Ако има нещо, от което никога не бихме се уморили, то това е любовта. Тя е навсякъде, приема всевъзможни форми и видове. Тя ни издига в облаците и ни кара да изгубим дъх по обекта на своите желания. Любовта е чувството, което ни изпълва и движи вътрешния ни свят.

Нека да отворим един миг от страницата за любовта на Маринка и Ивайло – тяхната луда, весела сватба.

Празникът започна с тайнството на бракосъчетанието в църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Неофит Рилски. Двамата млади и влюбени се врекоха пред Бог, роднини и приятели във вечна вярност един към друг. На излизане от святото място, по стара българска традиция, свекървата отчупи по парченце хляб на новото семейство, а свекърът им даде да отпият по глътка червено вино. Всички излязоха на площада пред църквата, привлечени от кръшните ритми на българските хора. Според нашите древни традиции кръгът на хорото напомня на слънцето и наподобява ритуал, отправящ почит към бога Слънце. Всички се наловиха в кръг около гайдаря, също както са го правили нашите предци в миналото. Булката уверено поведе хората в ритъма на танца. Всяко движение, стъпка и жест увличаха в магията на хорото, сякаш космическа енергия мина между танцуващите.

Празненството се пренесе в Исторически парк, на прекрасното заведение с водните лилии. Мястото не е избрано случайно, именно тук двамата влюбени са се срещнали и запознали.

Маринка разказва, че за първи път е видяла Ивайло на събитие в Исторически парк. Двамата са се били хванали един до друг на Граовско хоро, като Ивайло е бил начело. Тайнството на хорото е свързало душите им завинаги и ето, няколко години по-късно, те с трепет го изиграха на сватбата си. Техните гости с удоволствие се включиха в надиграването – не се знае, може хорото да свърже и други сродни души. Ако само българската мистерия не е достатъчна, ангелът на любовта, Купидон, ще изпрати една от своите омагьосани стрели към сърцата им и така ще се роди нова любовна история.

Този следобед Вселената беше решила да се развихри, стана студено, имаше силен вятър, дъжд, но накрая също както в живота грейна слънцето. За веселото настроение на празнуващите допринесоха и многото изяви на част от гостите. Аниматори от Парка забавляваха присъстващите с възстановката на сватбени ритуали от миналото. Представиха по впечатляващ начин как нашите предци, за да искат булка, са тръгвали като на война – с игри, борби и надпревари. 

Басистът на група „Остава“ и управител на Исторически парк – Боян, изпълни любими песни на Ивайло със съпровод на звънката си китара, а голяма част от гостите се включиха в песните като един голям празничен хор.

Жаждата и гладът на празнуващите бяха задоволени с вкусни изкушения, приготвени в кухнята на Исторически парк. Сватбената торта беше истинско произведение на кулинарното изкуство.

В един момент кумата Стела взе думата, за да поздрави младоженците. Тя сподели пред всички едно признание на Ивайло, направено пред нея, че Господ е сътворил за него съвършената жена – Маринка.

И нека затворим тази страница с крилата фраза на любими детски герои. „Как пишеш любовта“ – попитал Прасчо. „Любовта не се пише, тя се чувства“ – отвърнал Мечо Пух.