В днешно време все повече хора искат да се изявяват като водачи в политиката или в социалните мрежи, защото това им носи престиж и пари. За съжаление те се стремят само към привилегиите, но не са съгласни да носят отговорностите. Да си водач, означава да водиш хората към едно по-добро бъдеще за всички. Да осъзнаваш, че по време на пътя повечето от тези, за които се бориш, ще те хулят и ще ти искат главата. Да търпиш лишения, несправедливи обиди, да работиш най-много и да си пример във всичко, което правиш. Да си водач, означава да осъзнаваш отговорността, която носиш, и да я споделяш с хората, които водиш. Последствията да бъдат първо за теб и твоето семейство, а не да останат за другите, а ти да отидеш в чужда държава. 

За съжаление сме свидетели на точно обратното. Вече се е развила цяла наука как да изглеждаме като водачи, за да почерпим облагите от това, но без да сме действително такива. Дали в държавното или общинското управление, дали в стартиращите компании или интернет, ние сме свидетели на вълна от хиляди псевдоводачи, които са запленени от парите, но са алергични към отговорностите и вкуса на последствията. Има и преподаватели по тази наука, както и цели отдели, наречени ПР (връзки с обществеността), които изграждат образа на тези недостойни люде. 

И тук хората се объркват. Не знаят как да различат истинския водач от фалшивия. Отговорът е много прост – да му гледат делата. Водачът действа и неговите дела са ясни, а на псевдоводача думите му са големи, но делата хич ги няма. Нужно е да проверим какво е сътворено от всеки, който се стреми да бъде такъв, и ще разберем. И за пример ще дам политиците. Имат желание да се докопат до властта, за да разполагат с обществените средства, като обещават да направят чудеса, за да привлекат избиратели, но ако погледнем какво са направили за народа преди това – ще видим едно голямо нищо. 

Човек има възможност да работи за общото благо във всеки един момент. Ние в община Ветрино го доказваме това от години. Стотици доброволци от цялата страна оставят тук труда, сърцето и душата си, за да може едно кътче в България да се промени. Идват и по един или два дни в седмицата работят за общото благо, без да търсят възнаграждение. Хората от Фондация „Въздигане“ го правят същото от почти 10 години. Даряват средства и труд, за да може да се съхранят българският дух и култура за бъдещите поколения. Важно е да се знае, че в тази фондация никой не получава пари – нито счетоводителят, нито адвокатът, нито хората, които извършват работата в нея. Всички го правят от сърце, за да има България и български народ. Поставени са паметници на български владетели и в Италия, и в Русия. В България са подети стотици инициативи, които държат българщината, въпреки усилията на държавниците ни да я съсипят. Всички те са обикновени хора и дават от залъка си, за да се случи всичко това. Всяко нещо, което са дарили, са го изстрадали с труд и лишения. Това са примери за хора и организации, които могат да покажат видим резултат от своята дейност, и е срамно, че няма нито един политик, който да е направил и 1% от това, което са сътворили те. Същото важи и за интернет „водачите“. Много думи и нула дела.

И тук ще влезем малко в конкретика, за да онагледим написаното дотук. Вземаме за пример само факти, които можем да потвърдим, а не предположения и слухове. Винаги е важно, когато се споменава човек или организация, да бъде с проверена информация, а не с клевети. Затова ние ще говорим само с проверени факти. 

През 2020 г. община Ветрино беше наводнена. Имаше много засегнати къщи, пътища, паркове и мостове. Всички недоволстваха и телевизии отразиха бедствието. Това, което се случи после, е пример за водачество и поемане на отговорност. Трябваше да се даде отговор на въпроса защо се е случило това бедствие. Причините бяха няколко. Първата е, че преди години в село Неофит Рилски е изсечена гората, която задържа приливната вълна, която пък се образува от изораните ниви, които не могат да поемат дъждовната вода при обилни валежи. Тази гора е служила за бент, който разбива приливната вълна и тя остава в полето. Втората причина е непочистването на коритата на реките, защото държавата не отпуска достатъчно средства на общините, а това е скъпо начинание, което струва стотици хиляди левове на година. След изясняване на причините дойде ред да се намери решение, за да не се повтори всичко това отново. Всички си спомняме, че 2020-а беше година на пандемия, когато всичко беше затворено и светът беше спрял. Не можеш в това време да очакваш пари за почистване на корита и за засаждане на гори. В допълнение на това, хората се пазеха един от друг и не искаха да се срещат. Тежко време, в което тези, които грабят, отправяха призиви да си стоим вкъщи, защото животът е най-важен. За водачите обаче е време за действие. Опасността е ясна и извинението не помага, защото, ако не се свърши работата сега, утре всичко това ще се повтори. Опитваш се да искаш разрешение от институции сам да направиш нещо, но се започва, че по този или по онзи закон не може и трябва да се иска разрешение отнякъде, искаш оттам, но те също не желаят да вземат решение. Винаги решението е свързано с отговорността, но повечето хора не искат да я поемат. Тя е оставена само за водачите. В този труден момент хората от Исторически парк и кметът на общината д-р Димитър Димитров заедно с няколко души от администрацията решиха да поемат отговорност. Едно дърво расте години, ако се изчакат 5 години процедури, ще стане така, че то ще свърши работа след 25 години.

Водачите решават и поемат отговорност. Те се водят от това, което е нужно и правилно, а не от това, което е лесно и за което не носиш отговорност. Тези хора засадиха много дървета на мястото, на което е имало преди. Вече трета година тази гора расте и се развива. И не спряха само с това. Исторически парк осигури средства, с които четири години се чистят коритата на реките, и може да се каже, че Неофит Рилски има едни от най-поддържаните речни корита в България, като отскоро започна да се чисти и село Габърница. Багери, хора, камиони и озеленители винаги отделяха няколко месеца в годината, за да могат хората да живеят спокойно и сигурно. Тази година се изляха подобни дъждове и засега благодарение на почистените корита наводнение няма. Когато някой работи, резултатът е видим.

Какво се случи в същото време с общинския съветник от „Демократична България“ и ИТН – Милен Георгиев. Нищо. По-точно разруши няколко неща. Винаги отива при хората и им казва: „Аз знам много неща, но ще дойде време да ги кажа и да ги оправя“. Шушука, прилепва се към недоволните от нещо и започва да плете мрежи. Истината е, че той е бил кмет на село Доброплодно и не е направил нищо по време на своя мандат. Това, което направи за своите съселяни, е, че спря покупката на училището от хора, които искаха да го направят пак училище. Спря възможността едно населено място да се развива, защото използва властта си за лична изгода. Искаше от кандидат-инвеститорите в училището да му съдействат за прокарването на разрешение за строеж на ветрогенератори, които щяха да обезлюдят общината. И гротескното е, че парите, за които го е направил, са смешни. Продаде хората за жълти стотинки. Взе бъдещето на населеното място, на което е бил кмет, само и единствено защото му е попречено да унищожи и останалите. През 2020 г. се опита да спре и продажбата на детската градина в село Неофит Рилски, както и се противопоставя на всяко решение, което е дадено от хора, които не са му предложили нещо, за да гласува с „да“. Никой не знае коя е неговата къща в общината, никой не знае какъв е неговият бизнес в общината, никой не го е виждал да събира боклуци, да засажда дръвчета, да помага на хората в бедствията и трудностите им, никой не го е видял да окоси, да занесе храна на възрастен човек, да помогне на училището или детската градина. Милен Георгиев е там, където може да вземе пари, а не там, където е нужно да се свърши работа и да се поеме отговорност. Много хлъзгав в изказа и незаемащ позиция. Човек, който иска да взема, а не да върши работа и да носи отговорност. Делата му показват 0. 

Водачите могат да грешат и да носят отговорност, може да са свършили правилно работата, но да не са чакали „законните“ разпоредби да премахнат отговорността от тях, защото времето е искало светкавично действие, а не безкрайно бездействие. Водачите са тези, които правят живота на хората по-добър, и само те си знаят на каква цена. От нас зависи кои хора да последваме и подкрепяме – водачите или използвачите. Решенията за това са наши и последствията също. Ние избираме първите и с нетърпение очакваме утрешния ден. А вие?