Целта на всеки бизнес е печалбата, не ли? Но как и с какво я измерваме? Кое наричаме печалба? Съзнаваме ли как неусетно превърнахме парите в единствена мярка и самоцел?

В големия град бизнесът отдавна не служи на хората. Негова крайна цел е печалбата и тя отдавна се гони на всяка цена. В големия град печалбата идва от стимулирането на нова зависимост.

ПРЕВРЪЩАНЕТО НИ В ТЕЖКИ КОНСУМАТОРИ Е СМЪРТОНОСНА БОЛЕСТ

Това е зависимост с летален изход. Защото тя измести изконната цел на всяка човешка дейност, а именно да служи на човека и да добавя стойност и полза в живота му. Днес наблюдаваме нещо твърде различно от това – бизнес с единствената цел да се натрупат пари. Бизнес, който откровено трови човека, като фарма индустрията, бизнес, който явно му вреди като хазарта, бизнес със здравето на човека, с неговото образование, дори бизнес с неговата смърт... Това се случва в система, чийто дом е големият град. В него хората са конкуренти за въздух и жизнено пространство. В тази система правото е на по-силния, но той винаги може да бъде изместен от някой друг. В големия град единственото сигурно е, че нищо не е сигурно. В него има измамно разнообразие от услуги и придобивки, но те са достъпни за малцина. Помислете си колко деца спортуват или посещават скъпи уроци и школи, колко хора плащат, но не получават лечение.

Всичко това е възможно и работи в добре смазана система, която не само че допуска всичко това, но съзнателно и неистово го пази от промяна. В тази система човекът е обект и суровина, твърде често и материал за експерименти. В нея той се ражда все по-трудно, расте във все по-изкуствена среда, храни се с все повече индустриален боклук, не живее, а преживява далеч от природата, полуболен, за да пазарува лекарства, но все пак и достатъчно здрав, за да работи и да захранва системата с енергията и жизненото си време, което е най-ценният му капитал. Него той разхищава в лишени от жизнеутвърждаващ смисъл занимания, приемайки редовно вещества – алкохол, наркотици – занимаван с идиотски неща като следване на последно актуалната мода. Всичко това е нищо повече от анестезия, понеже животът сам по себе си е трудно поносим. Това е крещяща форма на разпад, а неин връх е загубата на предназначение на човека като вид – той вече не е мъж, нито жена, а просто консуматор. Това е повече от смърт...
А БИ ТРЯБВАЛО ДА Е ОБРАТНОТО. Но него никой не развива. Обратното е цел на много малко хора и общности и никога на управляващите, защото те са архитекти на системата, чиято цел е да се самовъзпроизвежда и да запазва тяхната власт и статукво. Човешкото благополучие никога не е било негова цел. Елементите му са подчинени на това да опазват властта и интересите на големите, които пазят тази хищна структура неприкосновена. Тя е развила уникални механизми за контрол, защита и париране на всеки опит да бъде променена, дори когато цената за това е човешкият живот. Такава система няма друг изход, освен да се саморазпадне, защото е лишена от смисъл и съществува само и единствено чрез средствата на принудата, манипулацията и терора. Единствената причина да съществува всъщност е фактът, че държи хората в симулация на живота, в симулация на щастие чрез подменени ценности, с шумно отвлечено внимание от важните неща, но непрекъснато заети с дребни и маловажни глупости и скандали.

НА ТОВА МОЖЕ ДА СЕ ПРОТИВОСТАВИ ЕДИНСТВЕНО СИСТЕМАТА, КОЯТО СЕ РАЗГРЪЩА НА ПРАКТИКА В ОБЩИНА ВЕТРИНО

Тя е с обратен знак на гореописаното като замисъл, концепция и философия. Такава система дава възможност на всички елементи на човешката личност да се развиват правилно и хармонично. Чистата природа, чистата храна, чистият въздух, липсата на стрес са само началото, с което разполага почти всяко българско село. Но е нужно и още – наличието на морални критерии за поведение, които изграждат моралната решетка на живота и осигуряват справедливост и стабилност в общността. В такава общност човек има всички условия да порасне правилно, което означава от дете да бъде отгледан в чиста среда, на спокойствие и в близост до природата, да се изхранва с пълноценна натурална храна, да развие всички системи на физическото тяло чрез активен и редовен двигателен режим, да се калява, да има достъп до развитие на духа, на интелекта, на душевността, да има връзка между поколенията, за да се надгражда опитът във всяко отношение; да може да развие различни умения и да получи знания; да чете и да развива интелекта и творческите си заложби, да общува с изкуството, да израсне като родолюбец. Да стои далеч от отровите и недъзите на градския човек и отровите на консуматорското общество в големия град, за да не се тровят умът и душата на подрастващия човек. В община Ветрино е създадена система, в която човек има всички условия и възможности да се превърне в пълноценна личност, която да вземе от средата, но после да й върне стократно чрез своя принос. Това би трябвало да бъде единственият принцип, на който се изгражда една система, за да работи за човека. Това, което наблюдаваме, е точно обратното – човекът днес бива потребяван от система, в която благата са за малцина, вместо човекът да бъде потребител на всички блага, които системата може да произведе.

Всичкото е заради измамното усещане за благополучие и щастие. Правилата на мирозданието диктуват да не оцеляваш сам, да не го правиш за сметка на никого другиго, а да намериш начин да живееш в хармония не само с ближните, но и с всичко останало, без да вредиш, като чрез всички свои качества и способности на творец да правиш средата по-добра, живота на ближните си по-добър и да бъдеш щастлив през цялото това време. Нещо такова, много близко до този замисъл, който звучи и изглежда перфектно, се развива и разгръща в община Ветрино. Тук общността функционира по различен начин. А за тези, които не знаят какво се случва тук – добре сте дошли, за да видите. Защото нищо не е по-убедително от примера, от действието. Празни приказки сме чували твърде много...