В повечето случаи, когато говорим за инвестиции, не става ясно, че те могат да се случват и на локално ниво, подпомагайки развитието на местната икономика и изграждайки редица предимства за нас и обществото. Свикнали сме да мислим, че единственият начин една инвестиция да бъде добра, е тя да бъде направена през западни компании, като приветстваме шумно интересите за чужди инвеститори у нас, без да си даваме сметка, че по този начин благата, предвидени за нас и нашите деца, изтичат извън страната. В същото време липсата на ефективно организирана система, чрез която да имаме достъп до инвестиционни възможности на местно ниво, държи обикновения човек в неведение за големите възможности и всички допълнителни ползи, които локалният модел на инвестиране създава. В настоящата статия ще разгледаме конкретните предимства на този по-добър модел за инвестиране и начините, по които може да бъде използван от обикновения човек.

На първо място нека да разгледаме процеса, през който се реализира една инвестиционна възможност, и последствията, които носи след себе си. Обичайно инвестицията би трябвало да бъде свързана с облагородяване на средата и създаване на полезност в определена посока за потребителите. Независимо дали става дума за изграждане на производство на храни или за изграждане на дейности в сферата на пазара на услуги – винаги говорим за създаване на полезност, която по един или друг начин подобрява средата и повишава качеството на живот на живеещите в даденото населено място. В случая разглеждаме само инвестиции, които са насочени към изграждането на нещо полезно и добро за хората и света като цяло, а не за спекулативните индустрии, където печалбата се реализира за сметка на живота и здравето на хората, унищожаването на техните ценности, дух и морал или е в ущърб на природата и планетата като цяло – не е тайна, че повечето инвестиции са именно такива.

Добър пример за инвестиция в икономиката е създаването на хранителна промишленост, която предоставя качествена натурална продукция на достъпни цени за местните жители и пряко влияе на тяхното здравословно състояние и качество на живот. Когато обаче производството е насочено към външни за локалния регион пазари, то вече няма отговорност към последиците за природата и ефекта върху здравето на местното население. Това е така, защото потребителят се явява външен за тази общност и няма да му се наложи да търпи преките последствия и негативи, когато производителят предприеме мерки за снижаване на разходите за производство. Или с оглед постигането на по-висока рентабилност и по-добра печалба за производителя се получава злоупотреба и пренебрегване на благополучието на хората, където даденото производство се реализира. От друга страна, самата конкуренция на външните пазари създава нуждата от включването на редица вредни стабилизатори в храните, за да могат те да се пласират и консумират за дълъг период от време. Това от своя страна въздейства негативно върху здравето на потребителите, които консумират тези храни в дългосрочен план. Оттам идва и необходимостта от създаване на цялостна маркетингова индустрия, която да убеди хората да се хранят с тези храни, както и съпътстващата я от друга страна фармацевтична индустрия, която пък да ги лекува от последствията от тази консумация. Така постепенно се получава натрупване на грешка след грешка и възелът се заплита до такава степен, че не може да бъде лесно развързан.

В подкрепа на тези твърдения могат да бъдат дадени множество примери от заобикалящия ни свят. Един от най-показателните е поголовното унищожаване на почвите с оглед постигането на по-рентабилна земеделска продукция, като в същото време използването на пестициди е доказано един от водещите причинители на ракови и други видове заболявания в световен мащаб. А генномодифицираните храни стават все по-масово предлаган заместител. Допълнителни негативни последствия са и все по-ограниченото количество площи, подходящи за земеделие.

Логично е да се предположи, че влошеното качество на живот в подобни региони отблъсква хората и те постепенно напускат и продават своите домове, което понижава тяхната стойност и създава пустеещи региони, изоставени къщи, рушащи се постройки и влошена инфраструктура. Една непринудена обиколка сред българските села е достатъчна, за да покаже разрухата, до която води подобен модел на развитие – западнали и обезлюдени местности, тънещи в мръсотия и беззаконие, които привличат основно хора без морал и мисъл за бъдещите поколения.

Обратното, когато се влагат средства в облагородяването на едно място, в изграждането на различни дейности, които подкрепят местното население и му предоставят възможност да се развива и живее по-благоприятно, се наблюдава нарастване на благосъстоянието. Такова място привлича млади и интелигентни хора, спазват се ред и чистота и дори да става въпрос за малки населени места – вместо да се затварят училища, се изграждат нови такива, а домовете на живеещите постоянно повишават своята стойност.

Видимо е, че липсата на локални инвестиции води до изоставяне на домовете и търсене на уредени местности, каквито има в големите градове, където обаче скъпата инфраструктура и цените на имотите са значително по-високи. Това унищожава капитала на обикновения човек, като прави невъзможно заделянето на средства за инвестиции и го превръща в икономически субект, който играе ролята на донор, в система, от която няма измъкване и която се самоунищожава.

Добър пример може да се даде с образователната система – в желанието си да подсигури по-добро образование на своите деца, живеещият в по-скъпо и уредено населено място от градски тип трябва да се лишава, за да осигури достатъчно средства, за да изпрати децата си да се учат в чужбина. Често разходите за подобно образование надвишават 100-150 хиляди лева на дете и ако приемем, че един обикновен човек заработва 2000 лева на месец, или около 1 млн. лева в рамките на своя живот – той се лишава от почти 30% от средствата си, за да успее да образова децата си.

Обратното – когато се инвестира в местната икономика, се получава необходимост от създаване и изграждане на кадри на локално ниво. Това мотивира бизнеса да влага средства в изграждането на учебни заведения и привличането на високоплатени специалисти, които да могат да предоставят нужното обучение – в този случай обаче разходите за това ще бъдат значително по-малки, от порядъка на 20-30 хиляди лева на дете. Ето как останалите средства могат да бъдат реинвестирани в местната икономика и това да позволи допълнително повишаване на благосъстоянието на обикновения човек. Вместо да разполага с 1 млн. лева през живота си, той ще има възможност да живее с 2-3 пъти повече като стандарт на живот и всичко това – само вследствие на правилното насочване на финансите в развитието на икономиката на местно ниво.

Като допълнителен ефект повишената уреденост на живота на местно ниво ще привлича хората да посещават тези места и това допълнително ще създава възможност за привличане на външни капитали. Такова място създава както туристически, така и рехабилитационни възможности за почивки, отдих и възстановяване на хората, които продължават да живеят в гъсто населените градски райони. Отделно разходите за почивки и пътувания на местните жители в облагородяваното населено място ще намалеят значително заради наличието на подходяща среда за живот и липсата на подобна потребност от възстановяване поради лош начин на живот.

Видно е, че има многопластови предимства при развитието на местната икономика и инвестициите на локално ниво – от една страна, те повишават значително благосъстоянието и стандарта на живот на цялата общност, а от друга страна, понижават значително техните разходи, като им позволяват да реинвестират свободните средства отново и отново в развитието на своя регион, което допълнително умножава този ефект. В същото време те имат личен интерес за реализиране на качествена продукция от подходящите за техния регион дейности, тъй като живеят в самия регион и са едни от основните потребители на съответното производство. Също толкова важно и същевременно логично е и желанието на местните да участват в общи доброволчески каузи, подкрепящи местната общност. Това допълнително спестява разходи на всички – било за поддържането на чистотата и реда, или подкрепата в залесяването и изграждането на местната инфраструктура с общи усилия.

Единственият начин да бъде постигната подобна висока ефективност от инвестиции на местно ниво е присъединяването към общности от хора, които активно и многопосочно развиват определен регион. Основният страх на инвеститора е да не загуби своите средства, а това често се случва, защото ги влага в инструменти и структури, създадени от големите институции и урегулирани чрез закон специално в техен интерес. От друга страна, обединението на множество хора в името на дадена кауза или цел създава необходимото спокойствие дори само поради факта, че те вече са се доверили, че поемат заедно рисковете от изграждането на съответните дейности и имат личен интерес от облагородяването на съответния регион и довеждане на нещата до печеливш резултат. Исторически парк, село Неофит Рилски и община Ветрино са общност, в която множество хора са обединили своите усилия и вече много години – ден след ден, продължават да работят по дейности, които облагородяват региона. Така на практика показват как този модел може да работи във всяко едно населено място, стига хората да започнат да се обединяват и да работят за общия интерес. Този интерес възниква и стъпва върху споделени ценности, а какво по-добре може да ни свърже от нашия род, нашата култура, поминък, от нашата българска народност и душевност, от завещания от предците ни предприемачески дух, свободолюбие и потребност от обединение.