През целия си живот съм обичал родината си и съм се чудил какво трябва да стане, за да може България да бъде отново велика и да се възвърне самочувствието и самоуважението на българина. Винаги съм си мислел, че големината на държавата има значение. Много често съм съжалявал за загубените хора и територии през Балканските войни и Първата световна. Обществото ме е насочвало да вярвам, че това е проблемът на България и заради загубата на територия и по-малкия ни брой не можем да заблестим отново като държава и етнос. 

Тази заблуда затормозяваше съзнанието ми дълги години, докато един ден не ми се наложи да прочета повече за Китай, неговата социално-икономическа уредба и история. Тогава с учудване установих, че най-голямата трудност за китайците е била да задържат огромното си население в една държава и всичките им усилия отиват в тази посока, а не в посока развитие на човека и обществото. Тогава осъзнах колко е трудно да накараш 3-ма души да мислят в една посока и да действат като един, а какво остава за 1,4 милиарда. Просветна ми, че голямата територия и население може да са голямо бреме, а не предимство. Ако в началото не се положи перфектна система, която да изгражда хората като единици, структура и посока, всички усилия ще отидат в задържане на статуквото и накрая пак всичко ще се разруши. Създавал съм много бизнеси и организации и всеки път, когато не съм положил правилно началото, организацията е била обречена, защото всички усилия и време ти отиват да оправяш грешки. Така не ти остава никакво време за планиране на бъдещето, за мислене и действие в посока развитие. Тогава осъзнах и абсурдността на твърдението, че сме малки и не можем да се оправим поради тази причина. 

Всички големи държави в света имат огромни грешки в модела на създаване и управление, така че те са обречени на разруха, каквито и усилия да полагат. От друга страна, ние, българите, сме в идеална позиция да изградим бъдещето си по начин, който да ни гарантира величие и просперитет. Защо го вярвам? Първо, ние сме малко на брой и сме в начален стадий на изграждане на нашата система за функциониране на държавата. За наша радост през тези вече повече от 30 години преход не сме поставили началото на трайна бъдеща система на развитие и управление на държавата. Ние сме на дъното и трябва да решим как да се организираме, накъде да поемем и къде да вложим всичките си усилия. Няма какво да губим и няма интереси, които да задържат хората да не се променят. Това е първото и най-важно условие, за да можем да изградим здраво и щастливо общество. Когато на дадено място има силни интереси, те винаги се противопоставят на промяната, защото иначе ще загубят предимството, което имат до този момент. Ще хвърлят целия си ресурс и усилия в спиране изграждането на нещо ново. Новото означава заплаха за тях. Погледнато от този ъгъл, ние сме в перфектна позиция. 

Вторият голям проблем на големите държави е все по-големият брой жители, които отпадат от съвременното общество. Ще обясня какво точно имам предвид с това мое твърдение. През 30-те години на XX век социалният психолог Елтън Майо прави изследване как най-добре да се работи с хората спрямо нуждите на тогавашното общество. За да не се инвестират пари в обучение и образование на кадрите, се търси система, в която работниците ще бъдат най-ефективни с наличните знания и умения. Тогава се намира система, при която работниците да бъдат подреждани и да са максимално ефективни за предприятието. Важно е да отбележим, че хората тук са като шахматни фигури, наредени на дъска, с цел да произвеждат максимална печалба за собственика. Никъде не се разглежда интересът на фигурите и никъде не се мисли за тяхното бъдеще. Поради темпа на развитие на технологиите и обществото от онова време един човек е можел цял живот да изкара, без да разбере, че е фигурка, а не човек, и без да му остава много време, в което да е безполезен. За тези, които са оставали безполезни, са създадени социалните системи. 

С напредването на технологиите всичко, което се е случвало до момента, започва да се случва с по-голяма и по-голяма скорост. Виждаме, че в днешно време натискът върху социалните системи е огромен заради нарастващия брой ненужни хора. Вече всеки икономист знае, че те ще се сринат, и въпросът, който още е без точен отговор, е кога. Нарастващата скорост на технологиите автоматизира производствата и увеличава масата на ненужните в обществото. Възрастта, при която това се случва, е паднала до 45 години и става все по-малка. Големите държави са изправени пред огромни маси хора, които са ненужни, но и не могат да се използват, защото те не искат да си понижават стандарта два-три пъти. Този проблем ще ескалира в близките 10-15 години и живеещите там ще го усетят със страшна сила. Без огромни човешки жертви няма да може да се намери решение и ще платят с живота си тези, които работят и живеят там сега. 

Като нова икономика ние можем да оформим посоката на нашето развитие сега и то не като копираме западния модел, а като намерим нашите силни страни, съобразим се с профила на нашето население и неговото образование в момента и проектираме едно развитие, което да е полезно и за общността, и за индивида. 

Вземайки всичко това предвид, установих, че единственият път за развитие на България в момента е в културния туризъм. Първо, в това отношение ние имаме монопол. Историята не може да се копира, подменя, купува. Нея или я имаш, или я нямаш. Виждаме, че държавите, които имат историческо наследство, развиват перфектен туризъм. Стават все по-популярни места за посещение и туристите оставят все повече пари в тях. Ние сме една от най-продължителните и разнообразни цивилизации. Лошото е, че няма останали запазени големи архитектурни забележителности. След освобождението от османско владичество нашите първенци, които са живели в чужбина и са повлияни от тамошната култура, започват да изграждат копия на техните култури тук, а не да възраждат нашата. Така ние сме загубили своето предимство, защото сме останали велики, но на хартия. Дори измислените истории за Пепеляшка, Спящата красавица, Междузвездни войни, Марвел и други са много по-реални за хората, отколкото нашето културно минало. То не е възстановявано нито във филм, нито в игра, нито има запазено нещо грандиозно. Това предопределя липсата ни на развитие в тази посока. Създаването на един парк, който възстановява основните културни моменти, запълни този пропуск през последните 140 години и изграждането на селище, което улавя българския дух от тези велики години (което ще е единствено в света), ще ни даде нужния тласък и интерес от страна на чуждите туристи. Важно е да избегнем проблемите, които срещат до момента чуждите туристи, посещавайки България, и именно – лоша пътна структура, лоши указателни табели, липса на паркинги, липса на атракции, липса на хубава българска храна в близост до обекта, липса на хубави сувенири, липса на качествена литература на техния език, която да запали искрата по България у тях, липса на качествени екскурзоводи в музеите (в туризма не се изисква тясна специализация за заетите в него). Това ще ни помогне да включим повече хора от станалите ненужни, да могат да имат достоен и пълноценен живот, ще ни помогне свежи средства да влизат от другите държави и народи към нашата държава и нашето население и така да се увеличи паричният поток в България. Единственото, което е нужно, е да изградим един такъв парк, да изработим система, която да дава стимул и да успее да включи повече хора в изграждането, разработването и експлоатирането на един такъв проект и да съумеем да покажем на търсещите подобна услуга, че в България е най-добрата такава. След това от средствата, които ще се привлекат, ще можем да решим кои са бъдещите най-добри перспективи за страната ни и да изработим система, която да обучава младите и възрастните в тази посока. Ще използваме изработените средства да продължим развитието на българите в нужната посока.

Ето как като използваме наследството, оставено ни от нашите предци, ще можем да си подсигурим настояще и да проектираме бъдещето, което ще осигури щастие и просперитет на българския народ. На всички, които мислят като нас, подаваме ръка и с радост ще ги приемем в нашата общност.