Управлението на държавата България е организирана престъпна група и това лесно може да се докаже по начина на организиране на атаката срещу Исторически парк и неговия изпълнителен директор Ивелин Михайлов. С нея става кристално ясно по какъв начин действа организираната престъпна група начело на държавата.

Как може да се унищожи всеки човек, бизнес или организация в България? Ще ви запознаем с престъпна схема, която работи безупречно – успяваме да я видим да действа нагледно като сериал на НЕТФЛИКС.

Разработена е от години конкретна процедура, която се използва от властимащите, погрешно е внушението, че това е прийом на ГЕРБ или ДПС. В цялата врътка са свързани медии, изпълнителна власт, организирани престъпни групи, както и висши политици.

Целта на перфектно разработената схема е заграбване на финансови потоци от Европа; тя е актуална с отпускането на първите евросредства у нас. Схемата показва как да се усвояват огромни количества държавни средства, всички евросредства, как да се заграбват големи имоти, парцели за строителство, бизнеси на хората, които отказват да си плащат рекет или направо да отстъпят от собствеността или бизнеса си.

Винаги се започва с медиен шум. Намира се един удобен бушон, който да разгласи някаква сензация, провокативна информация. Някой като Симон Милков, с голяма уста и без много задръжки, който става мегафон на дори нелепа информация, която да прикове общественото внимание. Това е едно журналистическо камикадзе – човек, компрометиран, който би трябвало да е в затвора, с висящи дела, с празен живот – толкова по-добре за поръчителите. Властите го държат над водата, а в отговор той е принуден да изпълнява поръчки. Пример за такива хора са ултрасите, криминално проявените от футболните агитки, които се използват за провокации, на протести и т.н. Това е едно журналистическо камикадзе – точно като Симон Милков. Той е пропаднал, няма какво да губи, всеки миг му е подарен... Този „журналист“ разпространява някаква скандална информация, която медиите, собственост на олигарси, които стоят зад правителството, планирано и очаквано подемат в хор, като го цитират. Усилват и озвучават всичко, повтарят го с големи и гръмки заглавия, докато започне да звучи правдоподобно. Това са медии, които се изявяват като „сериозни“, те пишат само за евроатлантически и демократични ценности (като вестник „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“, „Площад Славейков“ и др.). Те започват масово да цитират тази нелепа и провокативна информация. Не носят наказателна или етична отговорност, защото само цитират въпросния източник и въпросната информация. Източникът на провокативната информация никога не би бил техен автор, за тях той не съществува като субект. В наложената кенсъл култура нещо, което не влиза в техните стандарти, просто не съществува, то се заличава. Един престъпник – рецидивист, насилник над жени, е човек, който изцяло разрушава модела, прокламиран от тях. Вестник „Капитал“ никога не биха цитирали Симон Милков, Милков никога не може да работи в Медиапул... ако той говори против Иво Прокопиев, защото биха писали срещу себе си. Сега обаче те напоително се включват в хора. И тук прозира организираната схема. На провокатора му се организира пресконференция специално от една сериозна медия като Медиапул, за да има къде да се пусне сензацията. Как мислите, дали Симон Милков от Велико Търново може да работи в Медиапул и да пише там? Но когато Милков говори поръчкови нелепици, Медиапул услужливо е там, за да го цитира. След като е изстреляна провокацията в информационното пространство, започват да се пишат статии с гръмки заглавия на основата на цитирания Симон Милков, наричан за случая журналист и ютубър, а иначе просто един наркоман и престъпник. Заглавията са: Offnews – „Исторически парк или държава в държавата“, Медиапул – „Цялата държава си затваря очите за варненския анклав „Исторически парк“, Actualno.com – „Исторически парк става микродържава с паравоенна структура“, Капитал подкаст – „От туристическа атракция до въоръжена автономна територия“, „Афера“ пише за неправомерни действия срещу националната сигурност на държавата и има още по-гръмки заглавия.

„Капитал“ е най-злостен – в статии и подкастове вестникът сравнява Ивелин Михайлов и Исторически парк с индийска секта в САЩ, в която ръководителят на сектата отровил умишлено храната на местните жители със салмонела. Наричат парка Дисниленд на българската история със силно военизиране на общността чрез класическа Понзи схема. Публикуват се задълбочени разследвания на „Капитал“ с автор Йоан Запрянов, който признава във видео, че всъщност се интересуват само от корпоративния интерес. И как иначе? Вестник „Капитал“ е собственост на Иво Прокопиев – новия енергиен бос, който строи поголовно фотоволтаици, вятърни паркове и завод за зелен водород. Всички тези гръмки заглавия настройват публиката и я форматират. Публиката очаква възмездие, за да бъде обслужено нейното чувство за справедливост. Подготвя се почвата службите, институциите и органите на държавната принуда да излязат на сцената, защото вече е създаден подходящият публичен образ. Потърпевшият човек или бизнес е вкаран в обяснителен режим – той трябва да доказва, „че няма сестра“. В това време никой не се интересува дали това е вярно, никой не се интересува от фактите, а само от това, което се тиражира масово и гръмко. Публиката е жадна за зрелища, след като е налапала куката. Тя дори очаква възмездие. Обществената нагласа е, че щом го развяват по медиите, значи „там има нещо нередно“. Сцената е подготвена за действие.

Логично започват проверки, службите нападат, държавната машина се задейства, започва институционален тормоз. Целта на проверките е да се оправдаят показни арести, които да създадат впечатление у публиката, че има проблем. Чрез това се цели да се сплаши човекът, семейството му, хората, с които работи. По този начин затормозяват бизнеса му. Хората и да знаят, че е невинен, започват да се притесняват, защото, като виждат, че властта се занимава с него, и не искат „да се набутват между шамарите“.

И така, първо, имаме един идиот, който вдига шум и съобщава „сензационна“ провокативна информация. Никой не се интересува какъв е този човек, дали е престъпник, дали може изобщо да му се вярва, какви са неговите мотиви, дали „информацията“ е вярна – важното е, че тя звучи сензационно и веднага грабва вниманието на публиката. Тя веднага забравя всичките си проблеми и очаква своето зрелище. Второ, идват медиите „тежките официални медии“, медийни групи като „Икономедия“ с вестниците „Капитал“ и „Дневник“, „Медиапул“ и свързани по интереси с тях като „Площад Славейков“, „Актуално“, „Афера“, отново свързани с финансови потоци или зависимости. Те дружно разгласяват „новината“, но не поемат отговорност за информацията, а „само цитират“ и не носят отговорност за верността й.

Връзката между идиота и въпросните медии съществува, но не е видна за публиката. Връзката се казва Димитър Енчев от инвестиционния фонд CWP и техният проект за най-големия вятърен парк на Балканите в общините Ветрино и Вълчи дол. По този проект фондът, Енчев и висши политици от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, както и олигархът с интереси във ВЕИ Иво Прокопиев са се приготвили да приберат няколко зелени милиарда по Зелената сделка, защото Европа ги плаща. Проектът се бави заради отпора на местната общност във Ветрино и Вълчи дол и „непокорният“ общински съвет, който е заел страната на несъгласните. Моторът на икономическото развитие във Ветрино, където отпорът започва и е най-яростен, е Исторически парк и неговият изпълнителен директор Ивелин Михайлов. Паркът е най-големият инвеститор в общината, развива туризъм там, предприемаческа школа и справедлива среда, като увлича все повече поддръжници. Точно тези хора стоят на пътя на проекта и зелените милиарди от Европа.

ВРЪЗКИ И ФАКТИ

Вестник „Капитал“ редовно пише статии против Исторически парк и Михайлов, които пречат на зеленото бъдеще на страната. В статиите те наблягат на това колко добър е този вятърен проект. През 2022 г. екип на „Капитал“ отива при Ивелин Михайлов и в разговора си признават, че са там заради вятърния парк във Ветрино. В този разговор журналистът на „Капитал“ Йоан Запрянов посочва, че се интересуват само от фирмения интерес. Именно той е в крещящо противоречие с интереса на местните жители, които рискуват да загубят всичко. Димитър Енчев е пръв и чест гост в подкасти на „Капитал“ за зелената енергия. „Капитал“ организират през юни 2023-та в Златни пясъци събитие – „Капитал градове“, на което чертаят зеленото бъдеще на Варна, колко този регион ще спечели от зелената вятърна енергия с единствен „зелен“ участник – Севда Йончева-Кумитски – вицепрезидент за България на CWP и управител на „Добротич уинд“, собственост на CWP – фирмата, през която искат да строят вятърния парк във Ветрино и Вълчи дол. На събитието „Капитал градове“, което е уж за зелена енергия, са „изпрани“ заводите в Девня – 7 на брой в рамките на града, които горят несортиран европейски боклук. Вместо да бъдат заклеймени, че тровят района, ги изкарват отличници. На това събитие на „Капитал“ острието по енергетика Евгени Ахмадзай фамилиарничи със Севда Йончева и със страшна сила лъсва фактът, че

„КАПИТАЛ“ ВСЪЩНОСТ ЗАЩИТАВА САМО И ЕДИНСТВЕНО КАПИТАЛА

Грандиозният вятърен проект изобщо няма грижа за интересите на местните жители, тяхното здраве и безопасност или пък местната икономика, която би загинала заради корпоративния интерес.

Става кристално ясно, че Димитър Енчев от CWP е в основата на тази поръчка, от която има огромна и непосредствена полза. Кой знае, може да е заложил и з..ника си в това.

Понеже отпорът продължава и проектът все така се бави, а от това губят пари, Димитър Енчев започва да действа на ниво подземен свят и местни престъпни групи. Активизира местните бандитски структури и те започват да тормозят хората, които пречат на проекта му. Налице са свидетелства за заплахи за физическа саморазправа с Ивелин Михайлов и семейството му, за палежи на техника и сгради – така започват да унищожават бизнеса.

ПОЛИЦИЯТА НЕ РЕАГИРА. ЗАПОЧВАТ И УСИЛЕНИ ПРОВЕРКИ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ

Започват почти едновременно ДАНС, Прокуратура, Икономическа полиция, НАП, ДНСК, Инспекция по труда и пр. Следват разпити, разкарвания, ровене и пращане на документи – разход на време, усилия и нерви, които се отнемат от бизнеса и работата на човека.

В същото това време човекът и неговият бизнес е атакуван и от медиите, които усилено създават необходимия образ, и логично и веднага при него нахълтват службите, които извършват показни арести, проверки от всички институции и органи. Благодарение на тази cancel култура, в която живеем, той е отритнат от обществото, от бизнес партньорите си, от приятелите си, няма кой да се застъпи за него – без значение дали е прав или не. Бизнесът му е унищожен, физически може да бъде унищожен, гниейки в ареста с месеци или дори с години. Обявен за обществен враг №1, самият той е сринат като имидж, като психическо здраве – негово и на семейството му. Така цялото негово имущество, бизнес, имоти и пр. преминава в ръцете на победителя. И това се случва вече многократно и ще продължава да се случва. В свое интервю за подкаст на онлайн изданието на „Капитал“ Йоан Запрянов казва:

„Мислех, че съм ги довършил още с първата статия“. 
Да, ама не. Доброто понякога има юмруци.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК