Сметищата са големият бич на нашето време. Те са безпощадна метафора на нашия живот. Сметищата са навсякъде около нас – буквално и преносно, и символизират хладнокръвно и точно какво произвеждаме като общество и в какво рискуваме да се превърнем като територия и душевност. На края на почти всяко българско населено място има незаконно сметище. За градовете да не говорим – там тези гнойни язви са понякога под прозорците на хората и в непосредствена близост до жилищата им... 

Дори само едно нерегламентирано сметище крещи за престъпно нехайство спрямо хората и тяхната безопасност и здраве. Едно нерегламентирано (незаконно) сметище означава струпване на неподбрани, често отровни отпадъци, които могат да си взаимодействат по непредвидимо опасен за здравето начин, могат и често се самозапалват, като предизвикват пожар, отделят миризми и токсични газове, които предизвикват отравяне на хора и животни. Това означава развъждане на зарази и бацили и разнасяне на болести чрез гризачи, диви и бездомни животни в търсене на храна, с огромна вероятност да заразят и хората. Строителни отпадъци, стари тоалетни чинии и мивки, отработено масло, пластмасови бутилки, дрехи, матраци... ще бъдат там със столетия. Това означава огромна непосредствена опасност за здравето на хората и животните, но също така означава и отровена почва и отровени подпочвени води за десетилетия и столетия напред, отрови, чиито пътища се неведоми, но накрая винаги идват при нас чрез храната, водата, въздуха, гледката – всичко е за наша сметка. Тук изобщо не говорим за екстри като съсипване на пейзажа, обезценяването на земята почти до нула, загуба на поминък, обезлюдяването и прочие... Нашата лична търпимост в продължение на години е откровено престъпление към децата и внуците ни – екологична, социална и икономическа бомба със стърчащ, горящ фитил. 

Тези места убиват не само земята и здравето ни за поколения напред, но и душите ни. Защото освен буквалното унищожение, което сеят, те утвърждават съществуването си като нещо нормално, което неусетно свикваме да виждаме и да търпим. Тяхната грозота не само трови средата, но пръска зараза във възприятията, формира критерии за поведение. Въпреки че имаме ясни и строги правила за управлението на отпадъците, незаконните сметища утвърждават тяхното неспазване – възможността да вършиш каквото ти е лесно и угодно за момента, без да се съобразяваш с останалите. 

КОГАТО ЛИЧНАТА НИ БЕЗОТГОВОРНОСТ ПРЕРАСТВА ВЪВ ВСЕОБЩА БЕЗОТГОВОРНОСТ

Царството на безотговорността у нас е безкрайно. То е лична и неприкосновена територия. „Тук съм се родил и мога да правя каквото си искам. Мога да хвърлям отпадъци, където ми е угодно.“ И лесно. Има два типа хора – с морални ценности, устои и доблест, и такива – лишени от тях. Тук богатството няма никакво значение. Първите спазват правилата, държат да има справедливост и блага за всички около тях и осъзнават своята отговорност за това. С това те внасят предвидимост и спокойствие в живота. Спазването на правилата, еднакви и за бедния, и за богатия, изравнява мача – тогава бедният е равен на богатия, защото има еднакви права, отговорности и възможности. Но има и такива хора, които независимо дали са бедни или богати, нямат тези морални устои. Това ги принизява до животно, което не разполага с нищо друго, освен с инстинкти, които трябва да бъдат задоволени незабавно и без оглед на последствията. Това разделение е повсеместно и то е единственото, което ни отличава (вж. рисунката на стр. 1), защото 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЖИВОТА НИ В ОБЩНОСТ НИЕ ВСИЧКИ ИМАМЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ОТГОВОРНОСТИ, ПРЕДИ ДА ПРЕДЯВИМ ПРАВАТА СИ 

Не може да приватизираш правото, че си роден тук и можеш да правиш каквото си искаш. Така правото се превръща в собственост, която всеки може да купи. Така нашите управляващи си купиха правото да превърнат България в сметището на Европа, в имигрантско гето и в индустриална пустиня. Тогава ще си купя някого, който е роден тук, и през него ще правя каквото си искам. И ако съм богат, ще творя мизерия в огромни размери. Богат съм, имам – мога. Какво би станало, ако вместо едно ремарке, изхвърля отпадъците от строителството на цял квартал? Ще затрупам селото с връх, ще го обиколя от всички страни. Роден съм тук и мога да правя каквото си искам. Но какво ще се случи с хората тогава? Роден съм тук и мога да карам както си искам. Обаче бедният кара стара кола, която едва върви, а богатият кара мощни коли, кара бързо и може да отнася хората по улиците? Бедният пие ракия и дави мъката си в нея, но богатия пие уиски с бъчви, бедният може да си позволи кристали, а богатият може да ръси кокаин като пудра? Какво ще се случи в населеното място, когато няма правила, които да изравняват правата, задълженията и отговорностите? Всички ще бъдем смачкани – с бедните начело. 

НЕ БОГАТСТВОТО ОПРЕДЕЛЯ ЖИВОТА НИ, А НАЛИЧИЕТО НА МОРАЛЕН КОМПАС

Много е лесно да разделим хората на бедни и богати. Повече от очевидно е, че и едните, и другите могат да не спазват общите правила. В България се оформя нова категория хора. Те не са бедни – те са пропаднали хора. Има огромна разлика между бедния и пропадналия. Бедният може да не е образован, може да е пропуснал възможности, но притежава базови морални ценности, вдишани в детството, които са най-верният компас в живота и поведението му. Пропадналият не разполага с такива екстри. Той е некадърен, глупав, близо до животното, с разпадаща се личност. Подвластен е на първосигнални инстинкти и желания, които иска да задоволи веднага, без да мисли за последствията и как това ще се отрази на другите. Пропадналият мечтае да е на мястото на богатия и безскрупулния, да има неговата сила и неограничената възможност да прави същото – разликата е само в мащаба. Така стигаме до разлома, който разделя годните от негодните да живеят пълноценно на едно място, независимо дали това е община или държава. Само наличието на морални устои прави възможно да живеем пълноценно и в общност. Докато богатият и принципен иска да живее в подредена и чиста среда, в която всички да живеят добре, бедният и безпринципен руши всичко, мрази всичко от сърце – искрено и безплатно, проклинайки света, че едни могат, а той – не. Пропадналият морално няма какво да губи, душата му е пълна с мрак и той иска да го разпръсне навсякъде и върху всички. Но това са най-опасните хора. Защото към бедните изпитваме съчувствие заради липсата на възможности и сме склонни да им прощаваме. От богатия и безскрупулен се страхуваме – той разполага с неограничена власт да мачка всички и всичко наред. И той е лесен за фиксиране като враг. Бедният и безпринципен е скрита лимонка и опасно зло. Това унищожава не просто нашите населени места, но и държавата – това унищожава света.

Не всеки може да има качествата да прави пари и да трупа богатство. Но всеки трябва да отгледа в себе си онзи морален ориентир, който да му позволи да порасне до отговорността си да живее с други хора на едно място, където, преди да крещи за правата си, да е изпълнил задълженията си към това място, което не е само негово. Ето защо са измислени правилата и те трябва да бъдат спазвани и от бедни, и от богати. На майстори, които ги нарушават, сме се нагледали. Тук, в община Ветрино, това ни отличава коренно от другите. Тук тарикатите нямат място. И е добре да се ориентират навреме – или да спазват правилата, или да си плащат за тарикатлъка. А може и да си обират крушите – по възможност по-далеч от все повечето будни българи, които си спомнят благодарение на какво са оцелели като народ. 

ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА

Всеки ден в българските села камбаната на местната черква бие и оповестява смъртта на поредния българин. Дори в момента я чувам да съобщава с тъжен глас, че някой ни е напуснал. Ако не провиждаме дългата ръка на мръсотията около нас в буквален и преносен смисъл, сбърканото ни разбиране за справедливост, неспазването на правилата, липсата на грижа за околната среда и хора; ако не осъзнаем, че само при наличието и спазването на морални ценности и взаимна отговорност и принос можем да живеем добре – значи не си даваме грам сметка за криворазбраната цивилизация, в която преминават дните ни. Те така или иначе са краен брой. Но можем не просто да предявим правото си да ги изживеем добре, достойно и пълноценно, на красиво място, пълно с живот и смисъл. Можем да правим по нещо всеки ден, стъпка по стъпка, това наистина да се случи. Първо, е жизненоважно да престанем да търпим мръсотията – ние добре я разпознаваме. После, трябва да останем постоянно непримирими към нейните прояви навсякъде и към всеки. Трето, мръсотията в живота ни изисква организиран отпор. Всичко това е възможно и вече се случва. В община Ветрино.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук