От 34 години, откакто избухна демокрацията, ние сме свободни да протестираме. Правим го предимно културно, пред празните прозорци и кабинети на тези, срещу които протестираме. А те ни гледат от луксозните си къщи, построени с нашите пари, седнали удобно пред големите си плазми, полегнали удобно на скъпите си дивани, навярно с чаша скъпо питие... И понеже не ни е за пръв път да сме уникални – изобретихме и практикуваме нов начин на протест – протестираме „ЗА“, а не „ПРОТИВ“! Нещо като дървено желязо. От години се опитват да ни изличат като народ, държава и памет – ние си протестираме. У нас протестите са изключително цивилизовани, чак културни и възпитани, освен ако властта не реши да привика някои от питбулите си – футболни ултраси, държани на къс повод чрез висящи дела, за да провокират безредици и да компрометират протестиращите. Обичайно ние не палим, не рушим, не се бием – просто си минаваме, скандираме си, веем си знамената, опъваме си транспарантите като тиранти. Полицията търпеливо наблюдава как упражняваме гражданското си право да повикаме, да поскандираме, да послушаме музика или да държим речи – стига да имаме регистрация в общината и да не нарушаваме обществения ред. След това си отиваме по домовете, пускаме си плазмата, на свой ред си наливаме домашнярка и животът продължава в обичайния си ход.

НИЕ ЦИВИЛИЗОВАНО ИЗПУСКАМЕ ПАРАТА ПРЕЗ СВИРКАТА.
ТАКА НАЛЯГАНЕТО Е СПАДНАЛО, ПРОБЛЕМЪТ Е ИЗГОВОРЕН, НО ДАЛЕЧ НЕ Е РЕШЕН

Протестът ни е безкрайно възпитан и културен опит на говедото, което бива доено, драно, а накрая заклано за месо, кожа, рога и копита, да се оплаче от този дребен дискомфорт на управителя на кланицата. Системата, която не просто допуска проблемите ни, а е органично създадена да ги причинява, е предвидила тази лицемерна възможност – правото ни на протест. Освен алкохола, наркотиците и баровете, съвсем удобно, на една ръка разстояние и на денонощно разположение са и социалните мрежи, където допълнително и обилно може да се протестира. Там се източва социалното напрежение по стария и добре изпитан метод на разсейването. В тях съвременният българин разпилява по-голямата част от жизнената си енергия и жизненото си време, похабявайки безвъзвратно единствения капитал, с който е дошъл на тази благословена земя. Често цялата ни енергия отива в четене и писане на постове в мрежите, а веднъж освободили напрежението през клавиатурата, вече не разполагаме нито с времето, нито с енергията да променим нещо – просто се връщаме към обичайната си рутина, която всъщност е произвела причината да протестираме. Социалните мрежи не би трябвало да бъдат наблюдавани като нищо друго, освен като инструмент да се стигне до повече хора с полезно за общността послание. Във всички останали случаи те не са нищо повече от оръжие, насочено срещу самите нас, с което несъзнателно се самоубиваме в най-важните аспекти от живота си. Ако се замислим от колко време са популярни Фейсбук, Инстаграм, а сега и ТикТок у нас, ще можем да добием представа колко енергия е отишла мърцина – безвъзвратно пропиляна във виртуално словоблудство. И колко много можеше да бъде създадено, променено, развито, ако енергията беше вложена в нещо конкретно, създаващо видима и осезаема стойност в непосредствената ни среда, с мисъл за бъдещето и за едно устойчиво и пълноценно развитие в утрешния ден. 

АКО ПРОТЕСТЪТ ПОСОЧВА ПРОБЛЕМА И ИЗИСКВА РЕШЕНИЕ, 

ТО ТОЙ ГУБИ СМИСЪЛ, АКО НЕ СЛЕДВАТ АКТИВНОСТ, ПРОМЯНА И ДЕЙСТВИЕ,

АКО НЯМА АЛТЕРНАТИВА

Какъв е смисълът от протеста, ако не насочим енергията си в градивна и съзидателна посока – да направим така, че да се развием, да изградим и да променим средата така, че тя да не допуска това, срещу което протестираме. Това означава да поемем отговорност и да действаме. СЕГА! В противен случай енергията изтича в канавката на градския площад, разтваря се във въздуха и изчезва заедно с ехото от изкрещените ни лозунги... Самото решение за протест е мотивирано от осъзната (а може би не) нужда от промяна. Промяната обаче винаги започва отвътре навън. Ето защо единственият ни смислен ход е да съберем енергията си, да я концентрираме като лазерен лъч, да разцепим мрака и да я насочим към съзидание. Само тя е в състояние да освети пътя, за да вървим напред. 

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?

Ако обобщим всичко, срещу което протестираме през последните години, ще осъзнаем, че по всякакви начини, но с ясна и вече видима цел, се опитват да ни изличат като нация, като държава, като култура, като цивилизация. И не само това – ние не просто трябва да бъдем премахнати – даже споменът за нас трябва да бъде изличен. Ние пречим с духовния си ръст, затова ни мачкат от векове и почти успяват да ни внушат, че сме исторически джуджета. Няма друго обяснение за последователните опити за изтриване на националното ни самосъзнание. Но България е в основата на човешката цивилизация и с всичко, което е дала на света, е единствената цивилизационна и духовна противотежест на извратеното безумие, което ни връхлита от англосаксонския свят и „колективния Запад“. 

С ПРОТЕСТИ ЛИ ДА ПРОТИВОСТОИМ НА ТОВА? РАЗБИРА СЕ, ЧЕ НЕ!

НУЖНИ СА ДЕЛА И ГРАДЕЖ КАТО АНТИПОД НА РАЗРУХАТА

На тези извратени опити ние противопоставяме не просто вопли и протести, а действия и алтернатива, за да съхраним вида, историята, народността си, за да спасим това, благодарение на което ни има – духа си.  Затова строим българска твърдина в община Ветрино – кътче от България, в което на разрухата отговаряме със съзидание и градеж. Това е място, където доказваме, че българите сме достойни и заедно можем – именно защото носим, пазим и отглеждаме българската памет и българския дух. Това е единственото място в България, в което се създава стойност във всяка посока на живота – от физическата – чрез грижа за природата, водата, храната и тялото, до духовната – чрез образованието до извисяването на духа. В тази съзидателна и развиваща се общност са отворени всякакви възможности за личността да процъфтява, допринасяйки. Във Ветрино, в Земята на свободните, няма таван, граници и край. Тук не просто е създадена развиваща се среда – самата тя създава условия за свободен растеж на индивида. Тук в мащаб и на практика доказваме, че Е ВЪЗМОЖНО ние, българите, организирано и осъзнато да обогатяваме живота и средата си взаимно чрез труд, постоянство и просветен ред, подчинен на нравствени критерии за принос. Резултатът е повече от показателен – когато личността системно и постоянно подобрява средата и общността, се наблюдава ответното благотворно влияние на средата и общността върху индивида и неговата личност. Тук можеш да се учиш, да се образоваш, да разбереш в какво си добър, да имаш избор, да усвоиш професия, да се усъвършенстваш, да бъдеш обучаван от най-добрите, да създадеш бизнес, да подпомогнеш нечий друг бизнес със знание или с труд, да израстваш чрез своя ежедневен принос. Този опит може да бъде споделен и приложен във всяко населено място, в което хората осъзнаят, че ние не можем да се надцакваме един друг, да се надхитряме един друг и не можем да просперираме за сметка на общността. Който е узрял за тази мисъл, е добре дошъл да гради с нас. Ние ще го научим и ще покажем на дело как става това. Днес ни управляват чрез страх, но 

ОТВЪД СТЕНАТА НА СТРАХА СЕ ПРОСТИРА СВОБОДАТА

ДА БЪДЕШ, ДА ИЗРАСТВАШ, ДА СЪЗДАВАШ, ДА СПОДЕЛЯШ

И няма място за страх, защото проектът „Исторически парк“ е пример за липсата на страх, символ на смелостта да дръзнеш. Промяната започва винаги отвътре и се материализира в посока навън. Извън нас просто намираме доказателствата за това, че сме се променили. Тя започва с вярата, следват усилието, а после постоянството. Това може да се види, да се пипне и вдиша в община Ветрино, в Земята на свободните. Днес нямаме нужда от месии – имаме нужда от пример.

ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК, ЗЕМЯТА НА СВОБОДНИТЕ И ОБЩИНА ВЕТРИНО 

СА ДОКАЗАТЕЛСТВОТО, ЧЕ ПОМНИМ, ЧЕ МОЖЕМ, ЧЕ СИ СТРУВА

Затова да потърсим алтернативата и да последваме примера на Ветрино и Земята на свободните. Елате и вижте какво можем заедно българите – не благодарение на, а въпреки всичко. Вземете от това знание и го претворете около себе си, във вашия град и населено място. Нека градим, създаваме и умножаваме примерите. Нека следваме тези, които са пораснали до отговорността си да се наричат българи – това са нашите маяци, не тези в парламента, а тези, които пазят, градят и въздигат, които излъчват светлина. Тях трябва да чуваме, тях да следваме, да се обединяваме под крилете им и да бъдем вятърът в тях. 

Затова ви очакваме на 24 и 25 юни в Исторически парк, с. Неофит Рилски, общ. Ветрино. 

НЕКА СЕ СЪБЕРЕМ ЗА НОВО НАЧАЛО!