Завръщане към истинска храна и истински вкус

Завръщане на село

Завръщането

Горещ летен ден. След цял ден игра и забавления на свобода, уморени, децата са привикани за вечеря. Възрастните също са помагали в градината, всички са доволни от извършения труд. Храната е толкова проста - домати и краставици, малко пипер и домашно сирене. Баба е отгледала всичко в своята градина и старателно се е погрижила да има свежи зеленчуци на масата. Само по мириса човек отдалеч може да разбере каква салата го очаква и няма търпение да вкуси от произведеното с любов и грижа. На прибиране към големия град багажникът на автомобилите също ще е снабден със свежи зеленчуци, които да напомнят за приятните почивни дни на село.

Със сигурност всеки един от нас си спомня мирисът и вкусът на свежи зеленчуци, току-що откъснати и отгледани в градината на село. Било то от собствена градина, или от познат селски производител, усещането не може да се сбърка!

За съжаление обаче, днес вече става все по-трудно човек да си намери качествена и пълноценна храна, с която да върне тези усещания отново… С развитието на масовото производство на зеленчуци, за по-малко от 100 години добрите практики за отглеждане на истински пълноценна храна са до толкова забравени, сякаш никога не са съществували. Производството на храна за търговски цели е коренно различно от това на храната от баба, която иска да създаде най-доброто за своите деца. Защото тя си служи с методи, които съществуват хиляди години преди използването на химически торове и пестициди. Само до преди 80-90 години човечеството не е познавало нито един пестицид и въпреки това хората са произвеждали всички храни, които познаваме и днес. В сегашни дни хората са превърнали твърдението “вече е невъзможно без да се пръска” в своя истина.

След като приключва Втората Световна война, остават огромни количества химически оръжия, чието предназначение вече е отпаднало. С малко подобрения тези нервнопаралитични средства са превърнати в пестициди и химически торове. Това дава началото на една от най-големите пропаганди, създавани някога, и започва тяхното разпространение в целия свят. Веднъж подлъгани от високи добиви, липса на проблеми в производството и ниски разходи, фермерите предприемат коренно нов подход за производство на храни, с което влизат в безкрайна спирала, която изисква ежегодното им използване. По този начин хората все по-често консумират храна, която не съдържа нужните минерали, няма вкус и води до все повече заболявания и затлъстяване.

За да може и нашите деца да научат как се произвежда вкусна и полезна храна и те един ден, също като нас, да познават “вкуса от детството” и благодарение на подкрепата на Исторически парк се реализира проектът “Храна от село” в село Неофит Рилски. В стопанството за производство на натурални зеленчуци се прилагат стари и не толкова забравени, а също така и изключително полезни практики при отглеждане на продукцията. По този начин човек никога не би могъл да забрави вкуса на храната от село!

Основните посоки, в които се подобрява отглеждането на растения са:

• почва;

• обработка на почвата;

• семена;

• опрашване;

• поливане.

Почва

От най-голяма важност е почвата, на която се отглеждат растенията. Стандартно в състава и се съдържат до 92 елемента, които растителните култури използват за своето правилно развитие. Модерното земеделие работи в посока да направи отглеждането на храни максимално евтино и лесно. Поради тази причина са направени нов вид торове, които се състоят само от 3 елемента, вместо от 92. Тази комбинация е от азот, фосфор и калий или така наречените NPK торове. Те са изключително евтин заместител, с чиято помощ следващата година можем да отглеждаме отново други храни. Използването на модерните торове води до това, че растенията, наторени с него, имат същия вид като едно нормално растение, но те се различават изцяло в състава си. Проблемът за хората, които консумират тази храна, се състои в липсата на селен, магнезий, цинк, желязо, мед, сяра и други важни за нас елементи. В градините на “Храна от село” с цел облагородяване на почвата се използва смес от 19 вида скали, смлени на брашно, съдържащи всички минерали, които се намират на земната кора, компост, извлеци от коприва, органични торове и други такива. Благодарение на тях земята става все по-плодородна, а на растенията е осигурен правилният ресурс за безпроблемното им развитие.

Обработки на почвата 

Обработките на почвата са добре познати на хората от много време. Идеята на тези процедури е да се подготви за следващите растения. Относно проблема в масовото обработване на почвата е нужно да се тръгне от нейния състав. Най-горните 10-15 см от почвения слой населяват такива бактерии и микроорганизми, които имат нужда от повече кислород. Те се наричат аеробни. Слизайки по-надолу в почвата, на дълбочина под 15 см, тези обитатели започват да изчезват и на тяхно място се появяват други видове, които се различават и по вид, и по това, че се развиват и размножават правилно там, където кислородът е ограничен. Те се наричат анаеробни. До началото на ХХ-ти век хората са обработвали повърхностно земите си чрез животинска сила, която е запазвала подредбата на почвените слоеве. По време на индустриалната революция, когато се започват разработки на много видове съоръжения, в селското стопанство се появяват трактори и инвентари към тях, което води до по-дълбоко изораване и разрушаване на почвените слоеве. В следствие на тази обработка на почвите, организмите, които са се развивали там, започват да намаляват и за неприятелите е много лесно да заемат техните места. Без помощта на полезните организми растенията вече нямат достъп до всички минерали, от които имат нужда, за да израстват здрави. Другото последствие от подобен тип обработка е претъпкан отрязан слой от плуга, който винаги остава отдолу. Той затруднява проникването на кореновата система на растенията в дълбочина, които служат за хранене на растенията и се развиват настрани, където има и други растения. Там, където са принудени да се развиват коренчетата на растенията, в горните слоеве, амплитудите на влагата и температурата са много големи  и това нарушава правилното функциониране на растението. Тези проблеми са решени в стопанството на “Храна от село” чрез повърхностна обработка на почвата и обособени лехи, които никога не променят своите граници като местоположение. Също така се използват поставяне на други растения между зеленчуците и мулчиране, които гарантират, че почвата няма да бъде прегрявана от слънцето или пресушена поради високите температури. В този случай биологичната активност на много видове се засилва - червеите постоянно излизат на повърхността, за да се хранят с изгниващата слама и освен че наторяват почвата с нея, те постоянно разрохкват почвата.

Семена

Векове наред хората внимателно са подбирали семената на растенията, които са отглеждали. Съхранявали са ги, разменяли са ги помежду си и са ги предавали през годините. Всяко едно семенце носи в себе си генна памет, с помощта на която е добре адаптирано към климатичните условия, при които ще се развива. Това е предимство, което притежават единствено сортовете, които са се развивали при местните климатични условия. Само за последните 40 години настъпва тотална промяна. Фермерите спират да подбират своите семена и започват да купуват нови семена от аптеките, които нямат нищо общо със старите. Подлъгани от по-високи добиви, устойчивост на болести и адаптивност към засушавания, фермерите оставиха старите сортове и те бяха загубени. Основната част от семената идват от съвсем различни райони с климат, който е много далеч от този по нашите ширини - Холандия, Франция, САЩ, Турция и други. Това нарушава имунитета на младите растения. Общото между всички семена, които се купуват от агроаптеките, е, че те нямат способността да оставят поколения след себе си. Не е възможно човек да събере семена от тазгодишната реколта и да ги засее, а е нужно да си купи нови от агроаптеката. Всяко едно стопанство за производство на храни трябва да се стреми към това да използва и съхранява местни сортове семена. Именно тази дейност се развива скоростно в градините в Неофит Рилски - запазване и развитие на стари сортове. В началото е започнато с около 5 сорта стари семена на зеленчуци, а в момента са над 30 различни сорта и колекцията постоянно се обогатява. Ако повече производители положат усилия в тази посока, България може да заеме челно място в зеленчукопроизводството в света!

Полезните практики продължават в следващия брой на вестника, бъдете в очакване! А през това време всеки посетител в Неофит Рилски е добре дошъл, за да се увери, че има място, в което храната е от времето, когато е било важно съдържанието и, а не само опаковката!