Рибата се вмирисва от главата, е казал българинът. Преди близо 50 години у нас започна да намирисва, а после бързо, с активната намеса на външни сили и с бездействието на вътрешните сили, възпалителният процес се превърна в гнилостен. Днес над най-старата държава в Европа – духовната майка на една цяла цивилизация, се носи смрад от разпада на държавността и опасност от загиване на нацията. Това е тъжно, но и ярко доказателство за действието на горепосочения закон, но има и още едно правило, което не е за пренебрегване – промяната винаги започва от периферията.

Светът не познава място, където има индустрия и на същото място има скъпа земя или, не дай си Боже, туризъм. Нещо повече, няма и земеделие, животновъдство и изобщо просперитет – животът бавно и необратимо се изнизва оттам, а земята обезлюдява.

Всички земи в близост до индустриални предприятия са на цени десетки пъти по-ниски от тези в жилищните райони. В конкретния случай на близостта до ветрогенератори това важи по 100. И това се отнася не само за цената на земята, но и за възможността да се живее чисто, пълноценно и пълнокръвно.

През последните 35-40 години властта у нас така и не си направи труда да разбере какво се случва с живота на хората в страните, в които от поне 20 г. има опит с тези съоръжения и има достатъчно данни за увреда на здравето и природата в близост до перките. У нас все се намират хитреци, които са заети да улесняват инвеститорите – чуждите, не своите – срещу съответната комисиона.

ДНЕС ШЕПА ИЗВЕСТНИ НА ВСИЧКИ КРАДЛИВИ МОМЧЕТА ТОТАЛНО СА ЗАГУБИЛИ МЯРКАТА

По света още с новината, че някой има намерение да строи вятърен парк наблизо, цената на земята пада с 10%, В момента, в който се започне процедура по издаване на съответните разрешителни, цената на земята е спаднала с допълнителни 30%. С началото на строителството цената вече е със 70% процента надолу, а със самото инсталиране на ветрогенераторите тя вече е абсолютно непродаваема. Това са данни от пазара на недвижими имоти във Франция, Германия, Нидерландия, Англия, Шотландия, Ирландия и други, които са известни с агресивната си политика по инсталиране на ветроенергийни паркове. Със строежа на ветропарковете хората вече не живеят на село или просто в града, който обичат, на тишина и спокойствие, сред чиста природа – те вече обитават индустриална зона с всички негативи, които произтичат от това.

Въпреки че българското правителство е заровило главата си като щраус и се прави, че не знае, не вижда и не разбира дали има и какви са вредните въздействия върху здравето на хората, животните, климата, природното равновесие и биоразнообразие, от които всички ние зависим, Европа, Америка, Австралия – изобщо светът, вече повече от 20 години говори за това. Видели ли сте нещо за това по националните телевизии? Федералната агенция за околна среда на Германия е изброила на своята официална страница до какви заболявания и страдания води животът в близост до ветрогенератори. В повечето европейски страни е въведено със закон минималното отстояние между перки и жилищата на хората да е минимум 10 пъти височината на турбината. Оттатък Драгоман и на няколко клика разстояние в мрежата е пълно с информация за чудовищните вреди от инфразвука, който произвеждат вятърните турбини, за това как разболяват живите организми и бавно и мъчително ги убиват. Пълно е с изследвания за вредата на турбините върху морския живот, морската флора и фауна, жизненоважното равновесие в морската екосистема и дори за опасностите за националната сигурност. Защо нашите „управленци“ са толкова глухи и слепи за всичко това?

ТОВА НЕ Е ВЪПРОС. ТОВА Е ОТГОВОР

Когато преди почти две години жителите на община Ветрино, подкрепени от местната власт, категорично се противопоставиха на изграждането на най-големия вятърен енергиен парк на Балканите, който щеше да унищожи природата, земята и поминъка им, те бяха подигравани от медийните метреси на властта и главно от в. „Капитал“. Отношението към разбунтувалите се жители на община Ветрино беше като към прокажени самотници, луди да откажат милиарди и сектанти, които застават на пътя към „чистото“ и „зелено“ бъдеще на страната. Но битката им беше подета и от други българи от съседната община Вълчи дол, приготвена за „набучване“. Местната власт не ги подкрепи, затова те я смениха. След първите успехи все повече хора, включително от други градове, започнаха да се информират и да осъзнават, че с настъпването на ветрогенераторите и чуждите инвеститори зад тях се крият рискове и вреди за хората, животните и природата, съзнателно скривани и обвивани в зелени панделки и сладки приказки. Скриваната от тях истинска опасност обаче е друга и голяма – да загубим земята и поминъка си.

С ангажиментите, които нашите управляващи доброволно и предсрочно поеха пред Европейския съюз по Зелената сделка, започна бурно строителство на ВЕИ съоръжения. Земята ни бързо започна да се покрива от соларни паркове, а по северния ни бряг вече бяха набучени перки, но те започнаха да настъпват навътре в сушата на Южна Добруджа. От почти 20 години се бучат перки без всякаква грижа за последствията. Погледнете на какво прилича брегът на юг от Калиакра, вижте Българево и селата нагоре по крайбрежието на север към защитените зони около Дуранкулак. Прочетете за делата и наказателните процедури срещу България заради нарушени екологични норми и юридическите лупинги, които правят т.нар. инвеститори, за да спасят правото си да напълнят банковите си сметки за сметка на съсипването на уникалното българско крайбрежие и уникалната природа на високите крайбрежни степи. РИОСВ – Варна, се превърна в нарицателно и в най-пробитата структура у нас, която издаде разрешителните и направи възможно скандалното набучване на тази част от страната ни със стотици перки. Днес управляващите бързат да улеснят по всякакъв начин инвеститорите във ветропаркове – по правило големи инвестиционни фондове, управляващи чужди капитали. Сред тях се откроява един – CWP – фонд за рискови инвестиции, управляващ предимно американски капитали. Това е фондът, който стои зад няколко големи проекта за ветропаркове, с които заедно с крадливата пасмина във властта се канят да направят „Големия шлем“ при перките и да отнесат прилична част от парите по Зелената сделка през Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), печално прекрояван няколко пъти, за да пасне на апетитите на властта.

Няколко крадливи момчета от правителството се опитват да излязат на плюс с експресното приемане на законопроект за добив на енергия от вятър в Черно море точно срещу туристическата столица на България.

ТОЗИ ЗАКОН Е ЗАЧЕНАТ В ГРЯХ И ЩЕ БЪДЕ ИНВАЛИД, А ПРИЕМАНЕТО МУ ВЕЩАЕ КАТАСТРОФА 

Проектът няма грам обществено обсъждане, въпреки че ще окаже мащабно и пагубно въздействие върху икономиката и живота на цял един регион – съществена част от националното стопанство. Той е прокаран набързо, гласуван е в съответната комисия на Народното събрание без обсъждане и като на партийно събрание. Всички засегнати институции и министерства са дали категорично отрицателно становище по така предложения проект. Този проектозакон предвижда толкова много преференции за „бъдещия инвеститор“, че логично възниква въпросът кой, по дяволите, е този инвеститор, за когото експресно се прави закон. Най-вероятният и най-логичен отговор е фондът за рискови инвестиции CWP, който в момента се опитва да изгради полоса, верига от вятърни паркове, която започва от Шумен с два ветропарка – „Габрица“  в общините Хитрино и Венец, следван от ветропарк „Ружица“ в общините Никола Козлево и Каолиново, където Хитрино буквално ще бъде задушено и заобиколено от всички страни от два ветропарка (хората в Хитрино вероятно не подозират какво ги очаква и явно населеното място е пожертвано). Следващите във веригата са общините Ветрино и Вълчи дол с ветропарка „Добротич уинд“, а логичният завършек на тази огърлица от ветропаркове е в морето с перки срещу Варна. Всички тези ветропаркове с един и същи собственик, скрит зад български фирми, създадени за целта и свързани последователно във верига, ще му спестят разходи по покупката на скъпи консумативи по свързването на парковете. Обоснованото предположение, което можем да направим, е, че топлите отношения на фонда с властта всъщност предполагат една мръсна подялба на комисиони и средства от НПВУ – милиарди, които просто ще напуснат страната.

СЪДБАТА НА ДАВЕЩИТЕ СЕ Е В РЪЦЕТЕ НА САМИТЕ ДАВЕЩИ СЕ

Срещу фонда за рискови инвестиции CWP се води журналистическо разследване в съседна Сърбия, където е уличен в нечистоплътни връзки с властта и източване на национален капитал през строежа на огромния ветропарк „Чабук“, с подозрения за корупционна мрежа и зависимости. Замесена е сръбската министър-председателка Ана Бърнабич. Фондът CWP има официално назначен служител за връзки с правителствени служители и централната власт и това е обявено на официалния му сайт. CWP е известен и в България от журналистическо разследване на в. „Труд“ от февруари 2022 г., в което са разкрити нечистоплътните връзки между Асен Василев, Кирил Петков, Даниел Лорер и Димитър Енчев – акционер и управляващ директор във фонда CWP – действителен собственик на фирмите, строящи ветропарковете „Добротич уинд“, „Габрица“ и „Ружица“. Във въпросното разследване ясно са посочени връзките между посочените лица и поредното прекрояване на Националния план за възстановяване и устойчивост, по който ще постъпят парите по Зелената сделка за изграждане на ВЕИ съоръжения. Въпросът за несъстоятелността на енергията, добивана от вятър, и за това колко всъщност е „зелена“, както и за ограбването и източването на страната ни, е друга тема, върху която няма да се спираме сега.

Още когато започнахме битката против перките във Ветрино, когато точно и само от в. „Капитал“ ни обвиниха, че заставаме на пътя на зеленото и красиво бъдеще на България, ние предупредихме варненци какво ги очаква и че скоро ще дойдат и за тях. Но оттогава българите не са вече същите – те са нито слепи, нито глухи, нито глупави. Днес Варна е настръхнала, защото варненци осъзнават какво рискуват. За разлика от шепата алчни момчета, които кроят планове на техния гръб.