Светът се променя от мечтателите и идеалистите, а останалите „земни посетители“ прекарват живота си, без да знаят за какво са дошли на този свят. Когато има нужда доброволно да се работи за общото благо, повечето хора започват да се оправдават, че нямат време, че нямат възможност, че се свръхангажирани. Когато спечеля достатъчно за себе си – казва лъжещият себе си егоист – ще се отдам на каузи, за да помогна и на другите. Но това никога не става! 

Звездомир Донев е сред мнозината, които крепят обществото ни от разпад, готов да остави сърцето и душата си за България. Той живее и работи в Русе, женен, с малко дете на 2 години. Но често оставя семейната идилия, за да допринесе за подобряването на средата и да даде пример на своите сънародници.

– Звездомире, как започна твоята доброволческа дейност?

– Започна с Исторически парк. Там съм от самото начало. На откриването бяхме с жена ми Велина, още преди да се роди синът ни Божидар. С повод и без повод идвах да помагам. Влязох в тълпата на инвеститорите. Похарчих се за идеята – станах съмишленик. Спомням си, в началото нямах кола и транспорт. Единственото ми превозно средство беше колелото. Грабвах го и се качвах на влака от Русе и с едно прекачване на Горна Оряховица стигах до Провадия. 12-те километра от Провадийската гара до Неофит Рилски ги изминавах с колелото. И така една година.

– Почувства ли някаква промяна у себе си?

– Огромна. Станах по-добър човек. Първо се зареждах емоционално от новите запознанства със стойностни хора, които горят в една обща кауза. На малко места има такава концентрация на единомислещи. Исторически парк е сборен център на България. Прегърнал съм идеята, която той носи, с двете си ръце. 

– Намираш ли време за всичко?

– Почти не. Работя много, но трябва да давам личен пример на сина си. При добра организация и премахване на излишните действия, като ходене по заведения и дискотеки, безцелно шляене по улиците, обикаляне по молове и магазини, забиване в мобилните телефони, човек намира време за добри дела.

Призовавам всеки един, на когото му липсват много умения в живота, да се замисли дали има кой да го научи безрезервно на дадени неща. Нека да се включва като доброволец към дейности, които иска да научи. Доброволстването развива човека и може да бъде и преквалификация. Аз самият научих много.

Поздравявам ви по случай празника на доброволеца, който празнуваме на 5 декември, и ви призовавам:

Станете доброволци!