Чиста енергия, евтин ток, зелена планета, енергийна независимост – красиви думи, от които в ушите ни излязоха огромни сочни мазоли. Целта е да загубим чувствителност, да спрем да мислим критично и да не задаваме въпроси. Зад всички тези къдрави, а сега и зелени фльонги се крие омерзително грозната картина на престъпна алчност, безскрупулна кражба от собствения народ, епидемична корупция и политическа проституция, претворени в порочен и безкраен сериал. Това е долнопробно представление - евтин политически водевил със зле гримирани куртизанки, които претендират за баснословен хонорар, а след края на представлението запалват сградата и отпрашват в неизвестна посока.

ПЪТЕЧКИТЕ НА ИЗГОДАТА, МАГИСТРАЛАТА НА КЕЛЕПИРА

Неусетно старата комунистическа върхушка в България беше заменена от алчните им и продажни наследници, които в комбина със случайни тарикати, са готови на всичко, за да си осигурят личен комфорт и благосъстояние, да могат да си харчат парите в чужбина, докато изцеждат и унищожават България. За пример ни се сочат евро-атлантически “бизнес – ценности“, а ние по навик гледаме на нещо, което е дошло от Запад с наивна благосклонност, защото още е живо поколението, на което дори да гледа натам беше забранено. Политическият ни елит светкавично усвои бизнес модела и го приложи творчески на местна почва, а днес берем отровните му и зловонни плодове. Днес с огорчение можем да кажем, че е адски трудно да правиш бизнес, без политически съдружници. Днешният ни политически модел не се интересува от национално отговорни цели, дейности и бизнеси, чиито плодове са видни напред в бъдещето и ще се берат от следващите поколения българи. Почти всяка идея, всяка дейност в обществена полза е системно обезкръвявана с рекет или политически отчисления. Тази отровна симбиоза между политическо скодоумие и корпоративна алчност е споена от чудовищен дефицит на мярка и морал. Пътечките на изгодата тръгват от най-далечното кътче и в посока Центъра се превръщат в магистрала на келепира – точно от там се чуват най-силните крясъци за законност и морал.

CWP Е СОБСТВЕНИК НА ФИРМА „ДОБРОТИЧ УИНД“

И НЕ МОЖЕ ДА НИ ГОВОРИ ЗА ЧИСТИ НАМЕРЕНИЯ И БЛАГОРОДНИ ЦЕЛИ

ПО НЯКОЛКО ПРИЧИНИ

„Социалният“ инвеститор „Доротич уинд“ , собственост на фонда CWP, обичат да говорят за морал в бизнеса. Те обичат да говорят за високите стандарти, по които работят, как изпълняват буквата на закона. Проглушиха ни ушите с щедрите си „социални програми“, за това колко чисти са намеренията им, как са дошли да вършат добро и да творят чудеса. Те са особено придирчиви към начина, по който правят „чист“ и „зелен“ бизнес в полза на общността и на държавата.

Неотдавна разследване на журналисти от в.Труд разкриха подготвяна схема за източване на пари от Плана за възстановяване и устойчивост, в която виждаме компанията CWP на централно място. Скандалният проект е за 5 мега проекта за ВЕИ и ултраскъп завод за батерии, който Асен Василев лобира да бъде включен в печалноизвестния План за възстановяване и развитие. Димитър Енчев, партньор в инвестиционния фонд PostScriptum и съосновател на CWP Global-PostScriptume, основан от Евгени Ангелов, който инвестира в големи ВЕИ проекти....Този фонд (CWP) е изцяло български - създаден от една плеяда бивши български политици и предприемачи ... Около Ангелов е оформен цял олигархичен кръг, който гравитира около държавните средства за венчър фондове ... При подготвянето на проекта се наблюдава очевиден конфликт на интереси, който ще се материализира още при първия търг за разпределение на ВЕИ капацитет, когато CWP или компании, свързани с фонда, кандидатстват за инвестицията... Следва медийна кампания на CWP, която включва редица интервюта, публични събития, на които се представят модели за развитието на енергийната система, които включват присъединяването на големи ВЕИ централи с батерийни системи.“ По това време десетки медии писаха суперлативи за „Добротич уинд“ и вятърния им проект, дори БТА, противно на правилата, направи реклама на частния проект. Но вестник „Капитал“ бяха с най-голямата баданарка, с най-мекия косъм и до момента не спират да галят „по косъма“ CWP -”Добротич уинд“, и да го представят като манна небесна за страната и да „дискредитират“ по всякакъв начин противниците на проекта, които защитават правото си на избор и съществуване. Или зад перките на CWP - ”Добротич уинд“ стои цялата мощ на държавата и медийната бухалка „Капитал“, а несъгласните и местният бизнес са боксовата им круша. Според разследване на „Труд“ - CWP са намесени и в голям корупционен скандал в Сърбия, където тяхно дъщерно дружество, управлявано от министър председателя на страната, Ана Бърнабич, се е възползвало незаконно от държавна подкрепа за построяването на най-големия вятърен парк в Сърбия (има журналистически разследвания за връзката между Бърнабич и CWP).

Цялото разследване ето тук: (trud.bg/проектът-за-батерии-мирише-на-корупция-и-частен-интерес)

КЪДЕ ТУК ВИДЯХТЕ ПОЧТЕНОСТ И МОРАЛ

Защото, според поне две журналистически разследвания в България и Сърбия, фондът участва в нечистоплътни схеми и конфликт на интереси с политици на власт. У нас амбициите на CWP са абсолютно същите – в нехигиенична близост до силните на деня да построи най-големия вятърен парк в България.

Старателно поддържаният имидж на почтена компания с безкрайно благодородни цели, и намерения – чисти като сълза, се пука като зряла диня, защото нещата не свършват до тук. До редакцията на вестника достигнаха свидения, огромна документация и потърпевши бивши партньори на Катина Йорданова, която и до днес е собственик на дял в „Добротич уинд“. Бившите й партньори в печеливша фирма за търговия с мебели оценяват на поне милион сумите и активите завлечени от фирмата, като сред тях са апартамент, суперлуксозен автомобил с над 4 хиляди лева лизинг на месец, изплащан след изгонването й от фирмата и невърнат, стока, раздавана на консигнация при неизгодни условия, скъпи подаръци от порядъка на над 20 хиляди лева за сватбен подарък на нейна приятелка, цял контейнер с луксозни мебели, изпратен в Дубай. Чухме и грозни истории за силово събиране на непотърсени по нейно време суми от контрагенти, когато финансите й намаляват след изгонването й от фирмата. За силови подходи сме чували и в общините Ветрино и Вълчи дол.

Защо уж почтена компания като CWP ще работи с непочтени и нечистоплътни морално хора, които заплашват доброто развитие на общността. Целта на компанията би трябвало да е не да печели за сметка на общността, а подпомагайки тази общност и нейното развитие. Ако ние даваме пари и власт на такива хора, това означава, че се връщаме в епохата на робовладелството и феодализма. Борбата е ожесточена, залогът е висок, но е различен за всяка от страните. Очакваме нови удари под формата на платени пуликации срещу Исторически парк. И това е така, защото

КАТО НЕ МОГАТ ДА УДАРЯТ КАУЗАТА и ДА УБИЯТ ИДЕЯТА,

ЩЕ ОКАЛЯТ ЧОВЕКА и ЩЕ ОЧЕРНЯТ ОРГАНИЗАЦИЯТА

Ще има опит да се очерни институция, която е променила цяла България и най-много общ. Ветрино, за да може на мястото на хора и компании, които са доказано променили средата за добро, да се сложат такива, които я изцеждат. И ако ние продължаваме да подкрепяме подобни компании, , то бъдещето пред нас е ясно – ние ще сме роби!

ХОРАТА ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧАТ ДА РАЗПОЗНАВАТ ТОВА ПОВЕДЕНИЕ.

Добрите дела на Исторически парк са за десетки и стиотици милиони в общината. Те не са само с община Ветрино.Те са в Челе Ди Булгерия - Италия, Самара - Русия, Волжка България, стигнали са до стотици и хиляди деца под формата на книги със знание за единство и историческа памет. Те са в Свиленград – паметника на Никола Иванов, Те са в ремонтирането на български църкви, подпомагането на православни манастири, подпомагането и книгоиздаването на българска книжнина, в образованието на българите, подпомагането на български бизнеси, които нямат нищо общо с някаква пряка печалба – Исторически парк и организациите около него са в благотворителността във всяко кътче на България в продължение на толкова много години. Къде са Добротич уинд през това време – на Сейшелите, на Карибите, те са в Дубай.

Коя България е важна за нас – тази в която живеем или тази, в която елитът взема нашите тела, земята ни, душата ни и ги продава, за да може да иде в чужбина.

Те ще ни удрят до край. Тези зи хора разчитат на нашата човечност, разчитат че ние не искаме война, защото дори по време на примирие, злото продължава да работи, постоянно. Ние вярваме, прощаваме, но сме всъщност наивни, прощаващи. Дали? Танцуващият с досиета