Иконата не изобразява, тя явява. Тя е явяване на царството Христово, явяване на преобразената, обожена твар; на самото онова преобразено човечество, което Христос ни разкрива в Свое Лице. Затова първите църковни икони били икони на Спасителя, който слезе от небесата и се въплъти за нашето спасение; и на Неговата майка. По-късно започнали да изографисват апостолите и мъчениците, които също явили чрез себе си образа на Божия Син. Качеството на иконата се определя от това, доколко тя е близка до Първообраза, доколко хармонира с онази духовна реалност, за която свидетелства. 

Според Леонид Успенски: „Иконата е образ на човека, у когото преобладават едновременно стихията на страстите и освещаващата благодат на Светия Дух. Затова плътта му е изобразяване качествено различно в сравнение с тленната човешка плът“.

Иконите ни въздействат особено, без да знаем защо. Достатъчно е да влезем в православна църква и ни обзема една благодат, която не можем да си обясним. За съжаление, през последните години добрите иконописци стават все по-малко и жаждата за пари в ежедневието прави така, че се гони количество и се губи онзи Божи дух, който ръководи ръката на твореца, докато я рисува. Все още има хора, като монасите от Атон, които изработват иконите и не вземат пари за своята работа, а го правят водени само и единствено от любовта си към Бог. Техните произведения спират дъха на човек и му помагат отново да усети онова забравено чувство, в което знае, че не е сам и Бог го обича. Именно една такава изложба на атонски икони ще се организира в Исторически парк през месец април. Тя се прави по случай приближаващите великденски празници, които са най-важни в хилядолетната православна традиция. Сигурни сме, че всеки, който има щастието да ги зърне, ще усети благодатта, за която стана дума в този текст. Очакваме ви!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК