През 1989 г. ни обещаха, че ще живеем в един по-добър свят. В свят, в който знаещите и можещите ще имат повече от мързеливите и крадливите. Ще има много възможности и хората, които имат желание да се възползват от тях, ще могат свободно да го направят. Милиони българи изпитаха радост и облекчение, като чуха всичко това, и зачакаха тези по-добри времена. Какво обаче се случи 34 години по-късно? Сбъднаха ли се тези обещания, или останахме излъгани? 

Отговорът е, че бяхме напълно и ловко излъгани. Икономиката вместо да бъде изградена за хората, стана икономика за богатите. И за да бъда по-ясен, ще го обясня подробно. В икономиката за хората главна роля играе държавата, защото продуктът на държавата са хората в нея. Тя се грижи да създаде добри условия за развитие и добро съществуване на населението си. Важните приоритети са на първо място образованието, здравеопазването и създаването на отлична среда, в която да живеят и да се развиват нейните граждани. Спрямо целта, която имаме, се изгражда и системата. 

Какво се получи на практика? Разкъса се връзката между държавата и хората. Държавата започна да обслужва интересите на определена група богати хора, които излъчват и подкрепят политиците, които пък от своя страна приемат законите и насочват общите народни средства. И за да сме по-точни, ще се върнем в началото, за да разберем какво се случи и как можем да го избегнем. През 1989 г. започна преходът. Дотогава имаше организирана система на живот и работеща икономика, която се срина. Спря търговията и от това пострада производството. Хората, които започнаха да ни управляват, решиха да си присвоят общите блага и да ги направят частни. Това се случва вече 34 години. Едно предприятие, учебно заведение или болница могат да са печеливши или губещи, като това зависи от управлението и системата, в която се намират. Ако системата работи цялостно, то предприятието ще започне да търси пазар за своята продукция, спрямо пазара ще организира по-добре производството, оттам ще подкрепи училищата и университетите, за да може да се образоват хора с нужните за предприятието знания и умения. Също така ще се влагат средства в постоянното развитие и поддържане на здравето на хората, които работят в предприятието, защото знаещите и можещите кадри са от ключово значение за бързото и качествено производство. Или новите собственици на заводите, курортите и селскостопанските организации е нужно да заделят средства, които да отиват в тази посока, и отделно управляващите политици да правят същото с държавните средства. 

Държавниците, от друга страна, първо трябваше да продадат предприятията и народните богатства на хора, които гарантират, че ще ги управляват по указания по-горе начин. Не се гледат парите, които ще влязат в момента в бюджета, а се гледа дългосрочно дали този бизнесмен ще работи в полза на хората (защото активите до 1989 г. бяха народни, т.е. на всички хора), или само за себе си. Държавните средства трябваше да се насочват в посока създаване на по-добри условия за предприемачество на българите, а не на чужденците, защото една държава би трябвало да има свои предприемачи и политици, тогава ще сме сигурни, че те мислят за хората, защото произлизат от тях, а не да гледат да източват средствата в друга посока. И когато се тегли държавен кредит, парите да бъдат инвестирани в нещо, което ще носи трайни ползи на държавата, а не да се раздават за бързо ползване и после със следващите кредити да се погасяват старите, и така да затъваме повече, да разпродаваме повече държавни активи на кредиторите, като към държавните активи спада и населението, което може да се насочва във вредни за него посоки само и само да се угоди на тези, които са давали и дават кредити на държавата. 

Започваме първо с бизнесмените. Това, което виждаме, е, че има два типа инвеститори, които придобиха държавните активи. Първите са българи, които усвоиха предприятията, курортите и овладяха градовете. Те започнаха да ги експлоатират по начин, който направи продукцията им неконкурентна и се наложи или да произвеждат на ишлеме (да произвеждат за чужди фирми с ниски разходи, като се набляга на евтиния ръчен труд, което прави работниците бедни и необразовани), или да нарежат предприятията и да ги продадат на части. Парите, които взеха от тях, на 100% използваха за лична изгода. Направиха си луксозни жилища, изпратиха децата си да учат в чужбина и им накупиха жилища там. Започнаха да ги подготвят да живеят извън България, защото знаеха, че източват страната и тук няма да има бъдеще. Жените и любовниците им живееха лятото тук, а зимата на различни екзотични острови, което коства огромни средства. С годините броят на любовниците нарастваше, а с това и разходите по тях. Те отскачаха да си купуват дрешки в Милано, Париж и Барселона, скъпи жилища в България и чужбина. Започнаха да си купуват изключително луксозни автомобили, да си наемат охрана, да се лекуват за баснословни цени в чуждестранни болници, а всичко в България беше изоставено и никакви средства не отиваха за местата, където учат децата на обикновените българи, за болниците, където се лекуват обикновените българи, за районите, където живее редовият човек. Средствата, които трябваше да направят така, че България да процъфтява, бяха усвоявани само от тесен кръг хора. Това доведе до миграция на много българи в чужбина и трудности с производството, като средствата на богатите също намаляваха. Затова те започнаха да си произвеждат политици, които да им помагат да вземат средствата от данъците на обикновените хора, както и да теглят кредити от тяхно име (защото държавните кредити са от името на народа – само и единствено той ги изплаща и губи общата собственост). Политиците започнаха да дават държавни поръчки отново на този тесен кръг богати хора и те отново си възстановиха източника на доходи за свръхлуксозния си начин на живот. Скоро и тези средства започнаха да намаляват и дойде третият поток пари, който вероятно ще е последен за държавата, ако не променим нещо – това са парите от чужбина. Да завладееш една държава, изисква много жертви и средства – ако решиш да го правиш чрез война, но ако го направиш чрез тези, които я управляват – ще я вземеш без жертви и на печалба, защото е нужно само да подкупиш малка група хора и те да продадат интереса, имуществото и живота на голямата група. Така заваляха европрограми и чужди инвестиции, които уж са в полза на хората, а всъщност чрез тях се финансира тази привилегирована група хора и техните политици, които подготвят държавата за чужди цели, а народа стъпка по стъпка изгонват в чужбина. Разочароват хората и децата намаляват, провеждат политика на много полове, убиват народа с наркотици, лоши храни, енергийни напитки и много различни способи, като всичко това намалява населението, с което намалява и възможността за съпротива. Обезлюдяват се цели региони, където има чужди инвеститори, защото там са само античовешки производства, а облагите отиват в тясна група хора и политици, и НПО-та, които им помагат да контролират народа. 

Това е една система, която всички наблюдаваме как работи вече повече от тридесет години и резултатите от нея са безспорни – общо обезлюдяване на България, разболяване и опростачване на населението. Този път води до смъртта на нашия народ.

За наша радост в община Ветрино има развитие на една съвсем различна икономика – такава, която е за човека. Всяко нещо, което се прави, пак подобрява живота на предприемачите, но те са осъзнали, че можеш да живееш добре само и единствено ако живееш в прекрасна среда. Всички инвестиции правят така, че хората, които са в общината, да живеят по-добре (с изключение на престъпниците и далавераджиите). Тук се развива тази икономика, която е за цялото население. Хората, които правят инвестиции тук, на първо място – те живеят тук. Техните деца учат в местното училище и ходят в местните детски градини. Подпомагат образованието и развитието на всички деца, а не само на своите. Не дават пари за частни училища, а ги инвестират в местните училища. Не купуват къщи в чужбина, а възстановяват къщите в общината, правят паркове в общината, поддържат тревните площи, асфалтират улици, справят се със сметта, създават работни места, като подобряват квалификацията на работещите при тях, издават книги, с които хората да се образоват, засаждат дървета, които да правят населените места по-приветливи, Подпомагат старите хора и тези в неравностойно положение, борят се с престъпността, като създават гражданско общество, което е нетърпимо към несправедливостите, работят с местната власт и институциите, за да съдействат и подпомагат тяхната работа. Купуват училище с цел неговото възстановяване като училище за деца и център за преквалификация. Не се оставят хора да умират в мизерия, а им се дава шанс за нов живот, развитие и принос към обществото. Закупуват се и детски градини, за да се възстановят отново като такива. Почистват се коритата на реките, за да няма наводнения като в Богдан, Каравелово и Царево. Съдейства се на местната власт с машини, специалисти и средства, за да се подобрява средата за всички. Изграждат се спортни зали и клубове за спорт и развитие на младежта. Местните инвеститори не могат да се видят на почивки в чужбина, да ходят в скъпи ресторанти или да са на „елитни“ събирания. Те живеят и работят заедно с хората в своята общност и винаги са на първа линия. Заедно гасят пожари, заедно спасяват ранени диви птици и животни, заедно се борят срещу вредители, заедно участват в почистването на района и в активностите на общината. Тези хора подпомагат местните земеделски производители и животновъди, наемат местни майстори, създават работа за местните предприемачи. Грижат се за храната, телата, ума и духа на хората. Подпомагат църквите и духовниците. Грижат се за морала и развитието на общността. Организират събития, които развиват хората не само в общината, а и в цяла България. В община Ветрино е организиран един малък рай, в който икономиката и ръководителите работят за себе си, като развиват и се грижат за обществото, и това се вижда по делата. За последните три години в община Ветрино има ръст на населението за разлика от цялата ни страна. Спад на населението вече има дори в София. Икономиката за хората прави така, че едно място цъфти и процъфтява, като развитието не спира. Колкото хората работят по-добре в организирана система и осъзнаят, че заедно могат много повече, отколкото поотделно, толкова повече добрува мястото, където те живеят. 

Случилото се тук е пример за цялата страна и е в Червената книга на света, защото местата, където се работи по този начин, се броят на пръстите на едната ръка. Важно е да го запазим и да го развием. Това е ключът към оправянето на България. Заедно ще се борим, за да постигнем и тази по-голяма цел. И нека помним, че можем да имаме само това, за което се грижим. Ако подкрепяме тези предприемачи, ще имаме повече такива места за живеене.

Бъдещето е в нашите ръце!