Има хора, които никога не са се включвали в каквато и да било трудова дейност, без да очакват нещо в замяна. За тях е непонятно как така човек може да работи и да не получи нещо насреща – било то заплащане или друга облага. 

Има и хора, които са били участници или са чували и са отворени да видят какво точно означава да си доброволец. Такава беше групата ни от доброволци през изминалата седмица. Някои от тях – нови, други – редовни. Различни хора, различни виждания, различна възраст и пол с една обща цел – да дадат най-ценното, с което разполагаме в днешно време – своя труд и отдаденост в полза на обществото. 

За двата почивни дни помогнахме с доброволен труд изключително много и с благодарност на екипа по озеленяване на Исторически парк, научихме се какво означава да се погрижим за тревните площи и какво да правим с тревата, която вече е окосена. 

Споделените моменти, емоциите и вътрешното удовлетворение, че сме били полезни на обществото, бяха нашата награда, както и топлото чувство, което ни сплоти. 

Някои от участниците бяха записали децата си на детския лагер, организиран от Исторически парк, и решиха и те да направят своя „лагер“ на доброделческото поприще. Нещо повече – в духа на старите български добродетели те решиха да останат цяла седмица, за да помагат така, както едно време хората рамо до рамо са градили и строили в помощ на съседа си, за селото си, та дори и за града си. 

В днешно време хората в големите населени места живеят разделени едни от други и въпреки че сме социални същества, нещо обединително ни липсва. 

С включването на все повече участници към отбора на доброделците на Исторически парк започнахме да се оглеждаме и да виждаме, че не сме сами, имаме съмишленици, имаме обединяващо звено и цел! 

Да си доброволец – не е дейност, дума или поза. Да си доброволец – е призвание!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК