В днешния свят се наблюдават множество разнообразни видове пристрастявания и зависимости – от уж по-безобидните като телеманията и киноманията (т.е. гледането на сериали и филми), видеоигрите, интернет и социалните мрежи, през привидно по-леките като тютюнопушенето, чревоугодничеството и порнографията, та чак до по-тежките като хазарта, алкохолизма и наркоманията. Но независимо от хилядите проучвания по темата, се пропуска разглеждането на една от най-тежките зависимости и форми на пристрастяване, а именно тази към финансите. Липсата на разбиране по въпроса създава грешното предположение, че постигането на финансова свобода и успех в живота е свързано единствено с извършването на определени правилни стъпки. За жалост наличието на пристрастяване по отношение на финансите се проявява като котва, която не предоставя възможност на човек да напредне и дори го завлича все по-дълбоко с всяка изминала година. Ето защо е от изключителна важност да се добие правилна представа за същността на финансовата зависимост, тъй като първата стъпка за преодоляване на всяка една зависимост е нейното разпознаване и осъзнаване.

Един от най-разпространените симптоми на финансовата зависимост е неконтролируемото харчене и невъзможността да се направи правилна оценка за действителната възможност да бъдат покрити определени разходи. Естествени последици от това поведение са хроничният недостиг на средства и постепенното затъване в дългове и финансови ангажименти, за които лесно се намират външни причини и извинения. Крайната форма на тази зависимост може да започне да се проявява чрез вземане на бързи кредити и заеми от познати, забавяния на плащания и неспазване на поетите ангажименти, както и в по-тежката си фаза под формата на лъжи и кражби – било то от близки и познати, или чрез проява на измами и обири на непознати.

С други думи, затъването и резултатът, към които тази зависимост води, не са по-различни от тези, които се наблюдават при тежката пристрастеност към наркотиците, алкохолизма или хазарта – с тази разлика, че при финансовата зависимост не могат да се забележат толкова лесно външните белези на пристрастения човек. Тоест той или тя могат да изглеждат напълно нормални, като всички останали хора, а поведенческите маркери спокойно биха могли да бъдат възприети като нещо обичайно. Все пак според хората няма нищо лошо в това човек да си угажда от време на време, а и в крайна сметка мотото „аз го заслужавам“ бива все по-успешно пропагандирано чрез разнообразни семинари, обучения и книги.

Обичайно, като възникването на всяко друго пристрастяване, и при финансите нещата започват по невинен и на пръв поглед непринуден начин. Човек си позволява да има нещо, да разполага или да консумира, без в действителност да може да си го позволи спрямо изработеното към съответния момент. Капиталистическият икономически модел и огромната му маркетингова машина, която ефективно провокира реализиране на покупка, както и лесният достъп до заемен капитал чрез банковата система са не по-малко покваряващи от масово разпространените и с лесен достъп алкохол, наркотици, хазарт и порнография. 

Когато към всичко това се добави и идеята за богатство и успех, както и стилът на живот на елита и аристократичното общество, то появата на изгарящо желание за развитие в тази посока има логичен резултат. Същевременно липсата на правилна преценка и самоконтрол по отношение на финансите – дължаща се на изградените погрешни вярвания, липса на подходяща среда и незначителните последствия в самото начало – води до плавно и постепенно навлизане в тази изключително пагубна зависимост.

Един от най-добрите методи за правилна преценка на действителната ни финансова възможност е съобразяването – нашите разходи да са изцяло съобразени с действителните ни приходи и да не надвишават 70% от тях, както ни учат и книгите за работа с финансите като „Най-богатият човек във Вавилон“. Очевидно придобиването на имот или автомобил би изисквало да се реализират и съберат достатъчно финанси, преди да се предприеме действие по посока на съответната придобивка. С оглед настоящите му доходи на един човек този резултат може да му се вижда твърде далеч в бъдещето, поради което поемането и изплащането на заем в тази посока звучи напълно невинно, а и все пак заемите не се възприемат по същия начин в обществото, както е при наркотиците.

В Библията е казано: „Каквото посее човек, това и ще пожъне“. Или с други думи, умението да се съобразяваме с действителните си възможности е от изключителна важност заедно с прецизната дефиниция на заслуженото – всичко това може да ни защити от потенциалната опасност да създадем финансова пристрастеност, изпълнена с мимолетни проблясъци на щастие, вместо да изпълним живота си със смисъл, удовлетвореност и благоденствие.

Когато човек вече е навлязъл дълбоко в разнообразие от финансови зависимости, които дълго време е изграждал, е много по-трудно да се откаже от живота, който води, и да започне отначало, признавайки невъзможността си да покрива стандарта на живот, който текущо води.

Една от най-големите заблуди, свързани с действителните финансови възможности, идва от предварителното консумиране на финансите, които се очаква да бъдат реализирани вследствие на извършването на определена работа и успешното осъществяване на даден проект. За пример – когато се изгражда даден бизнес, той не може да доведе до разпределяне на печалба или резултати, преди да е осъществен и в действителност да е довел до този резултат. Често обаче, на база предварителните очаквания и планировка, се правят отчисления, които се консумират, без да се изчака осъществяването. Причината са недостигът на средства в съответния момент и погрешното вярване, че това отчисление е заслужено – независимо че крайната цел все още не е осъществена.

Абсолютно по същия начин стои въпросът и с кредитирането – човек ползва пари напред, преди да ги е заработил, с идеята, че предстои да ги изработи, и ги употребява в момента, тъй като стандартът му на живот го изисква или защото желанията му изискват финанси, с които не разполага към настоящия момент.

От друга страна, съществува погрешно възприятие за това какво „нормално“ би трябвало да си позволява един човек. Това води до неправилното предположение, че няма изход, няма избор и трябва да се влезе в преразход. Когато обаче бъде взето категорично решение от един човек да се съобразява на 100% с действително произведената заработка, биха могли да се намерят изключително много варианти за понижаване на разходите; дори разходите за подслон биха могли да бъдат сведени почти до нула, намирайки начин да се живее с повече други хора на едно място или дори гостувайки някъде, докато се работи за осъществяване на приходи, които да позволят необходимото за покриване на всички разходи. Дори ако човек тепърва започва да работи в определена област и все още няма нужните познания, за да може да си осигури все пак някакъв приход от нея, той би могъл да работи допълнително почасово, за да успява да си покрива разходите, които текущо прави.

Един от най-лесните начини за установяване на погрешното поведение по отношение на тази зависимост е воденето на пълна финансова отчетност за всички ежедневни транзакции, свързани с приходи и разходи. На база на тази стриктна отчетност може да се установи действителният паричен поток, постъпленията, които човек има, както и да се съобрази техният източник. Тук особено важна е точната преценка, доколко те са свързани с действителната заработка или са плод на потенциален бъдещ резултат, както и доколко разходите и стандартът на живот, който един човек води, отговарят на изработеното и заслужено финансово положение.

Както и при всички други зависимости вероятността за самостоятелното осъзнаване на един човек, че има финансова зависимост, е изключително малка, тъй като обичайно проблемът се търси в друга, различна посока – било то свързана с ниския доход, икономическата обстановка или скъпия начин на живот. Липсата на отчетност и съобразяване с действителната заработка допълнително подхранват тази самозаблуда, докато с напредване на годините обстоятелствата се влошават все повече и повече. Неизменно идва момент, когато огромният проблем на такъв вид пристрастеност започва да се проявява и става много по-трудно тя да се разреши и излекува. Ето защо от изключителна важност е да се започне работа по финансовия план и така да се достигне до истинска финансова свобода и живот, изпълнен със смисъл и удовлетвореност!