Животът ни е поредица от избори. Като започнем от това какво ще облечем днес, през това кога, какво, с кого и как ще направим – изборите, които правим всеки ден, дори и най-малките, определят как ще протече животът ни или поне следващата част от него. Тези избори чертаят пътечката на всеки от нас поотделно и общо, те определят как и с кого ще действаме, за да постигнем това, което желаем за себе си, за своя род, общност, за мястото, където протича животът ни. Тези избори управляват живота ни съответно на отговорността, с която избираме. Ако избираме небрежно и безотговорно – ще живеем небрежно и безотговорно. И като говорим за общия ни живот, стигаме до отговорността за избора кой да ни ръководи и кой да управлява общата ни съдба.

В златната земя на Южна Добруджа, по свещените родни места на славния български цар Ивайло, обикновените българи от доскоро най-бедната община във Варненско със своето трудолюбие, постоянство, упоритост и лишения и в името на общото си благо направиха нещо ново и доскоро невиждано само със собствените си усилия, без помощ отникъде и напук на общото обедняване и пълзящата разруха в държавата ни. Тези българи създадоха оазис за човеци, място за развитие и принос – среда, където българинът да се роди, да расте, да се учи и развива, да твори и да работи за себе си, за общността си и за България. Тези българи бяха

ХУЛЕНИ И НАПАДАНИ, ЗАЩОТО ЗАСВЕТИХА В ТЪМНОТО НА РАЗРУХАТА

Срещу тези българи бяха и все още са насочени всички тежки оръдия на държавния произвол и институционалния тормоз. Защото плодовете на техния труд обезсмислят съществуването на днешните управленци – най-големите еничари и безродници, пребиваващи в централната власт само за да грабят за себе си от собствения си народ. Такова място е и винаги ще бъде трън в очите на немощните да градят, а способни само да грабят. Управляващата днес централна върхушка е трагично неспособна да стопанисва богатата ни страна и да работи ЗА ИНТЕРЕСА НА СОБСТВЕНИЯ СИ НАРОД. Тази управленска импотентност се изроди в безцеремонна употреба на властта единствено за лична изгода и в самоубийствено за държавата ни разпродаване на българската земя „на парче“ на „чужди“ инвеститори, които са всъщност „чужди унищожители“, управляващи главно американски капитали. Това се прави на централно ниво, в полза на чужди частни интереси и бизнес, които съсипват земята и гонят българина от нея, като му отнемат Смисъла – поминъка, природата, земята, следователно – живота. След поредица от яростни атаки от престъпни организации, защитавани от мощни медийни групи, държавни институции, партии и депутати, битката на обикновените хора да градят и да развиват едно кътче от България стана трудна до невъзможност. Ето как българите тук бяха поставени пред избора да се борят за живота си или да се предадат, отстъпвайки земята на дедите и децата си безславно, бягайки в изгнание. Пред подобен избор днес са мнозина българи и се надяваме те да прочетат това.

БЪЛГАРИТЕ ВЪВ ВЕТРИНО ИЗБРАХА ДА СЕ БОРЯТ ТОЧНО КАКТО НАВРЕМЕТО ЮНАЧНИЯ НИ ЦАР ИВАЙЛО

На Благовещение преди изборите за местна власт, за удивително кратко време и с цената на колосални задружни усилия, бе създадена политическа партия „Величие“ – организация, която да се бори за място в общинската власт с единствената цел да запази вече построеното, да не погине вече съграденото, да съхрани земята, смисъла и мястото, на което с общи усилия, труд и отдаденост българите на дело доказват и днес, че ако спрат да го лъжат и крадат и не му пречат да работи,

АКО ВЪРНАТ СПРАВЕДЛИВОСТТА В ЖИВОТА МУ, НАРОДЪТ НИ Е СПОСОБЕН НА ЧУДЕСА

Общността в община Ветрино направи това, след като „инвеститорът“ подсказа с официално писмо, че ще си „купи“ следващите управляващи, които да разрешат неговия проект за перки. Хм... имаме огромна разлика в мотивацията и налягането, господа!

ВИЕ СТЕ ТУК ЗА ПАРИТЕ, НИЕ – ЗА ЖИВОТА СИ

Самото създаване на политическа организация в тези срокове и подготовката й да се яви на избори само по себе си е пример за мобилизиране на колосално количество енергия и е доказателство за силата на обединения съзидателен български дух. Защото последвалите събития не могат да бъдат рационално обяснени с нищо друго. На местните избори на 29 октомври и последвалите балотажи ПП „Величие“ не просто пожъна небивал успех и стана първа политическа сила в малката община Ветрино – само допреди няколко години най-бедна община във Варненско. Примерът на българите, които обединени могат да градят и от разрухата да се въздигнат като феникс, послужи като допинг и повлече след себе си българите от съседните общини, които осъзнаха, че нищо друго няма смисъл, ако нямаме земята си, държавата си, паметта си и смисъла си. 

Вдъхновението да си творец, да живееш достойно и да твориш блага за себе си и рода си е окриляващо. Днешните еничари могат да откраднат всичко друго, но не и неръкотворното. Това е най-голямата опасност за тях – да „управляват“ будни, образовани и осъзнати за силата на обединението българи – знаещи кои са и какво могат заедно. Тези българи са най-страшният кошмар за днешните централни „управленци“.

Въпреки тоталния натиск чрез купен вот, сплашване с мутри, опити за манипулации в изборните секции и откровени провокации и заплахи ПП „Величие“ стана първа политическа сила в община Ветрино. Добрият пример вдъхнови промяната и в община Вълчи дол, където жителите се обединиха и отхвърлиха феодалното робство на кмета Тронков. В община Провадия също победиха градивните сили, които обещават развитие, а не феодализъм за българите там. Как стана всичко това?

НИЕ ЧЕСТО И ЛЕСНО ПОДЦЕНЯВАМЕ ФАКТА, ЧЕ ЕЖЕМИНУТНО ПРАВИМ ИЗБОРИ, КОИТО СА СЪДБОНОСНИ

Съвременният консумеризъм, стремежът да имаме повече, вместо да бъдем нещо повече, да не знаем кои сме и какво сме дали на света, са съзнателно отглеждани днес. Те ампутират крехкото ни чувство за общност, разделят ни и ни превръщат в лесни за завладяване. Българската история е смразяващо драматична – усещането за принадлежност към националната ни общност и идеал е целенасочено унищожавано през вековете от т.нар. Велики сили, които са съзнавали каква сила се крие тук. Но е дошло друго време – сега сме или ние, или те. И изборите ни стават все по-съдбоносни. Защото можем правилно да избираме – стига да го правим осъзнато и с мисъл за нашето общо българско утре.