Обикновено когато се говори за инвестиране, е нормално човек на първо място да си помисли за печалби и доходност. Правилното инвестиране е начин, по който свободните ни средства или достъпността ни до такива могат да бъдат използвани да допринесат за подобряването на страната, а неправилното им използване би ни довело до зависимост и труден живот. Ето защо е важно да разбираме правилно как инвестициите влияят на средата – в кои случаи могат да са в наш интерес за постигане на свободно развитие и щастлив живот и кога ни обричат на безцелно съществуване в съвременното икономическо робство.

За да вникнем в по-голяма дълбочина по този въпрос, нека да разгледаме популярния, широко пропагандиран и вече наложен модел – инвестиране в големите западни компании и чуждата икономика като цяло, докъдето имаме свободен достъп през „урегулираната“ фондова борса и „лицензираните“ инвестиционни посредници. 

За пример, инвестираме 10 000 $ в акции на Apple, разчитайки компанията да продължава да генерира добри резултати и така да спечелим някаква доходност. В същото време компанията произвежда своя продукт в отдалечен регион на света, където разходите й за работна ръка са възможно най-малки, докато патентите и специализираното ноу-хау, които вървят със самото производство, остават собственост на страната, в която компанията се развива – в конкретния случай САЩ. И така за 10-годишен период от време ние сме се превърнали в сериозни ползватели на продуктите, които компанията реализира, като харчим пари за техния часовник, купуваме си слушалки от тях, ползваме техния телефон, таблет и лаптоп. Така чуждите компании прибират цялата печалба, а потенциалната доходност от инвестираните средства в тях е нищожна в сравнение с ефекта и последствията, които остават за нас. С други думи, ние ставаме все по-зависими от технологиите, които те разработват, без това да оказва някакво значително подобрение върху нашия живот. Направените разходи за подобен период от време надхвърлят значително вложените средства в компанията, както и потенциалните печалби, които бихме реализирали, като в същото време те ни правят по-зависими и ограничени. Това е така, защото достъпът до самите технологии е наличен само докато сме удобни спрямо желанията на тези, които ги контролират, и съответстват на политиката, която те са длъжни да водят спрямо местното ниво, в което компаниите се развиват.

Подходящ пример е ситуацията с Русия – страна, притежаваща огромно количество ресурси, разнообразни полезни изкопаеми, мащабни финансови средства и изключителен човешки потенциал. Независимо че Русия е имала и продължава да има възможност да продава мащабни количества от своите ресурси, на нея й се налага да потребява външни продукти и организирани отвън системи, достъпът до които изведнъж бива преустановен с цел да се наложи волята на чуждите управляващи. Причината за това е, че ресурсите не са организирани на местно ниво така, че да добавят стойност в самата държава, благодарение на което тя да има свободата да взима собствени решения, както и да генерира постоянни парични потоци във времето като резултат от употребата на собствените си продукти и тяхната ефективна организация.

Ето защо липсата на местни и собствени производства и локално организирани решения за потребление на нашите собствени ресурси ни обрича да бъдем икономически донори и роби на системи и политики, които са удобни за другите държави и подходящи за благоденствието на тяхното население. Не е трудно да се наблюдава бурната намеса на западните „демократични“ държави в политиката на по-слабите от тях, като се пропагандира нуждата от облагородяването на тези нови територии или избавлението им от местните управляващи. Всъщност леснодостъпният капитал превръща западните компании в новите собственици на съответните „колониални“ ресурси; контролираният от тях модел за обединение на капитала на обикновените хора, в комбинация с липсата на достъпни алтернативи за вложенията на нормалния човек, създава нужната убеденост, че те са единствената алтернатива, която би могла да осигури подобрение на живота на местните хора.

Удобно, извън общественото внимание остава въпросът, че всичко това става за сметка на свободата и ограничения потенциал за мащабно развитие на икономически завладяното население. При това не се забелязва ограничение за различни предприемачески инициативи, стига те да са малки и да не създават сериозна заплаха за прилагането на западните политики и ценности. Въпреки това ежедневно ставаме свидетели на заличаването на малкия и среден бизнес, който бива прегазван от големите вериги, чиито притежатели разполагат с нужния мащаб и достъп до капитал, който могат да си позволят да организират и ръководят. А когато дадена инициатива стане по-голяма или породи потенциална заплаха за политиките на хората от статуквото, целият държавен апарат, контролираните социални мрежи и огромната машина, бълваща регулярна медийна пропаганда, биват впрегнати в посока изтриване, обезличаване и очерняне на имиджа и стойността на действащите в съответната посока общности и хора. Разбира се, това се случва само ако не е подходящо компанията да бъде придобита, което се наблюдава при редица компании, които в даден момент са станали по-големи и биват закупени, с цел да бъде усвоено тяхното ноу-хау, и така да се запази статуквото.

Ето как възможностите за инвестиране постепенно биват ограничавани, като финансово подхранваните „съветници“ на западната идеология чрез форуми или медийни структури успешно насочват ресурсите на обикновения човек към подходящи за целта индексни фондове и западни компании в урегулираните от самите тях пазари. С други думи, местната икономика бива превзета с ресурсите на самите местни хора, които оперират на местно ниво, поради неразбирането и неяснотата къде и как да насочат своите капитали, така че да се постигне свободно развитие и икономическа независимост, вместо източване на ресурси и капитали в посока навън.

Подобряването на страната чрез инвестиране изисква масово обединение и правилно организиране на финансови средства на местно ниво, за да се постигне нужната добавена стойност за синергично нарастване на полезността за самите обитатели на съответните местни общности. На практика по този начин ще се осигурят продукти и услуги, предназначени да бъдат потребявани от самите вложители, подпомагайки ги в тяхното развитие и повишавайки стандарта им на живот, като в същото време печалбите са отново реинвестирани на локално ниво. Това неминуемо ще повиши благосъстоянието на самите хора, ще повиши цените на техните недвижими имоти, ще направи живота на съответните места по-привлекателен и същевременно достъпът до капитал на местно ниво ще бъде значително по-висок, тъй като банковата система и кредитните институции са склонни да осигуряват финансови средства при наличие на устойчиво развиващи се региони и достатъчно високи стойности на активите, които хората притежават.

По този начин самите региони ще търпят бурно развитие, като инвеститорите ще генерират многопластови печалби, без да е необходимо да се гледа директната възвръщаемост под формата на дивиденти. Ще реализират косвени печалби от подобрената инфраструктура, повишения стандарт на живот, използването на висококачествени продукти от местни производители. Към този непрекъснато нарастващ многопосочен ефект се добавят и нарастващ интерес за преселване на външни за общността хора, възможности за достъп до по-добра образователна система и развитие на подходяща среда за младото поколение – среда, насочена към съзидание и обединяваща подкрепа.

Действащ пример за подобно решение, което вече дълги години успешно бива организирано на местно ниво в България, е община Ветрино. Тук повече от 10 години са видни на практика резултатите от подобен тип обединение на обикновените хора, спомагайки за реализирането на мащабни проекти от категорията на Исторически парк и същевременно облагородявайки едно населено място като село Неофит Рилски. Това води до значително повишение на благополучието на цялата общност и живеещото там население.

Именно способността да се направи ефективно организиране на инвестициите в развитието на местната икономика дава възможността за постигане на повишена добавена стойност за региона и по този начин постоянно да се ускорява интересът за преселване от региони със западащо качество на живот, какъвто проблем се наблюдава масово в големите градове. Това е начинът да се осигури паричен поток, който да върви завинаги вследствие от изградените локални предприемачески дейности, които да осигурят процесите по организиране, създаване и разпространение на разнообразни видове продукти и услуги, позволяващи образуването на нарастващо благосъстояние и благополучие на всички жители.

В ръцете на всеки един от нас е възможността за избор да станем част от общност, която решава да обедини своите усилия и успешно да подпомогне организирането на този резултат. И тъй като най-трудното нещо е човек да се довери и да повярва на добре звучащите думи – препоръчваме на всеки да отиде и провери на място за себе си дали дадена организация и място си заслужават подкрепата, тъй като делата говорят много повече от хиляди думи. Най-хубавото е, че в общност като тази има свободен достъп до информация за всеки, който търси истината и е склонен да провери на място поради нежеланието си да бъде жертва на пропагандната медийна машина, с която се разпореждат хората от статуквото.