почерпя морална сила от нея, за да мога да устоя на изкушенията в тежкия път, който ми предстои. Вярата е безкраен източник на сила и светлина, която ще ми е нужна в това продължително пътуване, което ми предстои. Всяка тревичка, всяка сграда и всеки камък в моята страна са моя отговорност и аз трябва да се грижа за тях като добър стопанин. Няма да участвам в схеми с некачествени и безвкусни сгради, които унищожават нашите градове и села и правят така, че и живеещите там, и чужденците да изпитват погнуса от обстановката, която създаваме ние, българите. Алкохолът, цигарите и наркотиците са отрова и опозоряване, които не само няма да употребявам, но и ще преследвам и прогонвам докрай тези, които ги употребяват и разпространяват. Всеки зависим е срам за народа ни и е троянски кон, чрез който се възползват да унищожат нашата вяра и себеуважението ни. Луксът, комфортът и парите, които ми предлагат чуждите вербовчици и нашите предатели, не ме интересуват. Аз знам, че сам съм нищо и ако ме използват, за да обезверят народа ми, ще ни разкъсат на части и тогава ще загубя всичко. Парите, луксът и комфортът могат да ги задържат само силните, а без народа си аз няма да бъда такъв, следователно те ще ми бъдат отнети. Знам, че няма възможност да бъда облагодетелстван незаслужено, и предавайки своя род и народ, аз ще загубя уважението и на тези, които ме изкушават, и на моите хора, и на самия себе си. Това е причината да знам, че мога да имам само и единствено ако стана най-добрият в моята професия, и то да я развивам в собствената си държава. За да наваксам с изоставането, ще работя всеки ден с два часа повече от останалите и ще имам само един почивен ден. Всичките си средства ще влагам в България и по този начин ще печеля не само от дивидентите, които те ми носят, но и от това, че променям средата около себе си и живея на все по-хубаво място. Задължително и постоянно трябва да участвам със средства и труд във всички инициативи, които могат трайно да изградят по-добра общност.

Ако повече българи започнат да мислят и действат по този начин, за много кратко време България ще се превърне в рай, а чужденците ще изпитват истинско уважение към нас и ще са склонни да преговарят, а не да ни нареждат. Уважението не се дава, то се заслужава и истинският българин прави нужните неща, за да го заслужи. Той познава историята си не за да изисква уважение заради нея, а за да знае своите възможности и да заслужи постигнатото от своите деди чрез делата, които ще свърши днес. Нека помним Вазовия стих:

Аз съм българче и расна

в дни велики, в славно време,

син съм на земя прекрасна, 

син съм на юнашко племе.

Имаме всичко нужно, за да успеем, единственото необходимо е да го направим. Нека заедно върнем стойността на думата БЪЛГАРИН!