Средата, в която живеем, оказва изключително голямо влияние върху финансовото ни благосъстояние, тъй като тя формира модели на мислене и поведение, които под една или друга форма създават съответстващото им материално изражение. В голяма част от случаите хората се подвеждат по действия, които водят до грешни финансови цели. А финансовата цел на един човек е винаги отражение на неговата житейска цел. В настоящата статия ще разгледаме в по-голяма дълбочина връзката между благосъстоянието и средата ни на живот и ще разберем защо това оказва огромно влияние върху жадуваните резултати.

Нека на първо място да разгледаме един основен елемент в нагласата и мисленето на хората – контраста между мислещите в дългосрочен план и хората, които живеят ден за ден. Когато преобладаващата част от общността около нас мислят краткосрочно, живеят от заплата до заплата, преживяват регулярни битови затруднения и не полагат грижа за нищо различно от задоволяване на собствените си потребности, се формира силно индивидуалистично самосъзнание, което можем да наблюдаваме масово. Тези хора няма да отделят от своето време и средства, за да подкрепят някого, няма да спомогнат за облагородяване на средата, в която живеят, и единственото, което ще ги вълнува, е да се забавляват, прекарвайки времето си с приятели и на различни интересни места.

В подобна среда хората не се познават. Подминават се в коридорите на жилищните сгради и на улицата. Нямат представа кой в действителност е човекът, който живее в близост до тях. Не се интересуват от чистотата извън своето жилище или облагородяването на района, в който живеят. Пътуват изнервени в задръстванията и обвиняват управляващите за техните трудности. Лесно можем да ги разпознаем по споделянията и коментарите в социалните мрежи – те шумно негодуват, оплакват се и считат, че някой друг – особено управляващите и хората, които са на отговорни постове, имат ангажимента да се погрижат за техните житейски проблеми.

Не е рядко срещано прегарянето на тези хора и възникването на различни психични отклонения като тревожност или депресия. Преумората и нуждата от това да се отскочи до добре уредено място за почивка са често срещани, тъй като все пак на тези хора им се налага да живеят в отвратителна среда, а илюзията за добре уредения им дом бързо ги напуска в момента, в който излязат от вкъщи.

В същото време има и друг тип хора, които са ориентирани към дългосрочното мислене. Те обичайно са малцинство, което стъпка по стъпка бива претопявано. Индивидуалистите не одобряват действията на хората с дългосрочно мислене, които се грижат за средата. Често им се присмиват и дори когато мислещите за общото ходят да почистват, може да се види как след тях се хвърлят фасове или опаковки от вафли. Това обезсърчава тези хора и стъпка по стъпка те се отказват да извършват действия, свързани с общото благо. Като цяло хората с мисъл към общото са по-смирени и по-интелигентни. Те разбират, че сами са много слаби и не могат да направят нищо. Постепенната промяна на правилата в общността неусетно ги отказва от борбата за справедливост и благополучие за всички.

Ето защо е важно тези хора да намират или изграждат общности от себеподобни, в които правилата за финансите, споделянето и приноса са общоприети и където подобни хора биват приобщавани, вместо да бъдат обект на присмех. Благотворната среда играе ролята на инкубатор на подходящи и смислени действия, свързани с повишаването на благосъстоянието и щастието на общността.

За пример бихме могли да вземем един от най-големите активи на повечето хора – недвижимия имот. Независимо че този актив има висока стойност, често можем да забележим, че повечето хора замърсяват и нехаят за околната среда в своя квартал или в града си. В същото време това влияе пряко на стойността на самите недвижими имоти, защото никой не би искал да живее в центъра на сметище.

С други думи, единствената разлика между богатите и бедните е в правилното управление на ресурсите. Ако средата върви напред и се развива, то това повишава всички активи и създава по-добра предпоставка за развитие на дейности, които да допринасят за постигането на търсените дългосрочни финансови и житейски цели.

В едно развито общество е нормално родителите да искат по-добро развитие за своите деца. Биха искали те да имат култура, да имат изградена добра ценностна система и качества, които да им помогнат да постигнат успех в живота. Когато обаче един родител живее в среда, в която се толерира обратното – родителят няма как да създаде необходимите предпоставки, за да научи децата си. И колкото и огромни усилия, време и финанси да влага в тази посока, това би довело до откъслечни и моментни резултати, тъй като това би било борба със следствието, а не с причината. Именно заобикалящата ни среда ще продължи да формира различно мислене и грешен модел за младото поколение.

Независимо от усилията на родителя да изучи децата си и да създаде дисциплина, което може да коства много на отделния човек и да му отнеме възможността да натрупа благосъстояние, резултатът отново в голяма степен бива повлиян от другите хора и обществото.

Когато общността се грижи за всички тези неща – тогава разходът за всеки отделен индивид е незначителен, а средата има възможността да предаде истински важните ценности и добродетели, както и да изгради качествата, които да спомогнат за успешната реализация на младите.

Друг пример може да се даде с работата. Когато родителят извършва дейност, която не го вдъхновява, и по цял ден е сред хора, които нямат цели и предназначение, той се изтощава. С времето натрупва напрежение и търси начин да се разтоварва – било то чрез забавления, хобита, пътувания и почивки. И вместо да се погрижи за своята среда – отива някъде другаде, където има уреденост и възможност да се възстанови. По този начин хората оставят своето местообитание и вложенията в своя недвижим имот, за да отидат там, където е направено нещо по-добро, вместо да вложат усилия, да положат грижи и да изградят място, в което си струва да прекарват своето време и което да ги зарежда и прави щастливи.

Всичко това показва невъзможността един човек да надскочи заобикалящата го среда, когато е сам и няма около себе си единомислещи хора, с които да бъде ангажиран към облагородяване на своето местообитание, да се грижи за чистотата и да подобрява качеството на живот за всички хора в общността, без това да бъде напразно или да бъде заклеймен с насмешка.

Формирането на дългосрочно значима и стойностна житейска цел, която да е в полза на обществото, може да бъде породено от мислене, насочено към общото благо, в съчетание с ежедневни действия, изразени в допринасяне към другите и подобрение на средата на живот. Финансовото благополучие е в пряка зависимост от всички тези действия, тъй като, от една страна, те повишават стойността на съществуващите активи, а от друга – изграждат обществени ценности, които спомагат за намаляването на разходите в общността, включително за възпитаване на младите, като в същото време създават среда на добронамереност и добросъвестност.

Модерното общество, в което живеят по-голямата част от хората, е безусловен източник на поквара и материалистическа надпревара, лишаващи отделните индивиди от човечност, душевност и способност за щастие. Това е и причината единственият възможен вариант за постигане на мимолетно финансово благосъстояние за хората от това общество да бъде постигането му за сметка на всички останали или унищожавайки природата и отнемайки възможността за съществуване на бъдещите поколения. Разбира се, хората с краткосрочно мислене изключително трудно биха разпознали спекулативните и деградиращи възможности за изграждане на благосъстояние, защото те не отделят време за подкрепа на общото или просто нямат допир със среда, която да действа в тази посока.

Добрата новина е, че от дълги години се работи по изграждането на подобна общност от хора, които искат да се развиват и са склонни да допринасят за общото, като израз и място на този принос през последните години са община Ветрино и село Неофит Рилски. На това място има изградена среда, която учи децата на ценности и добродетели, съхранявайки българската култура и дух, които са ни завещани от предците. Всеки, който има желание да подобри своето финансово благосъстояние, без това да бъде за сметка на обществото или планетата, а да го постигне с допринасяне и в съчетание с общото благо – би могъл да отдели време, да дойде на място и да научи повече за новите възможности и начинания, които постоянно се появяват и спомагат за постигането на устойчиво развитие и повишаване на благоденствието на всеки човек, докоснал се до това невероятно общество.