Преди много години България е била пред огромна заплаха. Светът около нея е горял в огъня, запален от Монголската империя, като в същото време дългогодишният й враг Византия е бил в съглашение именно с монголите, а за капак на този убийствен тандем тогавашният български цар е бил сакат и немощен и не е проявявал грам грижа за народа си. Болярите пирували и нехаели за проблемите на българите, монголите плячкосвали, убивали и отвличали жените и децата, а обикновеният човек не можел да направи нищо и проклинал своята жестока съдба. Тогава се появява един смел водач на име Ивайло, който повежда народа и успява да победи трите най-силни армии по това време – монголската, византийската и българската. Той вдъхва вяра на обезверения български народ и му дава шанс да извоюва свободата си. Между другото, той е бил родом от района около крепостта Овеч, която днес се намира в град Провадия. Именно на това място се е възродило желанието на хората да пожертват живота си, но да не дадат свободата си, и те постигат немислими победи. Тогавашните хронисти пишат, че нищо не можело да се изправи срещу армията на Ивайло. Бойците му със своя жар и устрем направо са смилали най-добрите армии на тогавашния свят.

Това е силата на духа, това е силата на българския народ! 

Днес, 750 години по-късно, ние се намираме в подобна ситуация. Нашата държава се разпада, защото е управлявана от хора, които нямат умствените възможности и куража да се изправят срещу света в името на добруването на народа си. Подобно на тогавашните боляри те пируват, ограбват обикновените хора и унищожават ресурсите на страната ни. България е в тотален разпад и всяка част съществува сама за себе си, като всичко сплотяващо е тъпкано и потискано. Именно в един такъв момент група родолюбиви българи решават да направят Исторически парк, който да покаже, че в разрухата може да се сътворят и чудеса. Той става прекрасен и спира дъха на всеки, който го посети. Българите си възвръщат самочувствието, а чужденците започват да ни уважават.

Един на пръв поглед невъзможен проект е осъществен само от обикновени хора, които са водени от едно-единствено нещо – любовта към майка България. 

Датата, на която Исторически парк отваря врати, се превръща в знакова за най-голямото събитие в новата ни история, което отбелязва новото начало на нашата държавност. За пръв път в последните години отново започна да се заражда вярата ни, че в нашите вени тече една особена кръв на бойци, които не признават поражението, които ще минат през огън и вода, но ще направят така, че предците и децата им да се гордеят с тях. Това е и причината събитието да се казва „Ново начало“, защото именно то връща вярата и увереността в себе си и в своя народ на всеки български гражданин, във вените на който тече поне капка българска кръв. 

Защо са нужни съборите? 

Още от дълбока древност хората са се научили, че когато се събират заедно, те започват да усещат сила, която им дава възможност да променят всичко в своя живот. Събирането ни показва, че не сме сами и колкото повече хора има около нас, толкова по-голяма става нашата увереност. Винаги, когато има чужд завоевател или се извърши метеж в държавата, първото нещо, което се забранява, е събирането на много хора на едно място, защото, когато те усетят силата от заедността, могат да решат да се възползват от нея и да си върнат правата. Силата на събора е огромна и веднъж появила се, тя не може да бъде спряна. Това е причината през последните 35 години да се прави всичко възможно да се ограничат събиранията на хора, които милеят за българското, като инструментите тук са различни. Плаща се на псевдоинтелигенти, които започват да пишат и оплюват всичко българско и родно. Медиите, които са под контрола на управляващите, пускат информация в посока, противоположна на българските събори – рекламират се концерти на чужди изпълнители, технопартита, създава се чалга култура, която рекламира ядене, пиене и любовни драми, създава се култ към чужди дестинации, набира популярност фентъзи културата, за да отведе хората в една паралелна реалност, която никога не е съществувала и не може да ги обедини, когато са заедно. За съжаление, тези инструменти работят перфектно, когато зад тях стои държавата. Нейната роля е да се грижи за единството на народа и тя държи Министерството на културата, което има именно тази задача, да сплотява и обединява хората. Няма частен бизнес, който да го прави, защото там предимно се гледа печалбата и се гони личният интерес. В случая с Исторически парк се получава едно огромно изключение, защото той играе ролята на Министерство на културата и прави така, че да съчетава в едно и предприемаческата инициатива, и да е онази слепваща връзка, която държи народа единен. 

Защо да дойда точно сега и да посетя събора „Ново начало“?

Исторически парк вече 5 години се бори с властта. Няма друга организация, която да е изкарала толкова дълго време и да продължава да се развива и съществува. Още от началото срещу него беше подета кампания от олигарха Иво Прокопиев и неговата медийна машина, предвождана от вестник „Капитал“, като те предизвикаха редица проверки и направиха така, че посещаемостта беше нищожна. Само няколко месеца след това в целия свят плъзна ковид пандемията и на 14 март 2020 г. паркът беше затворен от държавата, като не е получил и един лев държавни средства, за да може да изплаща заплатите на хората, които работят в него. Не беше достатъчна модерната чума, но тук отново имаше атака от вестник „Капитал“, който заедно с депутата Георги Андреев и местен престъпник се опитаха да присвоят обекта. Единствената спокойна година беше 2021 г. и след това дойде невиждана буря. През 2022 г. международна организация, която е известна със своите престъпни методи, реши да строи ветрогенератори на териториите в съседство на парка. Това би означавало край на проекта и унищожение на цялата община, в която той се намира. Започнаха епични битки, които продължиха през 2023 г., продължават и през 2024 г., като техният апогей бе достигнат през април тази година, когато властимащите искаха да арестуват изпълнителния директор на парка, за да пречупят борещите се срещу поставянето на ветрогенераторите. В този момент се видя, че ние не живеем в правова държава и овластените могат да затворят всеки предприемач и да унищожат сътвореното от него. Това означава, че в България никога няма да има големи проекти и българските предприемачи няма да имат желание да инвестират и да се развиват на наша територия.

Именно това осъзнаване принуди хората, които са дали сърцето и душата си в парка, да влязат в политиката, за да могат да защитят не само своя, но и труда на всички истински българи, които продължават да се борят и милеят за Родината – въпреки всички трудности и беди, създавани от родните управляващи. 

Репресията и натискът от страна на управляващите са смазващи, но това не попречи на тези български герои да успеят. В името на сътвореното и на своя народ те направиха чудеса и успяха да пречупят всички бариери, които бяха изправени срещу тях. Те успяха да влязат в парламента и да дадат вяра на изстрадалия български народ, че нещо добро може да се случи. Те не взеха пари от никого и не продадоха своите обещания, след като преминаха бариерата. 

Сега вече борбата е на живот и смърт, затова те имат нужда от подкрепата на своя народ.

В предстоящата битка е хубаво да се види, че имат народната подкрепа, затова е нужно да се съберат 100 000 души на едно място, за да се демонстрират силата, единството и непоколебимостта в предстоящата борба. 

Има ли по-добро място за събиране от един събор? 

Истината е, че няма. Събирането на протести е изтощаващо психиката действие. Да, нужно е в определени моменти, но е изтощаващо. Съборът е противоположното събитие. Пак събира хората и отправя послание, но в същия момент представлява зареждащо изживяване, което дава сила и увереност на всички участващи. Той носи положителната енергия на причината за неговото създаване и празнува успеха. По време на събитието хората са като включени в един огромен енергоизточник, който зарежда всеки с вяра, сила и увереност в бъдещето. Колкото е по-голям броят на участниците, толкова по-голяма е силата, която всеки от тях придобива. Това е причината всеки от вас да дойде и да усили тази енергия за себе си и за другите. Така ще помогнем на идеята, ще помогнем на себе си, ще помогнем и на нашите събратя, които ще присъстват на събитието. 

Нужен ни е само един събор от 100 000 души и ще променим бъдещето на България. Енергията от него ще бъде използвана в дългата и трудна борба, благодарение на тази енергия ще имаме силата да издържим до следващия събор и следващата победа. Борбата е дълга, затова ни е потребна всяка възможност, която ще ни даде сила да я спечелим. Оттук нататък е нужно да си върнем съборите и да ги направим задължителни в нашия календар. Те единствено гарантират, че сме българи и народ. 

Очакваме ви на 22 и 23 юни 2024 г., за да поставим заедно истинското ново начало в историята на нашия народ! Вярваме във вас!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК