Има нещо сбъркано в нашия свят, в който 1% от населението притежава 99% от световното богатство. Има нещо сбъркано в държава като САЩ, в която живеят по-малко от 5% от световното население, което потребява повече от 25% от световните ресурси (колкото Китай и Индия взети заедно) и произвежда повече от 30% от световното замърсяване. Как стигнахме до тази пропаст между богати и бедни? Възможно ли е някой да печели от бедността? Може ли бедността да бъде планирана? Да бъде поддържана, усилвана? Как става това? 

Бедността, оказва се, е бич и той се намира в ръцете на корпорации, управляващи държави, които са с амбиции да притежават и управляват света. Бедността е просто един инструмент, с който те постигат сатанинските си цели. 

УПРАВЛЯВАНАТА БЕДНОСТ – КАК И ЗАЩО ?

Простият отговор е чрез обогатяването на малцинството за сметка на мнозинството. Днес разликата между бедни и богати е два пъти и половина по-голяма, отколкото преди само 50 години! Това разделение се наблюдава не само между държавите, но и в обществата вътре в тях. В България повече от половината население е бедно и се говори дори за „работещи бедни“, „енергийно бедни“ и т.н. Бедността се създава и управлява целенасочено, защото бедните са зависими, лесно управляеми и под контрол. Ако говорим за бедни хора, се експлоатира техният труд, а ако говорим за бедни държави, се експлоатират и заграбват техните ресурси и природни богатства – петрол, въглища, злато и ценни метали, диаманти и редки елементи, включително вода, вятър, слънце и земя – ресурси, които представляват интерес за големи корпорации, главно базирани в САЩ, но с филиали по цял свят. Заграбването на територия и ресурси е най-разпространеното престъпление в човешката история от 3000 години насам, в една човешка култура, в която за ценностите съдим по богатството. 

Всяка от съществувалите империи се е разширявала, за да завземе нови територии и съответно да заграби техните богатства, както и да експлоатира местното население. Колонизаторските войни са били средство за забогатяване за Испания, Португалия, Франция, Германия, Англия, Холандия.

Всичко това е било оправдавано с разпръскване на цивилизацията, културата или религията. Всички сблъсъци, всички войни между държавите, включително тази, която в момента тресе света, винаги са били и са за ресурси или за територия и богатства. За последните 30 века човечеството никак не е пораснало до висотата на идеята да не се избива взаимно в опит да заграби повече. Простичката истина е, че това е било, е и винаги ще бъде само едно – грабеж, т.е. престъпление, както и грях според всяка религия. 

След Втората световна война, след повече от 70 млн. човешки жертви на пръв поглед с империите е свършено, няма и императори. Но само на пръв поглед. След горещите войни бизнесът работи чрез нарастващи по мощ корпорации, базирани в САЩ – държавата, спечелила най-много от военните конфликти на миналия век. Ражда се и се налага американската мечта за богатство, както и идеята, че което е добре за бизнеса и за Америка, значи е добре за света. Така алчността започва да се преподава в училищата по икономика и бизнес и в университетите, в Харвард, като преобладава и в заседателните зали, където се вземат управленски решения. 

СВЕТЪТ ЖИВЕЕ, ЗА ДА Е БОГАТА АМЕРИКА

Организации като Световната банка, Международния валутен фонд, Организацията на обединените нации – получастни структури, създадени в САЩ и обслужващи техните интереси, с чудесно звучащи принципи, цели и мисия – да възстановят разрушена Европа и да помогнат на развиващите се страни, всъщност се превръщат в инструменти за грабеж. Това, което продължава да се извършва в света, е същото, което се е извършвало от 3000 години насам – заграбват се ресурси, и то по добре познатия стар начин, само че днес това се казва помощ за развиващите се страни, разпространение на демокрацията, борба за човешките права, зелена сделка, климатични промени и пр. И няма никакво значение, че днес няма империя – има държава, която действа като такава. И няма значение, че днес в света няма император – има негов еквивалент – малцина управляващи и притежаващи най-големите корпорации в света, чрез които контролират американското правителство, а чрез него поставят под контрол всички останали правителства. Именно САЩ е непрекъснато разширяваща се империя, която има интереси във всяка точка на света. Тя е световен полицай №1 и въздава справедливост, от която накрая има изключително и само полза. Няма значение дали в Белия дом седи демократ или републиканец – Америка се разширява непрестанно и при двата режима, защото се контролира от корпокрацията – днешния император. Всъщност хората в правителството на САЩ идват точно от корпоративните среди чрез система, наричана „въртяща се врата“, при която от средите на висшия ешелон на корпорациите се излъчват ръководни кадри за всички държавни институции, министерства и управляващи органи – всички. Така са гарантирани интересите на корпокрацията на всички нива на управлението.

СИСТЕМА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ УБИЙСТВА

Набелязва се държава, която притежава ресурс, който корпорациите искат. На нейния президент или правителство се предлага да се отпусне заем от Световната банка, с който се плаща на „чуждестранен инвеститор“ да построи голям промишлен обект – например летище, индустриален парк, вятърна електроцентрала. Предлагат се разчети, които показват как икономиката на развиващата се държава ще процъфти. По правило тези прогнози обхващат следващите 20-25 години и съдържат нереални и раздути числа за икономически просперитет. Пристигат американски корпорации, водени от инженерни фирми и други, свързани с тях, и строят неща, които не са от полза за обикновените хора – те не получават работни места там, защото не са образовани, не могат да си позволят да ги ползват, защото са скъпи. Но те са тези, които изплащат огромния дълг за тях. Лихвите текат, а икономиката й така и не се подобрява. Следва нов заем и следващ такъв, и следващ такъв за нови инфраструктурни проекти. В столицата на държавата могат да се видят небостъргачи, лъскави сгради, луксозни пространства, разцвет и да се повярва, че тази държава е богата и хората й живеят добре. Цялата концепция да се инвестират огромни парични средства в инфраструктурата и развитието на тази страна не работи за премахването или дори за намаляването на бедността. Работи единствено да направи инвеститорите и шепа местни хора по-богати и по-могъщи за сметка на останалите. Те са изнесли парите си в чужбина, купили са имоти в някоя слънчева страна, имат сметки в швейцарски банки и ако нещо се обърка, просто напускат страната. Схемата със заемите се повтаря, докато държавата потъне в дългове, които повече не може да изплаща. Тогава идва добре облечен мъж и казва, че след като вече не може да плаща дълговете си, държавата трябва да даде петрола си на ниска цена или златните си находища, или да гласува в полза на САЩ в ООН за военна инвазия, или да изпрати войски в подкрепа на САЩ на място като Ирак... Когато държавата потъне в дългове и обеднее дотам, че няма пари и възможност да поддържа собствените си системи като водоснабдяване, здравеопазване, образователна система, пенсионна система и др., икономическият убиец се връща и спокойно предлага нов заем от Международния валутен фонд, който предлага да отпусне пари, но при условие, че държавата приватизира някоя от тези системи, например здравеопазването си. „Чуждият инвеститор“ оправя системата, след което здравните услуги рязко поскъпват и стават недостъпни за обикновените хора. Или пък „чуждият инвеститор“ изгражда супермодерен вятърен парк, след което продава електроенергията на държавата на баснословни цени и токът за населението става невъзможно скъп. Натрупването на неизплатим дълг никога не е грешка – това е политика и всички много добре знаят какво се случва! През цялото време хората мислят, че САЩ строят и помагат, и никога не научават истината. Ако в държавата бъде избран президент, който не желае да дава ресурсите и богатствата на народа си на чуждите корпорации, един ден с него се свързва приятен мъж, който му казва нещо такова: „Поздравления, г-н Президент! Сега искам да Ви напомня, че мога да направя Вас и Вашето семейство много богати, ако играете моята игра. Или мога да се погрижа да Ви изхвърлят от кабинета, или да загинете при трагични обстоятелства, ако решите да изпълните предизборните си обещания...“ Когато не успеят да корумпират хората, те ги отстраняват от власт чрез организирани протести и политически скандали. Ако това не сполучи, следва самолетна катастрофа, внезапен инфаркт или нещо друго. А ако и това не успее, пращат американската армия, която влиза, за да гарантира спазването на човешките права или за да открие опасно оръжие, което така и не се намира, но пък заграбва безплатно злато, петрол или друго, както се случи в Ирак.

Вземат парите на хората, дават им ги назаем, за да обогатят собствените си корпорации, а след това използват дълговете, за да ги поробят и да заграбят ресурсите им. Системата, която прави това възможно, работи и еволюира от поне 50 години под благосклонния поглед на всички международни съдилища, СБ, МВФ, ООН, НАФТА, БАФТА и прочие, обслужващи интересите на САЩ. Това е държавата – най-голям длъжник на планетата! Но времето им на световен хегемон изтича.