Всеки ден в социалните мрежи и в лични разговори с хора срещам едно търсене на „оправянето“ на България. Хората знаят, че нещо липсва, но не могат да осъзнаят какво точно им липсва и как и къде могат да го намерят. Усещаме, че нещо в нашата родина не е наред и трескаво търсим какво е то и как можем да го оправим, така че да заживеем доволни и щастливи. 

За да намерим това, което търсим, е нужно да се върнем назад и да си отговорим на въпросите защо е била създадена България и какво означава да имаме държава. Едва тогава ще разберем какво ни липсва сега и какво е нужно да оправим, за да намерим мира и щастието, които търсим. Всяка държава възниква, за да изпълни целите, които са си поставили хората, които живеят в нея. Например мюсюлманските държави в началото възникват, за да обединят групи, които да поробват и ограбват „неверниците“. Те събират хора, които искат да са властващи над другите и чрез военни набези покоряват и забогатяват. Католицизмът също възниква за по-голяма власт и окрупняване на богатствата. В основата му са заложени наказанието и плащането на опрощението. Викингските държави също са основани на грабежа и надмощието на по-силния над по-слабия. България е създадена със съвсем друга цел. Византийските хронисти я описват като държава на справедливостта, където хората не са били завоювани от нея, а сами са се присъединили, запленени от това, което е имало вътре в нея. България е била държава на приноса, където най-заслужилият е получавал най-много и дори човек от най-ниско потекло е можел да се издигне до най-високото стъпало на база своите заслуги. Тя е била страна на справедливостта и равния шанс. Тук е важно правилно да разберем, че равният шанс не означава поравно да получат хората, а че тези, които допринасят най-много, получават съответно най-много и водачеството се е предоставяло на тях, защото те могат да вземат най-добри решения на база опита си, а не заради родова принадлежност или дворцова интрига. Или нашата държава е била основана от хора, които са заложили в нея развитието на смелите, умните и доказалите се с дела, и тези, които са се присъединили към тях, са вярвали в същите ценности.

Още нещо, което е важно да знаем за държавата – тя води самостоятелна политика, иначе не е държава. Управляващите не се страхуват да преведат народа през неизвестното. Те водят хората в посока да си сътворят блага, а не да чакат някой да им ги даде. Нека си припомним в какви времена живее цар Симеон. Съсед е на най-силната империя в света по онова време, но той не чака византийски помощи, не чака субсидии, а се хваща да създаде български блага заедно със своите сънародници. Изгражда образователна програма, която прави българите по-образовани от византийците, изгражда по-силна армия от византийската, има по-големи строежи от византийските, прави по-красиви произведения на изкуството от византийските. Обединява и прави от българите по-силни, по-умни, по-добри хора. Това е ролята на държавата – да има собствено темпо на създаване, което зависи от хората в нея, а не от външни лица. Дори съвременните мотивационни автори и психолози наблягат на погледа в огледалото (да правиш това, което зависи от теб, и да насочваш усилията си само в тази посока). Или хората се обединяват заедно, за да се защитят (да не могат силните и простите да мачкат нормалните и разумните), да създадат по-големи неща (не да си подобрят къщичката, а да изградят прекрасно населено място и прекрасна държава, така излизайки от дома, пак ще влязат в красота и спокойствие), да обучат по-добре всички членове на общността, да направят средища за развитие на умните и предприемчивите, да създадат производство на храна и здравеопазване, което да помага на народа да живее по-добре. 

И сега да видим какво се случва с България след Освобождението ни от османско робство. Първото, което се случва, е, че ни се назначават чужди управници, които преследват своите цели, а не изконно българските. Винаги съм се учудвал на прехвалването на германските царе, които са гледали на българския народ като на стадо, от което да извлекат повече пари, с които да се хвалят в европейския кралски двор. Още от началото ние изпълняваме чужди цели, а не наши и това продължава вече 144 години. Има един кратък период на подем от 1944 година до 1980-а, в който за България се мисли като за отделна държава и тогава имаме качествено образование, грижа за децата и природата, овладяваме атома, имаме високи спортни постижения, велики учени, но и са допуснати много грешки, които след това водят до упадък и до време, в което отново губим своята независимост и изцяло служим на чужди интереси. И за да не говоря нещо, което може да бъде тълкувано като лично мнение, ще проследим фактите, а те винаги са обективни. От 9 000 000 население ние ставаме 6 500 000 милиона за 33 години. Много хора ще кажат, че това е така, защото са отворени границите и хората са се разбягали, но е по-скоро мнение на пропагандата, отколкото безспорен факт. До 1990 година хората в България имаха определен ред, в който живееха. Нямаше престъпност, всеки си имаше работа, училищата даваха високо ниво на образование и децата вътре бяха спокойни, както и родителите, защото там нямаше наркотици, нямаше педофилия и не можеха да ти откраднат детето за органи или да го направят проститутка. След това предприятията се разпаднаха и хората нямаше откъде да получават заплати, за да се изхранват. Мутрите плъзнаха по улиците и пребиваха и ограбваха безнаказано. Когато спряха предприятията, се разруши и системата за снабдяване със стоки по магазините, разпаднаха се селските стопанства, които произвеждаха храна и тя също започна да липсва, започнаха съкращения в армията, защото нямаше кой вече да я издържа, срина се здравеопазването и държавата престана да съществува. В този момент имаше хора, които се свързаха със западните служби (защото всичко старо в социалистическия лагер рухна и във всяка друга социалистическа държава се случи това, което се случи и в България) и получиха инструкции как да действат. Те взеха властта чрез „демократични“ избори. Приватизираха всичко, което беше държавно, или преведено на днешен език – беше собственост на народа. Понеже те бяха държавата, си го продадоха за жълти стотинки на себе си, на подставени лица или на чужди компании, за които им беше разпоредено от техните външни нови господари. След това нарязаха компаниите и ги продадоха на части, като така се унищожи пътят за връщане назад и хората тотално останаха без работа. В онзи момент първи излязоха от България жените. За тях беше по-лесно да преглътнат егото си и да отидат да работят в чужбина като гледачки на възрастни хора, чистачки в домове на богати, някои си намериха любовници, като по-младите дори се омъжиха за чужденци и така тотално убиха самочувствието на българския мъж. Вече не беше воин, не беше човек, който издържа семейството си, не беше мъж, който може да защити жена си и дъщеря си от мутрите и насилниците. От редиците на такива смазани мъже не можеш да извадиш хора, които да решат да поведат народа си напред. Тези хора не излязоха в чужбина, но смазани, изпратиха децата си да отидат там. Чувстваха се предадени от държавата, на която бяха служили до 1989 година, и не разбираха защо се случи всичко това. Така от държавата ни си заминаха над 2 500 000 българи, излязоха от страната не защото си мечтаеха да мият чинии в чужбина, а защото нямаха избор или бяха деца на смазани от предателството на политиците, които вече не служеха на тях, а на чужди правителства. 

За да сме наясно кой управлява „държавата“ България, е важно да си спомним кой разпродаде собствеността на народа. Всичко започна от Иван Костов, като негово финансово оръжие беше олигархът Иво Прокопиев, после всичко се допродължи от НДСВ с главни участници Милен Велчев, Соломон Паси и Николай Василев. Или кражбата на създаденото от две поколения хора е направено именно от съвременните „спасители“ на България – „Да, България“ и „Продължаваме промяната“, като унищоженият дух на българина е смазан именно от тях и техните родители. 

След като беше разграбена, държавата беше изоставена, защото нейната роля беше на територия, а не на държава. Защо смея да твърдя това? Една държава има цел на съществуването си, а последните 33 години ние имаме цел да влезем в ЕС и НАТО, за да получаваме помощи от тези организации. Помощите отиват за управляващите, които основно чрез подставени лица вземат над 80% от европрограмите и така си получават заплащането за подчинението на народа и територията на съвременна България на тези, които отпускат средствата. Ние биваме залъгвани, че тези програми идват за нас, но ако се замислим, не можем да се сетим и за едно нещо, което да е направено с европрограма и да ни кара да се гордеем, че сме българи, и да ни даде конкурентно предимство в света. Знам, че на повечето хора им е неприятно да чуят това, но съвременна българска държава не съществува. Има народ, има територия, но те нямат цел и посока, те не действат самостоятелно в името на справедливостта и просперитета на хората чрез подпомагане на знаещите и можещите, а съществуват, за да задоволяват чужди интереси. 

Как можем да разберем дали това твърдение е правилно? Ами много лесно, нека си отговорим на няколко въпроса:

1. Имаме ли образование, което да развива нашите деца? – отговорът е не. В България съществува подобие на образователна система, която произвежда не много интелигентни хора, които нямат шанс да бъдат водачи или да съществуват самостоятелно. Както и нашата икономика, те са подготвени да имат своята роля в европейската или американската икономика като трето и четвърто ниво работна ръка. 

2. Имаме ли собствена армия? – отговорът отново е не. Ние имаме охранителна структура, която служи за допълване на чуждите мисии в чужбина. Нямаме различните родове войски, нямаме самостоятелно организиране на армията, което ни привежда в ролята на васали или напълно безправни в чужди системи.

3. Имаме ли полиция, която пази народа? – отново отговорът е не. Наркоманията и престъпността се ширят свободно. ММА бойците, престъпните организации и агитките са тези, които са търсени да разрешават проблеми. Полицията се ползва да потиска народното недоволство при протести, чрез полицейския апарат се потискат хората, които решават да организират нещо по-голямо, и също така много често са част от различни престъпни организации.

4. Имаме ли бизнес организации, които да развиват хората и населените места? – за съжаление отговорът отново е не. Бизнесът е насочен към печелене на средства за изгода на своите собственици. Няма бизнес организации, които да създадат университети, които да произвеждат качествени кадри. Запазили са знанието и активите за собствените си деца, а не за тези, които имат желание да се развиват. Няма мислене за развитие на градове, села или общини, които да функционират. Няма мислене в национален план за България и българския народ. Имаме бизнесмени, на които децата учат в чужбина, придобиват имоти в чужбина, харчат пари за огромни събития в чужбина, за яхти и живот в чужбина за себе си и своите деца. Те извличат пари от българската земя и българския народ, и всичките ги похарчват в чужбина. 

5. Има ли политици, които да са финансирани от едър капитал в България? – отново отговорът е не. Ще ви дам пример – в днешния български парламент 5/6 от депутатите гласуваха за война, а не за мир. Преди два дни в Украйна беше ударен голям завод за олио. Целият живот на един човек, който е направил този завод, е унищожен. Ако в Украйна мислеха за народа си, за бизнеса и за хората, които да се развиват и конкурират на световно ниво, те нямаше да вкарат народа си във война, но там е същото като в България. И сега си задайте въпроса: Ако български бизнесмен определяше политиката на България и си изкарваше парите тук и печелеше от бизнес, а не от чуждо спонсорство, и правеше страната по-добра, би ли финансирал политици, които да вкарат страната във война? Отговорът е не, но ние наблюдаваме обратното. Болшинството от политиците искат да вкарат народа във война.

6. Има ли държавническо мислене за най-ценните държавни ресурси като население, почва, вода, дървета, животни, природни богатства и други подобни? – отново отговорът е не. Всичко е безстопанствено – или се управлява както се каже от ЕС и САЩ, или се краде без мяра. Ако някой чувстваше всичко това своя собственост и се грижеше за него като за свое, той щеше да го стопанисва и да го развива.

Можем да изброяваме до безкрай и отговорът винаги ще е един и същ – НЕ, защото истината е, че нямаме държава и водачи, които да мислят за просперитета на България, а не за своята лична изгода. Това е присъщо за слабите хора, които не вярват, че могат. Те смятат, че са второ качество и трябва да се присламчват към някой по-силен и да гризат остатъците от храната му. Политици и бизнесмени с това мислене създават и подобен народ. Много често чуваме, че в България няма „матрял“, но истината е, че тук няма водачи. Хората, които са начело, са второ качество и унищожават прекрасния български народ.

Всичко това звучи много мрачно и ако някой го чете, може да се отчая, но тук идва едно голямо НО. За радост на всички българи в България се появиха нова порода хора. Такива, които вярват в своите сили, вярват, че българинът е висше същество, и вярват, че могат да победят световните играчи в тяхната игра. Те гледат на България като на своя собственост и не дават на чужденците и предателите и една педя българска земя. Тези хора започнаха да се грижат за децата, за образованието, за справедливостта, за сигурността, за мъжеството и доблестта на българина, за земята, за въздуха, за сметта, за дърветата, за науката и за всичко, което е необходимо българинът да твори, а не да съществува. Тези хора направиха община Ветрино своя столица и започнаха метър по метър да се борят за тази община. Решиха да я направят по-красива от съвременна Швейцария, по-предприемаческа от САЩ, по-смела от Русия, по-дисциплинирана от Япония, по-модерна от Италия и Франция и по-богата от Израел. В началото никой не ни вземаше насериозно, но с всеки изминал ден хората виждат, че тук работим и винаги претворяваме думите в дела. Това започна да привлича много българи от страната и чужбина, а и не само българи, а всички хора, които искат шанс да допринасят и да се развиват. Община Ветрино се превърна в страната на свободните хора, обетованата земя на мечтатели и доблестни човеци. България отново я има, макар и на едно малко парче земя. Ние вярваме, че нашият пример ще вдъхнови и ще върне вярата у истинските сърцати българи и община по община, област по област ще си върнем държавата. Тук е място, в което човек получава само това, което е заслужил – ни повече, ни по-малко. Тук можем да творим и да знаем, че нашият труд ще остане във вековете. Тук можем да се опълчим на всеки, който иска да граби, и да защитим всеки, който има нужда от защита. Следете ни и всяка седмица се убеждавайте чрез нашите дела. 

Де е България и има ли такава държава? Има и тя се възражда от община Ветрино. Нека всеки българин знае, че има място, където ще се чувства у дома!

Ивелин Михайлов