Още по времето на османското робство всички нормални хора на нашата земя са си мечтали за една свободна България, където всеки да може да се развива спрямо способностите и желанията си, а не да бъде мачкан и ограбван от властта, която използва башибозука с цел потискане и издевателства над трудовите хора. По това време обикновеният човек не е смеел да вдигне къща по-голяма от тази на бея, защото веднага ще му бъде отнета, а семейството му ще бъде разбито. Важно е да знаем, че в последните години на Османската империя, без разлика дали са християни или мюсюлмани, всички са мачкани и ограбвани от хората на властови позиции. Може би това е и причината Васил Левски да е бил еднакво обичан и от българи, и от турци. 

След освобождението на България през 1878 г. народът вярва, че нещо ще се промени, но уви, тези порядки остават. През различни периоди на историята ни има някаква разлика в управлението и има моменти на повече равноправие в сравнение с други, но след 1989 г. тези османски времена се завърнаха с пълна сила. Определени хора узурпираха властта и започнаха да грабят обикновения човек по всякакъв начин. Ограбиха парите от банките, после завладяха всички предприятия, след това продадоха бъдещето на Родината срещу контрола на еврофондовете, които усвоиха и преобразуваха на къщи в чужбина. А сега искат и последното, което ни остана – да вземат ресурсите, земята и правата на хората и да ги направят безправни работници в собствената им страна. 

Тук е много важно да знаем, че тези хора не са разделени на различни фракции, те работят заедно. Направили са си различни партии и медийни групи, чрез които създават усещането, че има някаква различност между тях. Борбата все още е за по-голямо влияние върху обикновените граждани и всяка от тези групировки да вземе такъв дял от баницата на властта, който съответства на броя хора, които владее. Те се борят помежду си за процента от плячката, която делят, но ако някой от народа въстане срещу този гнет, те веднага се обединяват срещу него. Тогава така си изиграват играта, че му сформират обвинения, използват своите медии и държавните институции, които са под техен контрол, и успяват да го унищожат, като го изкарват престъпник и му приписват своите грехове. Всичко това става по много интересна схема, която работи безотказно вече 35 години. За да я разберем, е важно да се знае, че управляващите от всички партии са наясно с тази система и тя работи само ако при тях има единомислие, което означава, че всички са за системата, знаят правилата на играта и са я приели за нормална. Инструментите, които тези хора притежават, са на първо място държавните органи. Всеки, който вземе властта, започва да слага свои приближени на ръководни позиции. Системата работи на военен принцип и подчинението в нея е сляпо. Дори да има хора, които не са съгласни, те изпълняват заповеди и се крият зад това, че законът е на тяхна страна. Познават силата на системата и ги е страх да се опълчат срещу нея. Затова си измиват ръцете подобно на Пилат Понтийски и казват, че са унищожили един добър човек, но не са виновни те. Така че тези, които са на власт, имат едно предимство – държат ръководителите на отделните силови министерства плюс контрола върху НАП и БНБ, което ги прави изключително опасни. Това обаче не изхвърля от играта другите играчи, защото те са успели да внедрят хора в средните и нисшите нива, които им дават информация за всеки ход на противника и в същия момент могат да саботират действията му. 

Втората им властова поддръжка са медиите. Почти всички медии в страната са под контрола на управляващата върхушка. Всеки олигарх си има по няколко медии и те рядко пишат едни срещу други, и ако го правят, то е в контролиран режим, за който се разбират предварително. Всеки има компромати срещу всеки и ако единият започне да пише срещу другия, то той веднага ще извади от своето чекмедже информация за опонента. Компроматите са много и изобилстват, но не излизат на бял свят, защото срещу всички са едни и същи, а те се пазят взаимно. Затова, ако обикновен човек се опитва да разкрие някоя измама на тези хора срещу обществото, няма да намери нито една от медиите на противника, която да пише в своя полза. Те знаят, че най-големият враг е народът, а с другите са от един вид и трябва да се пазят взаимно. Затова големите разкрития за системата не намират отразяване в никоя от големите медии и не може да се получи онзи ефект на масовото разпространение, защото то просто е стопирано. Повечето хора ще си помислят, че това може да стане в социалните мрежи, но отново грешат. Мнозина от българския бизнес са обвързани с обръча от фирми около големите играчи и не искат да си спират работата заради някаква справедливост. Те знаят каква е истината, но казват: „Не искам да имам проблеми“ и не коментират нищо. Същото важи и за хората, които работят там, и за техните семейства. Ако искат да запазят работата си и да не ги нападат мутри (които са третата компонента на властта), те също си мълчат срещу определени хора. 

Стигнахме до мутрите, или биячите, третата компонента на властта. Те са тези, които разпространяват наркотици, правят рекети, заграбват имущество, държат проституцията, занимават се с хазарта, плажовете и курортите, както и с дискотеките по места. Те сноват между обикновените хора и снасят информация на службите и полицията, с които работят заедно. Полицията ги оставя да си правят техните неща, а получава данни за всеки, който може да се опълчи на властта. Всички виждаме колко са видни и в същото време са неприкосновени. Чудим се защо не ги прибират в затвора, а всъщност те работят за полицията и управляващите, но са друго ниво на контрол. Властта следи само и единствено хората да не се самоорганизират и да успеят да изградят организация, която да прекъсне порочния кръг. Това е най-голямата заплаха и цел номер едно за управляващите. 

Ако някой дръзне да се опълчи, си има система, чрез която го сриват. Първо се започва с масирана медийна кампания срещу него, като му се приписват престъпления, които правят именно управляващите. Това кара народа да го намрази, защото той добре познава описаните методи от медиите, но не знае кои са играчите. Дръзналият да се опълчи е заклеймен като противник и така се маха народната подкрепа от него. Веднага след това тръгва втората вълна на атаката, която е масирана проверка от НАП, ДАНС, Икономическа полиция, ГДБОП и всички останали служби. Те подобно на немските войски в СССР през 1941 г. навлизат от всички страни в личното пространство на жертвата, на фирмите й, ако има такива. Тук медиите подкрепят тези мерки, като отново приписват на бедната жертва греховете на управляващите. Тълпата се настървява още повече и иска възмездие. Понеже няма съществени законови нарушения, съдът не може да предприеме действия и тук влиза третата вълна от мутри, които започват да малтретират набелязания. Той не може да направи нищо, защото, ако се оплаче на полицията, те дават информацията на престъпниците, които отиват и го мачкат още повече, защото е издал на полицията за техния проблем. Казват му: „Полицията е наша. Няма да ти помогне и няма смисъл повече да им даваш информация. Следващия път ще те убием, ако го направиш. Безсилен си“. 

Тук вече човекът се предава, прехвърля бизнеса на мутрите, които после го дават на управляващите, и най-често напуска страната. Народът е получил зрелище и усещане за някаква справедливост и всички са доволни. Това се случва в страната вече 35 години до момента, в който се появи Исторически парк. Направен е от група ентусиасти, които наивно са вярвали, че има държава. Решили са да подкрепят своя народ и държавата си с пример, а не да се оплакват като другите. Правят немислимото и успяват да сътворят чудо в България. Тогава се включва властта чрез тези, които имат имидж на най-праведните от тях. Започват медийни атаки, нахлуване на институциите във фирмите, сред физическите лица в проекта, но тук попадат на много адаптивен противник. Тези млади хора бързо научават правилата на играта и оказват непреодолима съпротива. След всеки натиск те стават все по-силни и по-силни. Стига се дотам, че една община в България става коренно различна. Там няма престъпност (третия стълб на властта), няма медии, които да са по-силни от „Красиво Ветрино“, местното управление минава на страната на хората, защото вижда положителния ефект за едно умиращо преди това място. Така община Ветрино става пример за цяла България, че не хората или територията са ни виновни, а управляващите. Това е колосален удар за симулацията на управлението, което мисли, че е вечно. Те разбират, че чрез обикновените средства няма да победят, и за пръв път се обединяват заедно. Само тук можем да видим как ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ работят заедно и техните медии работят като едно. Те са готови на всичко само и само да премахнат тази Свободна България от картата на територията на сегашната ни страна. Започват да убеждават хората, че тук има самоуправство и – забележете – тези хора живеят добре, а в другата част на страната – не. Те са секта, те са лоши, те имат атомни бомби и ще унищожат другите. Имат частна армия и те определят правилата. Небивалици, които ги няма дори във фентъзи романите, се ръсят всеки ден и община Ветрино е основна тема в социалните мрежи. Няма още информация по „официалните“ телевизии и сайтове, защото се страхуват, че ще направят реклама в цялата страна и тотално ще загубят изборите. 

Дали има Ветринска република, или тава е Свободната България, за която всички мечтаем над 150 години, преценете вие. Искате ли да живеете в държава без мутри и мошеници и тарикатите да не са на пиедестал? Искате ли спокойствие, равен шанс и еднакви закони за всички? 

От вашия избор зависи вашето бъдеще! Нека цяла България стане като община Ветрино и в целия свят да се говори за Българското икономическо и социално чудо!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК