Живяла някога чудно красива девойка на име Нягоша. Красотата й била дар от боговете на древната българска земя, а нравът й бил буен като силно вино. Нягоша обичала и била обичана, но съдбата не била на нейна страна. В сватбения й ден красивата девойка била похитена от турци. Опозорена, гордата Нягоша сложила край на живота си, хвърляйки се от висок скалист рид. Историята за Нягоша се превърнала в легенда, а с името й било наречено селището, намиращо се под рида.

През годините името Нягоша се изменило до Невша, а днес жителите на село Невша са горди потомци на непокорната българка, избрала смъртта пред позора.

Село Невша се намира между Шумен и Варна и е едно от селата, разположени около Провадийското плато. Административно Невша е част от община Ветрино, а географски – от Дунавската хълмиста равнина. Населението на селището наброява около 500 постоянно пребиваващи жители.

Невша има богата и древна история. Първите сведения за уседналост в землището на селото са от ранножелязната епоха. По това време тези земи били обитавани от тракийските племена кробизи и гелегети, а през землището на селото минавал римски път, водещ до Марцианопол (Девня). През Средновековието в землището били изградени три крепости, чиято основна функция била да охраняват пътя от Варна и Овеч към Велико Търново. От същата епоха датират и множество монашески килии, врязани в непристъпните склонове на скалните ридове около селото. Предполага се, че тук е функционирал голям културен център. Доказателство за това е и единственият открит на територията на България средновековен слънчев часовник. През османския период българското население в селището е малцинствено и се препитава предимно от скотовъдство. В средата на 60-те години на XIX в. покрай селището преминава трасето на първата жп линия в страната – Варна-Русе. След Освобождението Невша бързо се разраства благодарение на няколкото вълни бежанци, които трайно усядат тук. По време на Третото българско царство в Невша функционират житна борса и валцова мелница, но основният поминък на населението остават земеделието и скотовъдството. В епохата на социализма селото e благоустроено, а земеделието и скотовъдството са механизирани.

Най-голямото богатство на Невша са нейните жители. Хората тук са открити и гостоприемни. Ще ви посрещнат като стари приятели и ще ви изпроводят с дарове. Невшанци умеят да се веселят, а песните и танците съпътстват живота им от векове. Неслучайно тук се провежда фестивалът „Невша пее и танцува“, утвърдил се като празник на народното творчество.

Богатото историческо и културно наследство на селището е предпоставка за позиционирането му на картата на българския културен туризъм, а близостта му до двата областни града го превръща в предпочитана уикенд дестинация. Природните дадености на региона са друг аспект от туристическия потенциал на Невша. Високите скални ридове, опасани от гъсти вековни гори, са любимо място за излети и туристически преходи. В околностите на селото са трасирани няколко веломаршрута, а на скалния масив над селището е изградена излетна площадка за парапланеризъм. В процес на реализация е и изграждането на екопътека, водеща от селото до скалния манастир на Голямото було. Не на последно място, тук е и едно от малкото обиталища на египетския лешояд – защитен вид, който се откроява с изключителна интелигентност.

Ако искате да научите повече за това изпълнено с живот българско село, за неговите забележителности и хора, последвайте или харесайте страницата ни Земята ни Българска . Най-интересното предстои!

 

Благодарим на Николай Колев за любезното разрешение да публикуваме неговия текст! Приканваме нашите читатели да посетят селото и на място да се запознаят с красотата на природата и историческите забележителности на Невша.

„Красиво Ветрино“