Хората сме така устроени, че все гледаме какво нямаме, а не забелязваме това, което имаме.

Доброплодно е благословено с плодородна земя и изворна вода, заради това има и толкова много чешми в селото. Повечето са построени преди много години, когато хората са разбирали, че ако искаш да оставиш нещо след себе си, то трябва да е дълговечно и от полза за всички. По-заможните са дарявали средства за строеж на храмове, училища, чешми, гледали са да направят себап – също като Йовковия герой Сали Яшар.

Всичко съградено има някаква история и е хубаво да се знае и помни кой, кога и защо го е направил. Най-малкото, което можем да направим ние, които сме ги получили наготово, е да опазим построеното от дедите ни и да не позволим то да потъне в забвение. 

Интересна е историята на една от емблематичните за Доброплодно чешми – Бутраковата. Носи името на турчина, в чиито земи е построена. Не, не е построена от Бутрак ага, а от поп Добрю, който идва от Анадола след Освобождението и заменя тамошния си имот за имота на елесфакъския чорбаджия в България, който пък тръгва за Турция. Трудни години са били, разделни, българите, живели стотици години в Анадола, оставят имот, поминък, всичко, което са градили през годините, и тръгват за освободеното отечество – мило, свидно, но непознато. По същия начин много турци, живели дотогава поколения наред в България, тръгват за Турция, за да градят живота си отначало. Чудни са били тогава хората, мъдри са били, дадената дума за тях е значела много и замяната на имот между българи и турци в ония преломни години е ставала на доверие – на мъжка дума, защото честта също е значела много. При замяната Бутрак ага помолил поп Добрю да му обещае, че ще построи чешма и ще я нарече на негово име, а той се зарекъл да построи чешма в Турция, която да нарече Папаз чешма (Попова чешма), и така да започнат новия си живот – със себап. Стиснали си двамата мъже ръцете и всеки поел към новия си живот – турчинът към Анадола, свещеникът към Елес Факъ (Доброплодно). Още с пристигането си тук поп Добрю огледал новия си имот, видял бистрия ручей, отпил от пивката студена вода и се заел да изпълни дадената дума. Цанил севлиевския майстор Уста Христо и до Димитровден същата година чешмата била съградена... 

Поп Добрю до края на живота си не узнал дали Бутрак ага е построил Папаз чешма, животът им пресякъл пътищата само веднъж и те нито се видели, нито се чули повече, но бил удовлетворен, че е изпълнил дадената дума. 

Бутраковата чешма си стои и до днес и вече 140 години носи това име, за да ни напомня за едни отминали времена, в които хората са си вярвали и думата им е тежала.  

С помощта на екип и техника на Исторически парк и съдействието на община Ветрино Бутраковата чешма потече отново, разлива животворна вода и ни нашепва историята за спазеното обещание между български свещеник и богат турчин, чиито съдби животът странно е преплел. 

Благодаря на д-р Димитър Димитров и на г-н Ивелин Михайлов за помощта и съдействието, на екипа на Исторически парк, които 4 дни неуморно работиха, на Динко, Ванката и Павката, които също помогнаха да вдъхнем живот на нашата чешма!            

Мариян Неделчев, кмет на с. Доброплодно