Какво подкрепяме – самозаблудите на възприятията си или доказано работещите идеологии?
За да започнем да се превръщаме във все по-осъзнати личности, е нужно да действаме.
Самозаблудата е сложен психологически феномен, който в най-общ смисъл предоставя механизъм за самозащита и самосъхранение на индивида във връзка с допира му със заобикалящата го действителност. Погрешното усещане за „правилно“ и „сигурност“ са естествен резултат от проявата на това психично явление. В хитовия филм „Матрицата“ Нео беше изправен пред избора да види реалността такава, каквато е в действителност, или да остане да живее в предизвикания и специално създаден виртуален свят, който съзнанието му автоматично възприема за истински. В настоящата статия ще поговорим за самозаблудите на своите възприятия и причините да имаме склонността да отлагаме и прехвърляме отговорността за живота си на външните фактори и обществото, вместо да се впуснем в инициативи, които на практика демонстрират възможност за истинско развитие, полезност и просперитет.
На първо място нека да вникнем в дълбочина по въпроса, свързан със самозаблудата. Сам по себе си процесът на самозаблуждаване има до известна степен полезно действие, което е свързано със забавеното осъзнаване на истината – с цел натрупване на достатъчно количество опит и личностно израстване, които да ни подкрепят в житейския ни път към постигането на нашето пълно щастие и благополучие. С други думи, този механизъм играе полезна роля в развитието на хората, като им предоставя време, през което в процеса на извършване на действия се изграждат определени способности, даващи възможност за преодоляване на съответните бариери, застрашаващи съществуването на индивида. В същото време обаче се получава и привикване към тази лъжливо създадена реалност, което впоследствие спомага създаването на логически взаимовръзки и води до пренареждане на спомените, записани в паметта по начин, който да предоставя нужното обяснение за случващото се – пречупено през тази изкуствена реалност.
Наблюденията, свързани с този феномен, са общоизвестни и са изследвани от различни философи и психолози, като в настоящето се наблюдават в сляпото следване на статуквото и автоматичното подчинение на масите спрямо властимащите, дори последните да не работят в интерес на самите хора. Дори има наблюдения на пълна липса на приемане на действително сътвореното, когато то е в пряк разрез с разбиранията, които вътрешното отражение на възприятията е способно да проумее. В същото време е лесно да бъдат създавани всякакви обяснения, подхождащи на тези самозаблуди, включително такива, които пасват на медийната пропаганда или разнообразните конспиративни теории.
Интересно е да се знае, че човек не може от само себе си да прогледне извън своя собствен свят на възприемане, тъй като той е пречупен през неговите разбирания и призма. Крайностите при възприятията за реалността се дефинират като психични отклонения, подобно на шизофренията или паник атаките, като в голяма степен за съпоставка на досега до реалността хората използват своята околна среда, близките и информацията, до която имат достъп покрай социума, в който пребивават.
Именно тук се получават и основните разминавания във възприятията на една част от хората, които искрено се надяват, че настоящата финансова и икономическа система работят по един напълно демократичен и прозрачен модел. Докато всъщност нито властимащите, нито притежателите на световните финанси, нито пък хората от статуквото имат желание да се съобразяват с обикновения човек. Откакто светът съществува, се вижда, че правото е винаги на страната на по-силния. Стремежът за пари, власт и контрол е въплътен в съществуващата система. Аутсайдерите и инакомислещите биват преследвани и низвергнати, като често това е съчетано с очерняне, принизяване и дори „разкачане“ на досега им до самата система или до другите хора. В същото време лесно може да се установят множеството заведени дела срещу големите корпорации, както и политическите зависимости на властимащите с определени икономически субекти. Факт е, че повечето хора разчитат на системата да се погрижи за техните интереси, докато в действителност системата бива манипулирана спрямо нуждите на тези, които я управляват.
Единственият възможен начин да излезем от тези свои самозаблуди е да предприемем действия по посока на работещите идеологии, които доказано водят до възможност за развитие и просперитет. Не трябва да забравяме, че нашата реалност няма как да надскочи степента на осъзнатост, до която нашите сетива достигат. Животът във виртуалното пространство и „улесненият“ достъп до информация ни дават подвеждащото чувство за разбиране и яснота – без да имаме възможност да съпреживеем информацията, добивайки опит от първо лице. Очакванията ни за справедливост биват безцеремонно нарушени, когато интересите на хората от статуквото биват изправени под заплаха.
За да започнем да се превръщаме във все по-осъзнати личности, е нужно да действаме. Трябва да ходим на място. Нужно е да участваме. Когато сме активно ангажирани дейци в случващото се около нас – ние изграждаме собствени преживявания и придобиваме опитност, които ще започнат да ни помагат да различаваме истинската действителност от измислената реалност, към която се стремят да ни вкарат, за да се превърнем в безволеви и безсилни поданици, които да играят ролята на платци, произвеждащи стойност за малцината „избраници“, вече успели да достигнат до „кацата с мед“ и решили да възприемат света като арена, на която няма място за всички.
Хубавото е, че обикновените хора са много повече и е въпрос на време и активно участие от тяхна страна, за да се разпадне тази илюзорна действителност. Това може да стане единствено чрез последователни действия и интензивно включване в дейности, които обединяват хората и им дават възможност да работят за общото благо на цялата общност. Огромно предимство е и липсата на необходимост да има пълно разбиране и яснота от хората, които предприемат стъпки по тази пътека, тъй като по-дълбокото осъзнаване и израстването идват с течение на времето, като по този начин позволяват да се достигне до всеки следващ етап от този процес.
От доста години община Ветрино е превърната в подобно място, където хората обединяват своите усилия в създаването на различна реалност, в която приносът и полезността се поставят на първо място. Наличието на място, което предоставя шанс на обикновения човек да намери своето предназначение и да се почувства като човек, чиито действия оказват истинско влияние и придават смисъл за всичко, което се изгражда – дава повратната възможност за изход от самозаблудата и спомага за създаването на благоприятно бъдеще за поколенията след нас.
Апогеят на това място се нарича Исторически парк в село Неофит Рилски, като именно реализацията на този мащабен проект придава нужното материално изражение на това обединение и по този начин показва на практика силата и потенциала на обикновения човек. Възможността да се повярва в тази концепция и идеология, свързана със създаване и допринасяне, благодарение на която животът на хората може да бъде взет отново в техните ръце – играе ключова роля за премахване на самозаблудата и способността на хората да повишат своето ниво на съзнание до следващото – над своето его и себичност.
Предимството да разполагаме с действителен пример от заобикалящия ни свят – ни предоставя възможността да прогледнем и по този начин имаме способността да направим своя собствен избор за предприемане на действия, свързани с нашето личностно израстване, чрез дейности в услуга на общото благо. Така в собствения си живот можем да започнем да берем плодовете на една различна реалност от тази, която съществуващата система ни предоставя.
Обичайно времето, което е необходимо на човек, за да започне да вижда истината, е в рамките между 6 до 12 месеца, тъй като на съзнанието му трябва време да промени своите възприятия и да допусне възможността за съществуването на един различен свят. Информацията е достъпна, а общността – отворена за всеки. Шансът е на страната на смелите, които предприемат действия, а изборът е изцяло в нашите ръце.
Здравомислещите хора са наясно, че в съществуващата система няма да имат възможност да оцелеят, тъй като в свят, в който правото е винаги на страната на по-силния – не може да се позволи на индивида да просъществува и да благоденства. В същото време през последните години става все по-ясен моделът, по който се затяга обръчът и се ограничават правата ни – уж за „благото“ на хората, а на практика в наш ущърб. Ето защо Земята на свободните хора дава действаща алтернатива, която доказано работи и подкрепя всеки търсещ – за достигането до един по-добър живот за нас и нашите деца.
Коментари