Изборите, които правим, могат да ни превърнат в жертва или в силни хора, от нас зависи какво ще изберем. Животът постоянно ни среща със силни мъже и жени, поели съдбата си в свои ръце, борейки се от сутрин до вечер, за да постигнат своето късче щастие. Саможертвата, дисциплината, мечтите, малките крачки по пътя на осъществяване на целите ни крият цялата прелест и смисъл на живота. Стъпките напред и нагоре ни изграждат като личности, така както и споделените преживявания и опит на другите биха могли да ни дадат безценно знание, което да ни бъде от полза в живота.

Това изисква за момент да отместим фокуса от себе си и да погледнем към ближните си.

Хубаво е просто да си отворим очите за хората около нас, да ги забележим и да чуем какво имат да ни кажат.

Съдбата ме срещна с Ивелина, младо момиче, благословено да сбъдне детската си мечта – да бъде като воините във филмите. Нещо повече, за разлика от измислените герои в киното момичето се превръща в истински воин, при това в реалния живот. Ивелина Петрова от с. Мътница, Шуменско, не се стреми към посредствен и безцелен живот. Едва на 11 години, тя се запознава с каратето и бива привлечена първоначално от този спорт заради възможността да бъде пазител на своето семейство и да усвои умения за самозащита, тъй като към тогавашния момент често е обект на закачки от страна на нейни връстници. Това необикновено за повечето млади момичета влечение я превръща в многогодишен и многократен шампион по карате на държавни и международни състезания. За нея спортът се превръща в изкуство, страст и начин на живот. Ивелина се радва на щастливо истинско детство и тийнейджърство, преминало със състезания, тренировки и спортни лагери.

„Едно време, на село, се събирахме да играем. Бяхме над 30 деца от цялото село. Биехме се с мечове. Изработвахме си лъкове от пръчки и сизал, правехме си копия. Аз гледах филми на смели жени и мъже  воини и се вдъхновявах. Исках да бъда като тях“, разказва за детството си Ивелина.

Спортът е здраве, но когато е на професионално ниво, може да бъде и обратното. Докато е на върха, Ивелина претърпява контузия. Лекари я предупреждават, че ако продължи по същия път, здравето и пълноценният й живот може да пострадат. Тази новина я принуждава да измести фокуса си от каратето. Когато целият й живот до момента се върти около спорта, но се налага да спре, Ивелина се чувства зле. Не вижда друго, за което да мечтае и което да я вдъхновява. Дори известно време избягва да прави планове с какво да се занимава занапред, защото мисълта, че не може да намери заместител на каратето, я натъжава. 

Всяка промяна е трудна, но изиграва ключова роля в нашето израстване.

Така през 2018 г. приятели я запознават с идеята за откриването на най-големия Исторически парк в света, в близост до Варна. Ивелина се среща с хора от парка и остава приятно изненадана колко много са те и как горят във всичко, което правят. Веднага бива привлечена от тази среда и започва да следи с интерес развитието на мащабния проект. На 22 юни 2019 г., когато е откриването на Исторически парк, тя е един от доброволците. Когато разбира, че там ще се организират ежегодно международни фестивали и зрелищни исторически представления, в които мъже и жени могат да бъдат точно като героите, които тя е боготворила в детството си, у нея отново пламва желанието за развитие.

Младото момиче решава да не използва трудностите като пречка, а като трамплин и се втурва в следващата си страст. През 2020 г. се премества в село Неофит Рилски и дори живее известно време на палатка, където заедно с други нейни съмишленици прекарва дните си в това да изучи и усвои древното българско бойно изкуство, което включва историческа фехтовка, традиционна стрелба и други дисциплини. 

Добрият треньор не изгражда само спортисти, изгражда добри хора. 

Ивелина има късмета както в каратето, така и в Исторически парк, да се срещне с наставници, на които дължи много. 

Към днешна дата, четири години по-късно, младата жена воин живее в с. Неофит Рилски и вече има многобройни участия на международни фестивали, организирани от Исторически парк. Също така представя пред посетители възстановки на тракийски ритуали и игри заедно с Евгени Учкунов, който също е неин треньор, обучава малки и големи на стрелба с лък, организира забавления под формата на битки за децата, които идват на детски лагери, точно както го е правила тя самата като дете, и ОЩЕ НЕЩО…

Освен участие в представленията в Исторически парк, спортистът в нея се събужда и Ивелина решава да се впусне в предизвикателството да тренира стрелба с традиционен лък професионално. Вече втора година тя е сред първите на международните състезания по стрелба с лък в Исторически парк, където само през миналата година имаше участници от над 20 различни държави

Да си истински воин, не е само да облечеш дрехите и да окачиш доспехите. Да си воин, и то в Исторически парк, е въпрос на смелост и решителност. Да живееш и да гориш в това, което правиш. Да си най-добрият пример за малки и големи във всяко отношение.

Новата страст на Ивелина я подтиква да се интересува и от историята, чете много и има желание да предаде знанията и опита си и на други. Благодарна е на Исторически парк за възможността да се развива не само като човек, но и като състезател и мечтател, и иска да върне жеста, като предаде нататък. 

„Има причина защо се раждаме и всеки човек трябва да открие за какво е тук. Още от дете съм знаела призванието си. Само трябва да отваряме очите си за възможностите и да ги хващаме“, убедена е Ивелина.

Всеки, който иска да се запознае с жената воин Ивелина, може да го направи в Исторически парк – мястото, където героите от детството оживяват.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК