Човекът е надарен едновременно с най-голямата благодат и тежест. Заложеният безграничен потенциал в него често носи бремето на избора да бъде изключителен или посредствен. 

Популярна е теорията, че за да развием дадено умение до изключителност ние трябва да му отделим поне 10 000 часа практика. Въпреки че хората работят повече от всякога случаите на бърнаут превъзхождат значително броят на хората постигнали майсторство в дадена сфера. 

Хубаво е, че повечето хора имат в себе си стремеж да постигат значими неща в живота и да се трудят много. Постигане на майсторство носи спокойствие и сигурност, че каквото и да се случи ние ще сме способни да произведем необходимия ни резултат.

От друга страна посредствеността носи тревога и това, което често се получава крайният резултат въпреки усилията рядко задоволява хората и дори голяма част от тях губят физическото и психическото си здраве без да достигнат момента на скоростно придвижване към своите цели.

Основната причина това да се случва е, че хората хвърлят усилия в дадено направление, но заради грешната организация на системата, в която са, тези усилия биват разпилявани и никога не постигат ефекта на натрупване и надграждане.Чувствата на безпомощност и липса на развитие карат човек да е в ролята на спринтьор на състезание от 100м, чийто финал никога не идва.

За да се постига ниво на майсторство от изключително значение е да се вижда ефекта на натрупване на работата. Това позволява да се поддържа висока мотивация и постепенно да се стигне до момент, в който с по-малко усилия се постигат по-големи резултати.

Нека вземем за пример ефекта на натрупване в с.Неофит Рилски. Ако погледнем снимки на селото преди 5 години ще ни се стори, че гледаме някой уестърн или филм на ужасите. Благодарение на правилната система на работа, която се грижи за това веднъж реализиран, резултатът да се запази и надгради, селото в момента е сред най-впечатляващите населени места на Балканите. 

Хора от цял свят го посещават и не пропускат да отбележат, че детайлът на работа е на световно ниво и мислено се прекланят пред майсторствотото на занаятчиите и хората, които го управляват.

Такъв ефект е възможен само и единствено когато условията и средата насърчават, подкрепят и напътстват човек към това да става все по-добър в това, което прави. И най-важното той да е спокоен, че всяко усилие от негова страна ще бъде запазено и насочено към потока от усилия на много други хора заедно, с които ще останат във вечността!